Решение № 13204 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2018 г.

Решение № 13204 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Херку М. Т."- М. Т. и на Т. Т. против решение № 4152 от 30.03.2018 г. по адм. д. № 14550/2014 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), ІV-то отделение. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Херку М. Т." против решение № 1347 от 15.10.2014 г. по преписка № КЗК-367/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прекратено производството по преписка № КЗК-367/2014 г., в частта по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Т."; отхвърлена е жалбата на Т. Т. против решение № 1347 от 15.10.2014 г. по преписка № КЗК-367/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "ИПО" ООД, ЕИК *********, във връзка с искането за образуване на производството по преписка № КЗК-367/2014 г., на "ХМТ Груп" ООД и на Т. Т. и са присъдени разноски. Касационните жалбоподатели атакуват съдебното решение изцяло, като развиват доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните съображения на касаторите са, че тричленният състав не е приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от Закона за особените залози и лишил едноличния търговец от правото да търси защита срещу нелоялна конкуренция. Поддържат се и доводи за нарушение на § 1, т. 7 ДР на Закона за защита на конкуренцията, тъй като касаторът Т. Т. е следвало да бъде счетен за търговец по смисъла на посочената разпоредба, поради това, че е автор на дизайни на стоките, обект на действията, с които се твърди да е осъществена нелоялна конкуренция. Изтъкват се и твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като делото е приключено при неизяснена фактическа обстановка и при непълна оценка на събраните доказателства. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго такова по същество на спора и присъждане на разноски пред тази инстанция. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията оспорва касационните жалби. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, договорен от касаторите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. "ИПО" ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби. Претендира разноски. По отношение на "ХМТ ГРУП" ЕООД / преди "ХМТ ГРУП" ООД производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение, поради оттегляне на жалбата по адм. дело14550/14 г. на ВАС, ІV отделение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни по чл. 210 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на ЕТ "Херку М. Т." е основателна, а тази на Т. Т. е неоснователна. Тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от ЕТ "Херку М. Т.", [населено място], Т. Т. и "ХМТ Груп" ООД, гр. А., против решение № 1347 от 15.10.2014 г. по преписка № КЗК-367/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прекратено производството по преписката, в частта по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Т.", както и е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "ИПО" ООД, във връзка с искането за образуване на производството по преписка № КЗК-367/2014 г., на "ХМТ Груп" ООД и на Т. Т. С влязло в сила определение производството по жалбата на "ХМТ Груп" ЕООД е прекратено. С решение № 1347 от 15.10.2014 г. по преписка № КЗК-367/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗЗК във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК 4 от ЗЗК, е прекратено производството по преписка № КЗК-367/2014 г., в частта по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Т.", както и е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на "ИПО" ООД, ЕИК *********, във връзка с искането за образуване на производството по преписка № КЗК-367/2014 г., на "ХМТ Груп" ООД и на Т. Т.. КЗК е изследвала предпоставките за допустимост на производството и за нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК. Установено е, че ЕТ "Херку - М. Т." осъществява стопанска дейност, свързана с производство и продажба на територията на Р. Б. на мотокари "ХМТ" (HMT) в периода 2003 г. - 2009 г. Безспорно е в процеса, че Т. Т. е физическо лице, което не упражнява търговска дейност, но е притежател на регистрирани промишлени дизайни за мотокари, като не осъществява пряко производство и продажба на тези мотокари. Пред КЗК е установено, че след като върху търговското предприятие на ЕТ "Херку - М. Т." като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е вписан особен залог в полза на И. П., е пристъпено към изпълнение върху предприятието по реда на Закона за особените залози; от заложния кредитор е назначен и и вписан в Търговския регистър управител на предприятието. КЗК е счела, че е сезирана от лице без надлежна представителна власт, тъй като искането на ЕТ "Херку - М. Т." е следвало да бъде направено от назначения управител и със съгласието на заложния кредитор, на основание чл. 48, ал. 2 от ЗОЗ. Поради това производството пред КЗК по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Т." е прекратено. Искането на Т. Т. е разгледано от КЗК, която е счела, че физическото лице не осъществява стопанска дейност, не може да бъде разглеждано като предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и между него и "ИПО" ООД не могат да се установят отношения на конкуренция. При така установена липса на един от кумулативно предвидените елементи в чл. 29 от ЗЗК, е прието, че няма нарушение на чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на дружеството. С обжалваното решение на ВАС, четвърто отделение, са счетени за неоснователни възраженията за допуснати нарушения на материалния закон от страна на КЗК. Съдът изцяло е споделил изводите на комисията, че производството пред нея е образувано по искане на ЕТ "Херку - М. Т." чрез пълномощник, който не е бил надлежно упълномощен от назначения по реда на ЗОЗ управител, като за сезирането липсва и съгласие на заложния кредитор. Изцяло е споделен и изводът на КЗК, че Т. Т. не представлява предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като не извършва стопанска дейност, което обуславя и крайния извод за липса на допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение на КЗК. По тези съображения решението на КЗК е изцяло потвърдено. Касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон относно преценка правото на ЕТ"Херку - М. Т." да сезира КЗК. От една страна, назначаването на управител на предприятие във връзка със започнало изпълнение срещу него по реда на Закона за особените залози по принцип не лишава едноличния търговец от правото да сезира административни органи и да участва в административни производства. Това конституционно защитено право не може да бъде ограничавано в зависимост от волята на назначения по реда на този закон управител или на заложния кредитор. От друга страна, не е било спорно и в административното, и в съдебното производство, че ЕТ "Херку - М. Т." има качеството на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, според който текст предприятие е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. При тази законова редакция и предвид целта на ЗЗК да бъде осигурена широка възможност на правните субекти за защита срещу нелоялна конкуренция, правото на едноличния търговец, като предприятие по смисъла на закона, да сезира КЗК, не може да бъде ограничено от разпоредбите на специалния Закон за особените залози. Разпоредбата на чл. 48 ЗОЗ цели запазване имуществото на предприятието, върху което е учреден особен залог, с цел обезпечаване правата на заложния кредитор, а именно да се удовлетвори от това имущество. Тази цел не е в противоречие с и не може да бъде противопоставяна на правото на предприятието да инициира производство пред КЗК, дори и още повече в конкретния случай. Следва да се има предвид и че КЗК е сезирана от едноличния търговец преди изменението на чл. 48 ЗОЗ, съгласно ал. 3 на който както търговецът, така и заложният кредитор могат да предявяват и отговарят по искове във връзка с дейността на заложеното търговско предприятие. След като търговецът е имал право да участва сам в искови производства, на още по-голямо основание следва да му бъде признато правото да защитава пред КЗК защитени от закона права, които имат отношение и към запазване и увеличаване имуществото на търговското предприятие. По тези съображения решението е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено, както и решението на КЗК в тази част и преписката следва да бъде съответно върната на КЗК за произнасяне по искането на ЕТ "Херку - М. Т.". В останалата част решението е правилно. Законосъобразно съдът е е приложил разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, според който текст "предприятие е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма", като основният елемент, който дефинира съответното образувание като предприятие, е осъществяваната от него "стопанска дейност" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК - "стопанска дейност е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара". 7. Притежаването и упражняването на авторски права не е стопанска дейност по смисъла на закона, а безспорно касаторът Т. Т. не предоставя пряко услугите по производство и продажба на мотокари. Поради това правилно е счетено, че не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 29 ЗЗК. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора решението следва да бъде отменено частично и в частта за разноските, които едноличният търговец е осъден да заплати на КЗК и "ИПО"ООД. Доколкото липсва разграничение каква част от тях от кой от жалбоподателите е следвало да бъдат заплатени, следва да се приеме, че волята на съда е те да се поделят по равно между ЕТ "Херку – М. Т." и Т. Т.. Съгласно исканията на страните и представените доказателства, КЗК следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ "Херку – М. Т." съдебни разноски в размер на 675 лв, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса. Направеното възражение от КЗК за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като той е уговорен за процесуално представителство на две страни в процеса и размерът му съответства на фактическата и правна сложност на делото. "ИПО" ООД не е легитимирано да прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, договорен от касатора, тъй като заплащането му се дължи не от тази страна, а от КЗК. Т. Т. следва да заплати на "ИПО" ООД съдебни разноски в размер на 400 лв за настоящата инстанция и на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия