Решение № 13863 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2018 г.

Решение № 13863 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Й. от град [населено място], срещу решение № 1363 от 02.03.2018 година, постановено по адм. дело № 8808/2017 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РА-30-211/02.06.2016 година на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Н. Й. срещу заповед № РА-30-211/02.06.2016 година на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Изградена преградна стена и обособено ново помещение в коридора на ет. 5", находящ се на ет. 5, ап. 21, УПИ VII-10, 11, 12, кв. 21 по плана на гр. София, м. "ГГЦ Зона В-17". Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че строежът е извършен през 2013 година и представлява приобщаване на част от коридора на етажна площадка на пети етаж, представляващ обща част на сградата, към ап. 21, чрез монтирана преградна стена от метална конструкция с плътна част и вградена входна врата. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното строителство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен. С оглед времето на извършването му - през 2013 г., процесният строеж не би могъл да се квалифицира като търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, както правилно приема и първоинстанционният съд. Констатациите на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не са оборени от оспорващата с представяне на доказателства за законността на строежа в съдебното производство. Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неоснователно се твърди и в касационната жалба. Оспорващата е упражнила надлежно правото си на защита срещу констативния акт и срещу издадената въз основа на него заповед. Дори и да е допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не може да се отрази на крайното административно правно разрешение на компетентния административен орган. Неправилното изписване на размерите на процесния строеж в констативния протокол и заповедта за премахване на незаконния строеж не представляват съществени нарушения във формата на административния акт, доколкото строежът може да бъде индивидуализиран по приложените скици и да бъде разграничен от останалите обекти в имота. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци-съответства на материалноправните норми, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,