Решение № 10253 от 28.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2009 г.

Решение № 10253 от 28.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йордан Димитров Костадинов, от гр. Бургас, срещу заповед № РД-564 от 25.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателя навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие с материалноправни норми, в нарушение на установената форма и в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител твърди, че жалбата е недопустима и в условия на евентуалност оспорва същата като неоснователна. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното: Жалбата е допустима- същата е подадена в срок и от надлежна страна. Възражението за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от оспорването, е неоснователно. С влизане в сила на измененията на Закона за опазване на околната среда (ЗООС - ДВ, бр. 103/29.12.2009 г.), действително е отменен регистрационният режим на експертите, които изготвят доклади за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и регистрацията в публичния регистър при Министерството на околната среда и водите не е предпоставка за извършването от страна на експертите на цитираната дейност. Въпреки това, за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на заповедта за изключването й от публичния регистър, тъй като със същата се засягат негови права и законни интереси. При установяване на незаконосъобразност на заповедта и отмяната й по предвидения за това в закона ред, жалбоподателят има възможност да претендира вреди, причинени от незаконосъобразния акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед министърът на околната среда и водите на основание чл. 83, ал. 5, т. 1 ЗООС (ред. - ДВ, бр. 77/2005 г., действаща към момента на издаването й) и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/26.02.2003 г. за реда за създаване и поддържане на публичен регистър на експертите, извършващи ЕО и ОВОС и реда за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра (Наредба № 1), е наредил жалбоподателя да бъде изключена от горния регистър за срок от 5 години. Като фактически основания за постановяване на акта е посочено, че Йордан Костадинов три пъти е бил автор на раздели от доклади за ОВОС, които са били връщани за преработване при оценяване качеството на докладите, поради което административният орган е приел, че са налице предпоставките на цитираните по-горе разпоредби. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в непосочване на фактическите основания, които са послужили за издаване на заповедта. Мотивите за издаване на същата са подробно описаните трите броя доклади за ОВОС, в които жалбоподателят е бил автор на раздели, като докладите са били връщани за преработване поради оценяване на качеството им със степен Д - крайно недостатъчна информация с много пропуски и слабости, което не позволява вземането на решение. В процесната заповед са цитирани и писмата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с които докладите са били върнати за преработване, като същите съдържат подробна информация относно разглеждането и оценяването на всеки раздел, както и пропуските и слабостите, които са били констатирани. Следователно обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма. Оспорената заповед е съответна на материалноправните разпоредби на ЗООС и Наредба № 1. Съгласно чл. 83, ал. 5, т. 1 ЗООС (ред. - ДВ, бр. 77/2005 г.) от регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС три пъти са били автори на раздели от доклади, които са връщани за преработване при оценяване на качеството на доклада по чл. 96, ал. 6 ЗООС, а съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 със заповед на министъра на околната среда и водите от публичния регистър се изключват експертите, за които са налице обстоятелствата по чл. 83, ал. 5 ЗООС (ред. - ДВ, бр. 77/2005 г.). От представените по делото извадки от трите доклада, описани в оспорената заповед, както и от писмата, с които същите са върнати за преработване, по несъмнен начин е установено наличието на обстоятелствата, послужили като основание за издаване на оспорената заповед. При разглеждане на доклад за ОВОС на инвестиционно предложение "Изграждане на нов Контейнерен терминал - Пристанище Варна", върнат за преработване с писмо с изх. № ОВОС-3682 от 14.04.2008 г. на МОСВ (оценка на качеството на доклада за ОВОС - степен Д), се установява, че Йордан Костадинов, съгласно подписаната от същата декларация, е автор на раздел "Повърхностни води". Оценката на качеството на доклада отново е отрицателна и същият е върнат за преработване, като по отношение на раздела, изготвен от жалбоподателя са констатирани слабости, изложени подробно в пунктове I. 3.2 в писмото на МОСВ. Преработеният доклад за ОВОС и оценка за съвместимост на инвестиционно предложение "Изграждане на нов Контейнерен терминал -Пристанище Варна" е върнат за ново преработване с писмо с изх. № ОВОС-3682 от 31.07.2008 г. на МОСВ (оценка на качеството на доклада за ОВОС - степен Д), като съгласно подписана от жалбоподателя декларация, последният е автор на раздел "Повърхностни води". В доклада са констатирани слабости, посочени в пунктове I. 3.2 от писмото за връщане. В последния цитиран в оспорената заповед доклад за ОВОС на инвестиционно предложение "Изграждане на състезателна и туристическа ски-писта (СП) 1 и пътническа въжена линия (ПВЛ) 1 хижа "Ком" - връх Среден Ком, в обхвата на спортно-туристически комплекс "Берковски Балкан", се установява, че същият е върнат за преработване с писмо с изх. № ОВОС-4505 от 29.07.2008 г. на МОСВ (оценка на качеството на доклада за ОВОС - степен Д). Йордан Костадинов е автор на раздели "Обща информация", Повърхностни води" и "Заключителна част", констатираните слабости на който са подробно изложени в пункт № I 1.1. до 1.6, I. 3.5, I. 4. и I. 5. в писмото за оценка на качеството на доклада. Следователно министърът на околната среда и водите законосъобразно е упражнил правото си да изключи Йордан Костадинов от публичния регистър по чл. 83, ал. 4 ЗООС (ред. - ДВ, бр. 77/2005 г.), а доводите на жалбоподателя, че обжалваната заповед е постановена, без да са осъществени материалноправните предпоставки за издаването й са неоснователни. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е бил автор на раздели на доклади за ОВОС, които са били оценени със степен Д и са връщани за преработване и за разделите, изготвени от Костадинов. Следователно в съответствие със закона административният орган е приел, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 83, ал. 5, т. 1 ЗООС (ред. - ДВ, бр. 77/2005 г.) предпоставки за изключване на жалбоподателя от публичния регистър по ал. 4 на цитираната разпоредба. При издаване на оспорения акт министърът на околната среда и водите не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията, изложени в жалбата, за несъответствието на административния акт с целта на закона. По своята същност, направените възражения са по прилагането на материалния закон, и по-специално на разпоредбите на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), която регламентира задълженията на експертите при изготвянето на докладите. Съгласно чл. 11, ал. 6 от Наредба за ОВОС регистрираните експерти отговарят за пълнотата, достоверността и обективността на разработените от тях раздели на доклада за ОВОС и на даденото от тях заключение. Ето защо са недоказани и неоснователни твърденията, че събирането на информация не е задължение на експерта, а на възложителя и непредоставянето на същата е единствена причина в случая за връщането на докладите за преработване. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 АПК жалбата следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,