Решение № 6346 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2018 г.

Решение № 6346 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фиоре индъстриз" ЕООД, представено от адв. Р. Х., срещу решение № 2833/26.04.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по административно дело № 11185/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № СФР16-РД-77-21/12.02.2016 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" на Столична община. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Към процесуалните нарушения на съда отнася липсата на собствени мотиви при решаването на спора за съществуването и размера на установените с РА публични общински вземания. С касационната жалба е направен опит оплакванията за незаконосъобразност на РА /инвокирани вече при оспорването на РА по административен ред и пред административния съд/ да се формулират като касационни основания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Като такива се квалифицират опущенията на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила - определянето от органите по приходите в администрацията на Столична община на отчетната стойност на обектите на облагане с данък върху недвижимите имоти и с такса за битови отпадъци и липсата на мотиви за начина на определяне на размера на публичните вземания; изборът като основа за облагане на отчетан стойност различна от декларираната с декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ; определянето на задълженията с РА без да са съобщени предварително по реда на чл. 107, ал. 1 и ал. 3, чл. 23 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ; непоследователност в правоприложната дейност на администрацията – в едни случаи да приеме декларираната отчетна стойност, а в други – не; необоснован отказ да се приеме промяна в обстоятелствата от значение за размера на публичните вземания – основана на експертна оценка преоценка на ДМА, с която се намалява отчетната им стойност. За частта от решението на АССГ, разрешаваща спора за съществуването и размера на ТБО упреците на касатора са към познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства за установяването на факта на предоставянето от общината на услугите, за които се дължи таксата, както и към позоваването на ноторния факт на съществуване на депо за битови отпадъци. Подновява доводите си, че имотите в м. "Къро" са извън обхвата на тези, за които са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на местата за обществено ползване, тъй като не е имало изградени улици и не са генерирани отпадъци, които да бъдат третирани в депа. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация кметът на Столична община отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Фиоре индъстриз" ЕООД за публични общински вземания за отчетни периоди 2009 – 2013 г. – данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци с лихви за забава. Определеният данък за довнасяне е 30 697. 92 лева със закъснителна лихва 9 757. 98 лева, а ТБО за довнасяне – 140 558.10 лева със закъснителна лихва 57 952. 74 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположени в строителните граници на С. недвижими имоти с нежилищно предназначение – поземлени имоти, самостоятелни обекти в сгради и съответните им идеални части от правото на собственост върху поземления имот. За отчетни периоди 2009 и 2010 г. основа за определяне на ДНИ е отчетната стойност, а след 01.01.2011 г. по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ. За отчетни периоди и за недвижими имоти, за които не е декларирана отчетна стойност, тя е определена от органите по приходите – за самостоятелните обекти в сгради по декларираното в по-късен период от задълженото лице, а за прилежащата част от поземления имот отчетната стойност е изчислена по дела на собственика в съсобствеността и като част от отчетната стойност на целия поземлен имот. При разминаване между декларирана отчетна стойност, отчетната стойност по счетоводните регистри и цената по експертни оценки без извършена преоценка на активите е даден примат на стойността по счетоводните регистри. Отграничени са обектите на облагане с оглед началото на възникването на задължението за данъка – за самостоятелните обекти в сгради е обвързано с въвеждането на обектите в експлоатация, т. е началото на използването им. Съобразени са промените в правата на задълженото лице – пълното или частичното разпореждане с правото на собственост. Отчетната стойност на притежаваните от РЛ недвижими имоти е основа за определяне и на задълженията му за ТБО. За всички имоти е прието, че попадат в райони, за които е организирано предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Тези услуги, както и услугите за поддържане на чистотата на местата за обществено ползване били извършени от концесионери, за което са съставяни свидетелстващи документи, издавани са данъчни документи и е платено. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Констатациите на съда следват тези на администрацията. Обективираните в мотивите на решението са за всеки конкретен недвижим имот, по вид задължение и отчетен период. Съдът е споделил правните изводи на администрацията за релевантната за определяне на размера на ДНИ и ТБО отчетна стойност на имотите; за значението на фактите на ползването на имотите и на генерирането на отпадъци за съществуването на задължението за ТБО. Решението описва информационните източници за предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Крайният извод е, че публичните вземания съществуват в определените с РА размери. Първоинстанционното решение е правилно. Многословието в мотивите на съдебния акт и възпроизвеждането на значителна част от констатациите на органите по приходите постигат интерпретация на фактите съответна на изискването на чл. 172 а, ал. 2 АПК, която е резултат на познавателната дейност на съда по чл. 12 ГПК. Възприемането като правилна на позицията на едната от спорещите страни не означава по необходимост, че взетото в съдебен акт решение не се основава на закона или на вътрешното убеждение на съдията. Не се основава на позитивното право доводът за липса на компетентност на органите по приходите от звената за местни приходи да определят отчетната стойност, като основа за облагане с ДНИ и за размера на ТБО. При действието на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ правомощие на служител от общинската администрация е да определи данъчната оценка на недвижимия имот на предприятието при липса на счетоводни данни и то за сметка на ДЗЛ. Ползването на вещи лица е предоставено на преценката на съответния служител. Следва да се има предвид, че данъчна оценка на нежилищните недвижими имоти на предприятията до края на 2010 г. е отчетната стойност на имотите, а от 01.01.2011 г. – по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка по приложение № 2 към закона /съобрази новелата на закона от ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г. /. Я. е начинът на определяне на отчетната стойност на земята, прилежаща към самостоятелните обекти в сградата в гр. С., район Витоша", ул. "Цар Борис III" № 201 а. Информационен източник е декларацията на ДЗЛ по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, подадена на 28.12.2009 г. Тази отчетна стойност е ползвана и за периода 01.01.2009 г. – 20.10.2009 г. Изцяло по причини у ДЗЛ не е установена друга стойност, тъй като не е предоставена счетоводна информация. Касаторът не твърди ползващи го основани на разпоредбата на т. 4 от СС № 16 – Дълготрайни материални активи обстоятелства от значение за първоначалната оценка на ДМА, които да рефлектират върху отчетната стойност. Не е в негова полза оплакването за пропуск да се насложат невъзстановимите данъци и всички преки разходи. По хипотеза те увеличават цената на придобиване. Историческата цена на придобиване е хипотеза на отчетната стойност, когато не се е случила последваща оценка или обезценка /вж. т. 2 от СС № 4 – Отчитане на амортизациите и § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ/. Релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която активът е заведен счетоводно /арг. от цитираните разпоредби на т. 2 от СС № 4 и § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ/. Последващите оценки на актива /като експертните оценки за имотите в м. "Къро" на р-н "Младост"/, които не са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка, не се отразяват на отчетната стойност. Пропускът на ДЗЛ да отрази обезценката е в опита за "данъчен разкрач" между различни материални данъчни закони. Обезценката не влияе върху стойностите на данъчния амортизируем актив по ЗКПО и счетоводните разходи от последващи оценки не се признават за данъчни цели /вж. чл. 61, т. 1 и чл. 65 ЗКПО/, но с ефекта си върху отчетната стойност има последици за размера на местните данъци и такси. Затова и ДЗЛ не е отчело счетоводни разходи от обезценката на имотите и не е отразило промяна в отчетната им стойност. Отказът на органите по приходите да приемат декларираната от ДЗЛ отчетна стойност на недвижимите имоти е само когато в амортизационните планове за съответните периоди е посочена по-голяма стойност. Данъчният амортизационен план е изготвян от задълженото лице данъчен регистър, съдържащ определена информация /чл. 52 ЗКПО/. Част от тази информация е отчетната стойност на активите /т. 8. 1 от СС № 4 – Отчитане на амортизациите/. По аргумент за по-силното основание от чл. 21, ал. 4 ЗМДТ служителите на общинската администрация може да не приемат декларираната от ДЗЛ отчетна стойност, ако в представени от него счетоводни данни е посочена различна стойност. Съпоставката е част от проверката по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ. Отправянето или не на съобщенията по чл. 23 и по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не засяга законосъобразността на РА, с който се установяват задължения за ДНИ и за ТБО. В отлика от РА, съобщенията не са изпълнително основание – чл. 209, ал. 2 ДОПК. Съобщенията не установяват публичните общински вземания, а уведомяват задължените лица за задълженията им. Не съществува ограничение за установяване на задължения за ТБО и без съобщения или в размери различни от тези по съобщенията /арг. от чл. 133 ДОПК/. Не са допуснати нарушения в познавателната дейност на съда за установяванията му относно осъществяването на услугите, за които са установени задължения за ТБО. Таксата е възмездно вземане и възникването му е обусловено от предоставянето на услуги от общината /по общата разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ и по арг. от чл. 71 ЗМДТ/. В решението са посочени приетите за установени факти и информационните източници за тях. Осъществяването на услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване е установено с представените при насрещните проверки от Столичния инспекторат и районните инспекторати доказателствени средства – частни диспозитивни и свидетелстващи документи за възлагане на концесии, за приемане на извършеното от концесионера и за плащане. В редакцията на чл. 71 ЗМДТ до новелата от ДВ бр. 88/2017 г. таксата за обезвреждане на битови отпадъци... не се дължи само когато няма депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По делото не е било спорно, че за Столична община е изградено депо. Затова този факт е извън обхвата на доказване /вж. чл. 153 ГПК/ и посочването му като общоизвестен за първи път в решението, макар да противоречи на правилото на чл. 155 ГПК, не засяга правилността на съдебния акт. Ирелевантно за възникването на този елемент от ТБО е обстоятелството дали задълженото лице е генерирало отпадъци. Декларираното от задълженото лице намерение да не ползва имота е през цялата година от значение за съществуването само на частта от ТБО за услугите по събиране, извозване... /чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПС0/. Имотите на касатора не са изолирани от местата за обществено ползване на населеното място. Ползването им предполага и експлоатация на териториите за обществено ползване от категорията на тези по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това е основанието на задължението за такса. Определените с РА задължения на касационния жалбоподател съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт –правилно. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 4 919. 66 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение