Решение № 8019 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 45/2010 г.

Решение № 8019 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 45/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Добринка Младенова Джансъзова от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Нели Симеонова Пеева, срещу решение № 999 от 17 юли 2009 г. по адм. д. № 313/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с която е отменена заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Войводиново, Община Марица, Пловдив, досежно границата между поземлени имоти с № 11845.502.1 и № 11845.502.801 и е изпратена преписката на АГКК за нанасяне в кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Войводиново на кадастрална единица в имот с № 11845.502.1, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационна жалба срещу решението в отменителната част е подадена и от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в която не са посочени конкретни фактически касационни основания. Ответникът по жалбата Иванка Николова Манева представя писмено становище. Участващият по делото прокурор е дал заключение за неоснователност на подадените жалби. За да отмени оспорената пред него заповед в посочената част, съдът е приел за установено от заключението на вещото лице, че границата между имоти с № 502.801 и № 502.1 е материализирана посредством телена ограда, нетрайноматериализирана граница по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3, противно на отразяването в кадастралната карта. На основание чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 е прието, че действителната граница между имоти с № 502.801 и № 502.1 е проекция върху земната повърхност на съществуващата на място телена ограда, изчертана със зелен цвят на скица № 3 от заключението на вещото лице. Посочено е, че имот № 502.801, съставляващ УПИ I, кв. 22 по КРП от 1995 г. е заснет в кадастралната карта с площ от 842 кв. м, докато по документ за собственост, нотариален акт от 06.02.2008 г. е с площ от 800 кв. м, която разлика в заснемането е извън допустимите стойности за точност на кадастралната карта, установени в чл. 18 - 20 от Наредба № 3, което представлява индиция за спор за материално право. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице е установено, че в северозападната част на имот № 502.1 има ограда, която е изпълнена в началото с бетонови колове и мрежа, след което продължава с бодлива тел. Вещото лице е посочило в съдебно заседание, че съществуващата телена ограда, нанесена в скица № 3, която не е заснета в кадастралната карта, не е трайно материализирана, трябва да има забити колони най- малко на 30 см, може да се измести на север или на запад, за нея няма строително разрешение, поради което не е нанесена в кадастралната карта, тази ограда е телена, която се люлее, продължава до постройката и оттам на север е с бодлива тел. Кадастралната карта е изработена на базата на действащия регулационен план от 1995 г. Неоснователно е оплакването за недопустимост на съдебното решение. В жалбата до съда е посочено, че при отразяване границите на имота неправилно е отнета част от имота на жалбоподателката в северната част, където има реализирана стопанска постройка от 20 кв. м, със строително разрешение № 30/27.09.1983 г., поради което правилно е прието от съда, че жалбата е относно границата между двата имота. Неправилно е прието от съда, че е налице приоритета по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - съществуващи на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1, пред приоритета по т. 3 - одобрени кадастрални планове. В северната част от имота не е налице и нетрайноматериализирана ограда, която се различава от границата по кадастралния план. Основателни са доводите на жалбоподателя, че съществуващата телена ограда в северната част на имота не може да се счита за нетрайно материализирана на място ограда, тъй като липсват бетонни колове, забити на място най- малко 30 см., в какъвто смисъл са обясненията на вещото лице. В заключението е посочено, че само в началото, където регулационната и кадастралната граница съвпадат има бетонни колове, а след това, там където е разминаването между регулационната и кадастралната граница има бодлива тел, без бетонови колове. Съгласно т. 2.5 от приложение № 1, нетрайно материализирани са огради с градински мрежи, бодлива тел, жив плет, с бетонирани бетонни метални колове между тях или граници на обекти на техническата инфраструктура, което не е налице за границата между имотите, където е построена стопанска постройка. При това положение правилно административният орган е приел за граница между имотите границата по кадастралния план от 1995 г. и установяването на граница различна от тази може да се извърши по исков ред. Както е посочил съда, ако очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се разделя на отделни части. Законосъобразно административният орган е приложил нормата на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, тъй като не са налице другите приоритетни предпоставки на чл. 14 от Наредба № 3 - липсват установени от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, липсват и съществуващи на място материализирани граници, поради което е взет предвид действащия кадастрален план. Не могат да се възприемат за доказани доводите в становището на ответника Иванка Манева, че независимо от записаното в заключението на вещото лице оградата между нейния имот и закупеният по- късно от жалбоподателката е материализирана на терена с циментови и железни колове, забити здраво в земята. Не са установени твърденията в отговора, че за оградата е дадена строителна линия през 1979 г. С оглед изложеното основателни се явяват оплакванията за постановяване на решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон, поради което в тази част следва да се отмени и да се постанови отхвърляне на жалбата. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение