Решение № 1310 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2020 г.

Решение № 1310 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искането на Д. Димитров, И. Трифонова и Т. Трифонов, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 566/5.05.2020 г., постановено по адм. дело № 3198/2019 г. на Административен съд- Бургас, с което е оставено в сила решение № 13 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас. В искането са изложени обстоятелства, които могат да бъдат обобщени като основанията за отмяна по чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК. Ответникът по искането - Общинска служба "Земеделие"- Бургас, не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Четвърто отделение, като взе предвид данните по делото намира искането за отмяна за допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, както бе посочено по- горе, изложените обстоятелства насочват към основанията за отмяна по чл. 239, т. 5 ит. 6 АПК, въпреки че не са изрично формулирани като такива. В искането се сочи, че са нарушени основни права на неговите податели, а именно, правото на справедлив процес от независим и безпристрастен съд. Поддържа се и допуснато нарушение от съда на чл. 22 от ГПК, на чл. 117 от Конституцията на РБ, както и на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Основните аргументи на подателите на искането се свеждат до това, че един и същи административен съдия- Диана Ганева, при участието си в две различни административни дела- адм. д. № 642/2017 г. и 3198/2019 г. на Административен съд- Бургас, които са съответно дела от различни съдебни инстанции, е постановила все решения, които се преценяват като такива "в ущърб" на лицата. Въз основа на тези твърдения се застъпва тезата, че за съдията са били налице основания да се отведе от участие по второто дело, тъй като самото й участие компрометира безпристрастността на съдебния състав. Поддържа се още, че съдията е проявил пристрастие по отношение на ответниците по делата- в единия случай- Община Бургас, а в другия- Общинска служба "Земеделие"- Бургас, които, обаче, са взаимно обвързани институции, за които се твърди, че "опитват да национализират регулация", с което нарушават императивни норми на чл. 22, ал. 1, т. 5, т. 6 и ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС. В заключение в искането се сочи, че е ирелевантно обстоятелството дали по делото е поискан или не отвод на определен съдия, тъй като законът изрично посочва в чл. 22, ал. 2 ГПК, че съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1-5, а когато не приеме отвода по т. 6, да обяви обстоятелствата. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на Д. Димитров, И. Трифонова и Т. Трифонов да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдяните от подателите на искането обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че през цялото му разглеждане, във всички фази на съдебното производство, молителите са участвали лично, както и с процесуален представител, като са имали възможност да вземат участие във всички действия на съда, чрез изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да правят възражения по исканията на другата страна. От това си право молителите са се възползвали и пред касационната инстанция, видно от приложения Протокол от проведено открито съдебно заседания на 12.03.2020 г. пред Административн съд- Бургас. Д. Димитров и И. Трифонова са били надлежно представлявани от адв. Вълканова, която се е явявала и за Т. Трифонов, а последният е присъствал и лично в съдебно заседание, като нито явилият се касатор, нито процесуалният представител адв. Вълканова, не са заявили искане за отстраняване на член от състава. Не може да бъде споделена и тезата на молителите, че е било налице задължение на съдията Диана Ганева да се отведе по реда на чл. 22, ал. 2 ГПК. Очевидно се визира предпоставката на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК- съдията следва да се отведе, ако е взел участие при решаване на делото в друга инстанция, тъй като самите оплаквания в искането се отнасят до административни дела по две самостоятелни съдебни производства с участието на посочения магистрат. Следователно, твърдяното от дружеството основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК не е налице, а оттам и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК, актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В своята практика ВАС е последователен в разбирането си, че за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, следва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано по определен начин с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се претендира. Въведени твърдения за допуснати нарушения на Конвенцията, по отношение на които страната иска да бъдат установени по реда на извънинстанционното производство за отмяна, не попадат в хипотезиса на визираната правна норма. Ето защо и след като не е установено от ЕСПЧ допуснато в производството по адм. дело № 3198/2019 г. на Административн съд- Бургас нарушение на Конвенцията по отношение на искащите отмяна, то и направеното на това основание искане за отмяна на влязло в сила решение, следва да бъде отхвърлено при условията на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК. Наред с горното, следва да се отбележи, че изложените от подателите на искането конкретни съображения в негова подкрепа, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. Водим от горното, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение