Решение № 1338 от 7.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация срещу решение 811 от 29.07.2022 г., постановено по адм. д. 1187/2021 г. по описа на Административен съд София - област (АССО) в неблагоприятната за нея част. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът Си Комерсиал 07 ЕООД не изразява становище по основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че решението е недопустимо. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд София област е образувано по искова молба на СИ КОМЕРСИАЛ 07 ЕООД, против Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Претенцията е прецизирана с допълнителни молби и е за осъждане на ответника да възстанови заплатена сума в размер на 3 000 лв., в резултат на незаконосъобразни действия по събиране на сума представявляваща имуществена санкция по отменено впоследствие наказателно постановление 42-0000172/27.02.2019г., издадено от началник на областен отдел Автомобилна администрация - гр. София в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и бездействия на административния орган относно прекратяване на действия по преустановяване предварителното изпълнение по събиране на публично задължение от приходната администрация. Горните действия и бездействия на ИААА са сочени като довели до заплащане от ищеца (настоящ ответник) на сумата от 3 000 лв. в Национална агенция по приходите, като изпълнение на наложено административно наказание по отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение 77/16.04.2021г. по НАХД 566/2021г. по описа на РС-Самоков, ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Както и направените разходи по НАХД566/2019г. по описа на РС Самоков, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 192лв., платени на 24.09.2019г. за изготвяне на жалба и защита от адвокатско дружество Димитрова и Стайкова по НАХД 566/2019г. по описа на РС-Самоков, както и претенция за присъждане на мораторна лихва, считано от 15.06.2020г. върху главница от 3 000 лв. и считано от 24.09.2019г. върху главница от 192 лв. След като е установил фактите по делото, АССО е постановил решение, с което ИААА е осъдена да заплати на дружеството сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част исковете са отхвърлени, решението като необжалвано в тази част е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че предявеният иск за обезщетяване на вредите, причинени на СИ КОМЕРСИАЛ 7 ЕООД е доказан по основание и размер. Приел е за безспорно, че на дружеството е издадено наказателно постановление 42-0000172/27.02.2019г. от началника на ООАА София, с което за извършено на 17.12.2018г. нарушение на чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламент /ЕС/ 165/2014г., на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.104, ал.6, in fine от Закона за автомобилните превози. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила решение 77 от 16.04.2021г., постановено по НАХД 566/2019г. по описа на РС Самоков. Междувременно ИААА изпраща на Национална агенция по приходите - задължението по посоченото наказателно постановление за събиране като изискуемо публично вземане, като на 15.06.2020г. задължението е заплатено от задълженото лице, а постъпилата сума е насочена към взискателя ИААА на 16.06.2020г. Съдът е приел, че извършеното плащане на сумата от страна на ищеца е в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ИААА и се намира в пряка причинно-следствена връзка с тях. Посочил е още, че дружеството не би заплатило въпросната сума и не би претърпяло имуществена вреда, ако административният орган беше действал законосъобразно и не бе предприел действия по принудително събиране на вземане, произтичащо от невлязло в законна сила наказателно постановление. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществена вреда, произтичаща от действие на ИА АА с искане за събиране на публично вземане и бездействие да бъде преустановено действието по събирането му в резултат на започнало производство срещу наказателно постановление 42-0000172/27.02.2019г., издадено от началник на областен отдел Автомобилна администрация - гр. София в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, а впоследствие и отменено. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание и размер относно сумата в размер на 3 000 лв. представляваща наложена имуществена санкция, събрана по отменено впоследствие НП. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди в размер на 3 000 лв. са реално претърпени от дружеството и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията, респективно бездействията на изпълнителната агенция във връзка и с отмененото НП. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който е властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Искането на ответника (настоящ касатор) отправено към НАП за събиране на публичното вземане по невлязло в сила наказателно постановление представлява незаконосъобразно действие на административния орган, последвано от незаконосъобразно бездействие по преустановяване предварителното изпълнение по събиране на сумата по атакуван по съдебен ред административен акт наказателно постановление. Съдът правилно е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган. Налице е и втората предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинена реална и непосредствена вреда. Правилни са изводите на съда, че дружеството е претърпяло вреда в резултат на заплащането на наложената имуществена санкция. Сумата е заплатена чрез Национална агенция по приходите по повод необходимостта от снабдяване с удостоверение за липса на задължения, което плащане правилно е прието от съда като недоброволно. Сумата е постъпила в патримониума на настоящия касатор, ден след плащането й, което представлява претърпяна от ищеца (настоящ ответник) загуба в имущественото му състояние, което следва да се овъзмезди с парично обезщетение в заплатения размер. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в резултат на действие и бездействие на ИА АА в размер на 3 000 лв. ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в обжалваната му част. С оглед горното неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на атакувания съдебен акт. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което и решението му, в оспорената част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски по делото не се дължат на касатора, такива не се следват и на ответника поради липсата на процесуална активност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,