Решение № 12574 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2016 г.

Решение № 12574 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. А., подадена, чрез пълномощника И. Т. против Решение № 2782 от 30. 12. 2015 г., постановено по адм. дело № 3003 от 2015 г. на Административен съд В.. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че сградата е била законно построена върху земя, която е била частна държавна, а по настоящем частна общинска собственост, като счита, че няма доказателства, че в имота действително съществува такава сграда. Изложени са съображения свързани с правото на строеж, което е уредено нормативно в чл. 63- чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС), като е достигнат извод, че не би могло да се приeме, че едно лице е собственик, ако обекта (вещта) не съществува в правния мир, тъй като правото на собственост може да бъде упражнявано само ако е налице самостоятелно обособена вещ, в случая- сграда. Моли за отмяна на решението на АС В., като неправилно. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Н. С. З. в съдебно заседание, чрез адвокат Николова оспорва касационната жалба. Счита, че адм. орган е трябвало да обсъди единствено налице ли са предпоставките на чл. 35 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), като решението на АС В. е правилно. Претендира заплащане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Според него правилно от кмета на община А. е отказано да се продаде земя частна общинска собственост на ответника, като от доказателствата по делото е видно, че сградата не съществува. Счита за неотносими към спора мотивите на административния съд, че съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗС правото на строеж не се погасява ако постройката или част от нея погине и сградата може да се построи отново. Намира, че в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС изрично е посочено, че сградата следва да съществува в момента и само отстъпено право на строеж и възможност в бъдеще да се построи сграда не е достатъчно за продажба на земята по така предвидения законов ред. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 2782 от 30. 12. 2015 г., постановено по адм. дело № 3003 от 2015 г. на Административен съд В. се ОТМЕНЯ обективирания в Писмо изх. № 0052.1-3/1/ от 02.09.2015 г. отказ на Кмета на община А. по Заявление вх. № ОС52-1-3/11.06.2015 г. за закупуване на общинска земя, съставляваща УПИ II-649 в кв. 27 по действащия ЗРП на гр. А. и е ВЪРНАТА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ административната преписка по същото заявление при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Допълнително се ОСЪЖДА О. А. да заплати на Н. С. З. направените по делото разноски в общ размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева. Според решаващият съд след сезирането му със Заявление вх. № ОС52.1-3/11.06.2015 г. Кметът на община А. е адресирал до заявителя процесното Писмо изх. № 0052.1-3/1/ от 02.09.2015 г. /л. 5 и л. 36/, с което позовавайки се на извършената теренна проверка в УПИ II-649, при която е установено, че на място не съществува сграда, а са останали само части от ограждащи стени на самосрутилата се каменна сграда, е приел, че липсва основание за извършване на разпоредителна сделка с имота съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОбС и чл. 137, ал. 1 Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество- (Наредбата), приета с Решение № 13.2 по Протокол № 013/16.09.2008 г. на ОбС- А.. АС В. счита, че фактическата констатация, че в процесния УПИ II-649 понастоящем няма сграда, а са останали само полуразрушени стени от нея, се подкрепя напълно от останалия събран по делото доказателствен материал. Позовал се е на заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 72 - 74/, където вещо лице арх. Р. С. е посочила, че къщата и стаята в процесния имот, съставляващ УПИ II-649 в кв. 27, са нанесени в изработения през 1966 г. КП на община А., одобрен със ЗРП/2001 г., но към момента на огледа от тях са останали само частично разрушени външни стени като покривната конструкция изцяло липсва. Това е дало основание на вещото лице да приеме, че понастоящем не е налице годна за функциониране сграда. Същевременно е посочила, че е възможно реконструирането й в първоначалния обем. В съдебния акт се намира за несъответстващ на приложимите материалноправни норми решаващият аргумент на административния орган, с който е отказано извършване на разпоредителна сделка по привилегирования състав на чл. 35, ал. 3 ЗОбС. Първостепенният съд се позовава на правилото на чл. 66, ал. 2 ЗС, според което правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, от което следва, че в обема на вече учреденото право на строеж сградата може да бъде изградена наново. Според него се налага извод, че за реализирането на възможността собственикът на сградата да придобие при условията на чл. 35, ал. 3 ЗОбС правото на собственост върху земята е без значение обстоятелството какво е фактическото състоянието на сградата. Счита се, че като е приел обратното, кметът на община А., който съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОбС е компетентният да извърши продажбата административен орган, е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид горепосоченото АС В. достига до извод за противоречие на издадения ИАА с приложимите материално- правни разпоредби- основание за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради което се счита, че той следва да се отмени от съда като съгласно чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на предвидения ред в приетата Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, към който препраща чл. 35, ал. 3 ЗОбС. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АС В. е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. При регламентацията на способите и начините за разпореждане със земя, частна общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост. Поради това в чл. 35, ал. 1 ЗОбС е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, но при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Т. е общото правило, при което с оглед обществения интерес се цели публичност, прозрачност и ефективност при извършване на разпоредителните сделки. Изключението от това е предмет на регулиране в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, който определя, че продажба на земя- частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС. И. е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът. Само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходим търг или конкурс. По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. В случая редът за продажбата е уреден в Наредбата от 16.09.2008 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, на ОбС - А.. Правилото на чл. 35, ал. 3 ЗОС е възпроизведено в чл. 137, ал. 1 от наредбата- право да закупят имотите без търг или конкурс имат лицата, собственици на законно построена сграда. Законът и наредбата изискват наличието на законно построена сграда към момента на подаване на искането. Заявителят следва да докаже собственост върху законно построена сграда- изцяло изграден строеж, който е завършен и има функционална пригодност. По делото е безспорно установено, че съществувалата сграда е разрушена. Приетите по делото протоколи, както и съдебната експертиза доказват, нейната функционална непригодност. Обектът не представлява сграда и не може да се приеме за самостоятелен, годен обект. Поради това искането на жалбоподателя не отговаря на основното задължително условие, както по чл. 35, ал. 3 от закона, така и по чл. 137, ал. 1 от наредбата. Решителните доводи на съда, че е без значение какво е фактическото състояние на сградата противоречат на закона. Изключителните правни норми - каквато е и чл. 35, ал. 3 от ЗОбС не могат да се тълкуват разширително. Само отстъпено право на строеж и намерения за неговата реализация не е достатъчно за продажба на земята по посочения законов ред. Наличието на части от сграда не обуславя основателност на искането по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, тъй като липсва цялост, а оттам липсва и пригодност на обекта. Ирелевантно в случая е дали сградата може да бъде изградена отново. Въпросите относно възможността за нейното изграждане, включително "в обема учреденото право на строеж" са неотносими, тъй като имат характер на бъдещи несигурни събития. Още повече, че новото строителство подлежи на адм. регулиране по ЗУТ, съобразно строителните правила и норми действащи към момента на подаване на заявлението за неговото реализиране, т. е. представлява събитие със същия характер. Неправилното тълкуване на нормативните правила от съда е довело до неправилно съдебно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Актът на кмета е в съответствие с материалноправните изисквания и е законосъобразен. По изложените съображения решението на Административен съд- В. е неправилно и необосновано следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка и направения от настоящия състав извод относно законосъобразността на оспорения адм. акт, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подаденото оспорване на Н. С. З. се отхвърли като неоснователно. В тази хипотеза при условията на чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,