Решение № 10561 от 13.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2010 г.

Решение № 10561 от 13.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Тодор Георгиев Казаков от гр. Пещера, подадена чрез процесуалния му представител адв. Барбова за отмяна на влязлото в сила решение № 15266/14.12.2009 г. по адм. д. № 9189/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Молителят е посочил като правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пазарджик не взема становище по молбата. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо процесуално. По същество е неоснователно поради следните съображения: Молителят твърди, че с решението, чиято отмяна се иска, състав на шесто отделение на Върховния административен съд оставя в сила решение № 253 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 132/2009 г. на Административен съд Пазарджик. С последното е отхвърлена жалбата на Казаков срещу решение № 3 от 6.02.2009 г. на Директора на РУСО Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4908113467 от 24.10.2008 г. на ръководителя на отдел "пенсионно осигуряване" при РУ "СО" Пазарджик, с което му се отказва отпускането на пенсия по чл. 68 КСО във вр. с § 4 от ПЗР на КСО поради това, че няма документиран осигурителен стаж от втора категория труд и не е изпълнено второто условие на цитирания законов текст. Молителят излага твърдения, касаещи касационни основания за отмяна като подробно излага твърдения за необоснованост на решението, чиято отмяна иска. Твърди, че от събраните гласни доказателства по адм. д. № 132/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик гласни доказателства безспорно се установява, че положеният от него труд като монтьор на пътностроителни машини в Централна ремонтна база ЕООД гр. Пещера е с тежест и вредност, характерна за труд от втора категория по смисъла на т. 67, предл. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) отм., поради което изводите на ВАС в решение № № 15266/14.12.2009 г. по адм. д. № 9189/2009 г. са неправилни. Представя в подкрепа на твърденията си длъжностни характеристики за длъжностите "монтьор на пътностроителни машини", "монтьор на моторни превозни средства" и "автомонтьор", които доказват че изпълняваните задължения по тях се покриват по вредност и тежест, което е важна предпоставка, за да се приеме, че е налице прилагане на цитираната по-горе разпоредба, според която трудът е от втора категория, независимо от отрасъла, след като се извършва еднородна по вид и тежест работа. Поради това счита, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства, съобразно цитираната разпоредба, са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените от молителя доказателства не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не установяват новооткрити обстоятелства по смисъла, заложен в текста на цитираната норма, а освен това не представляват и нови доказателства. По тези съображения не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,