Решение № 2219 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2010 г.

Решение № 2219 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Бургас (РИОСВ), против решение № 512/14.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1286/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас (АСБ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, АСБ е отменил заповед № РД-82/27.07.2009 г. на същия административен орган, с която е приложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Пети километър", в землището на гр. Приморско, извършвана от "Аполон - В" ООД, гр. Сливен, представлявано от управителя Спиро Вангелов Георгиев". Недоволен от решението, директорът на РИОСВ го обжалва. Счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на основанията, предвидени в закона - налице е забрана за изпускане на неорганизирани емисии на вредни вещества при производството на дървени въглища по открит способ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът "Аполон - В" ООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АСБ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Решението на АСБ е правилно като резултат, но по съображения различни от изложените в съдебния акт. Оспорената заповед на директора на РИОСВ е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, адресатът на заповедта не е уведомен за започналото административно производство. Проверката, извършена на 20.07.2009 г. в м. "Пети километър", по пътя гр. Приморско - с. Ясна поляна, в землището на гр. Приморско, от длъжностни лица на РИОСВ, е проведена без участие на представляващия "Аполон - В" ООД - Спиро Георгиев или негов представител. Нещо повече - в съставения констативен протокол № В-1-33/20.07.2009 г. е посочено, че се извършва проверка на "община Приморско, представлявана от Лиляна Димова". На ВАС е служебно известно, че това лице е кмет на община Приморско. По този начин адресатът на обжалвания административен акт - "Аполон - В" ООД, чрез представляващия го Георгиев, в нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 и чл. 36, ал. 2 от АПК е лишен от възможността да участва в административното производството, да прави искания и възражения и да представя доказателства. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на страната на защита. Без участието на засегнатата страна, административният акт е постановен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, т. е. при неизпълнение на изискването на чл. 35 от АПК. Посочените нарушения са достатъчно основание за отмяна на административния акт. Наред с посоченото съществува и порок във формата на оспорената заповед на директора на РИОСВ, тъй като е налице противоречие между фактическото и правно основания за издаване на административния акт. Като правно такова е посочена разпоредбата на чл. 28, ал. 2 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с чл. 11, ал. 5 от с. з. Цитираните текстове овластяват директорите на РИОСВ да спират производствени и други дейности в случаите, когато видът и степента на замърсяването от източника увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда, а постановеното спиране е в сила до отстраняване на причините, довели до издаване на заповедта. От друга страна като фактическо основание е посочено, че административният акт се издава за "преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от това нарушение" след като е констатирано, че дейността се осъществява в нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ (ред. ДВ, бр. 99/2006 г.) Цитираната норма от ЗЧАВ забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ. Следователно, така формулирано основанието, посочено в мотивите на заповедта, не се обхваща от разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ, особено при липса на съответни измервания на изпусканите неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, позволяващи да се направи извод за "вид и степен на замърсяване на атмосферния въздух, увеличаващи значително риска за човешкото здраве и за околната среда". Констатираното противоречие е съществено, тъй като също накърнява правото на адресата на акта на защита. Изложените пороци на административния акт са достатъчно основание за неговата отмяна. Този извод съвпада със заключението на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение на АСБ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,