Решение № 8517 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2016 г.

Решение № 8517 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчни-осигурителна практика" /"ОДОП"/ В., при ЦУ на НАП против Решение № 427/29.02.2016 г. по адм. д. № 2509/2015 г. по описа на Административен съд- В., с което е частично е отменен Ревизионен акт № Р-03000314001568-091-001/24.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 323/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В.. Жалбата касае частта на отменения РА в която са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 03.2014 г. в размер на разликата над 733.45 лв. до 32 395,40 лв. и лихви за разликата над 76,57 лв. до 3381,91 лв., както и в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решение по същество, с което да се потвърди РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "АЛ РИАЛ БИЙЧ" ООД, в представени писмени бележки от процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и желае решението като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил частично Ревизионен акт № Р- Р-03000314001568-091-001/24.04.2015 г., в частта в която са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 03.2014 г. в размер на разликата над 733.45 лв. до 32 395.40 лв. и лихви за разликата над 76.57 лв. до 3381.91 лв. Единственото което съдът е изложил в подкрепа на решението си да редуцира установените от органите по прихода задължения е това че, към момента на продажбата държавата е в икономическа криза, поради което приема становището на вещото лице, че данъчната основа при продажбата на апартамент апартамент № 39 е 21030.00 лв., ДДС 4370.70 лв. от които е внесен 3637.25 лв. и разлика за внасяне 733.45 лв., ведно с лихва за забава 76.57 лв., и РА според съда следва да бъде отменен като неправилен за разликата над 733.45 лв. в частта на установени задължения по ЗДДС. В настоящото производство, не е спорно, че сделката е извършена между свързани лица, спорен е единствено въпросът какъв е размерът на пазарната цена на недвижимият имот. В хода на съдебното обжалване във връзка с оспорване на определената от органа по приходите пазарна цена на недвижимия имот, от страна на жалбоподателя е поискана и допусната от съда Съдебно-оценителна експертиза, в заключението на която вещото лице е определило стойността на апартамент № 39 изчислен по методите на възстановителната стойност и на сравнителната стойност с тежест за двата метода по 50% в размер на 91 900.00 лв. без ДДС и 111 700.00 лв. с включен ДДС и изчислена при съпоставими продажби на имоти във ваканционния комплекс в размер на 25 236.00 лв. с ДДС в размер на 21 030.00 лв. без ДДС. П. изслушване на заключението, същото е оспорено от ответната страна. Изложени са доводи, че вещото лице, не е изготвило експертизата по методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК изрично регламентирани и определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Независимо от това, съдът без да обсъди експертното заключение, прилага неговите изчисления. Решението е неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - на практика е постановено при пълна липса на мотиви. Съдът не е обсъдил заключението на експерта, заедно с другите доказателства по делото, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 202 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК. От една страна, неизлагането на мотиви в съдебното решение относно установените в заключението на експерта обстоятелства, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до невъзможност настоящата инстанция да се произнесе по основателността на възраженията по съществото на спора. От друга страна, определянето на пазарната цена на процесния апартамент следва да бъде извършено посредством методите, регламентирани в § 1, т. 10 ДР на ДОПК и по реда на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да възложи извършването на експертиза за определяне на пазарната цена на процесният апартамент посредством методите, регламентирани в § 1, т. 10 ДР на ДОПК и по реда на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, както и следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение