Решение № 13160 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2017 г.

Решение № 13160 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно осигурителна каса – П. (РЗОК - П.) против Решение № 88/13.03.2017 г. постановено по адм. д. № 1004/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменена в обжалваната й част, заповед № РД – 08 - 1500/28.10.2016 г. на директора на РЗОК - П., с която на "Плевенфарма" ООД е наложена имуществена санкция в общ размер на 350, 00 лева. Релевират се доводи, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът моли да бъде отменено решението на Административен съд П. и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 600 лева и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – "Плевенфарма" ООД в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна, поради което първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в частта по установените нарушения по т. 3 от Констативен протокол за извършване на финансов контрол. В останалата част касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила решението в частта, в която е отменена заповедта за налагане на финансови санкции, в частта по т. 1 и т. 2 от същия протокол. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 88/13.03.2017 г. постановено по адм. д. № № 1004/2016 г. по описа на Административен съд П., първоинстанционният съд отменя заповед № РД – 08 -1500/28.10.2016 г. на директора на РЗОК - П. в частта й, в която на "Плевенфарма" ООД - гр. В. е наложена имуществена санкция в общ размер на 350 лева, поради констатирани нарушения на договора за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Първоинстанционният административен съд задълбочено, всестранно и пълно е изследвал релевантните за спора факти, въз основа на което е достигнал до верен извод за материална незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно. Видно от т. 1 от процесната заповед, компетентните органи са установили нарушение на чл. 15, ал. 1 от индивидуалния договор № 151171 от 01.04.2016 г., а именно, че е налице несъответствие в последователността на изпълнение на рецептурна бланка № 2030024554 и № 2030024557, предписани и изпълнени на 16.09.2016 г. Според така цитирания договор и чл. 15, ал. 1 от него, изпълнителят се задължава да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера при спазване изискванията на чл. 47 б, ал. 2 от Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4). Договорът за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение е с дата 01.04.2016 г. С Решение № 5812/17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1240/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав, съдът е отменил тази разпоредба на Наредбата, като решението на съда е оставено в сила с Решение № 11742/03.11.2016 г. по адм. д. № 6871/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Отмяната е след като е издадена заповедта на 28.10.2016 г., а решението на ВАС, петчленен състав е обнародвано в ДВ бр. 91 от 2016 г. Спорен е въпросът какво е действието на незаконосъобразната разпоредба спрямо обществените отношения, които урежда до датата на обнародването на решението на Върховния административен съд, петчленен състав в Д. вестник, както и въпросът следва ли да се потвърди санкция, наложена за нарушение на разпоредба, която разпоредба е отменена преди влизане в сила на санкцията за нейното нарушение. В чл. 195, ал. 1 АПК е уредено действието на подзаконовия нормативен акт. Съгласно този текст се приема, че нормата на чл. 47 б, ал. 2 от Наредба № 4, която е част от подзаконов нормативен акт, се смята за отменена от деня на влизането в сила на съдебното решение. По ал. 2 на чл. 195 АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по - дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. От друга страна според чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В същия смисъл е и специалният текст на чл. 193, ал. 2 АПК. В случая доколкото е налице хипотезата на чл. 193, ал. 2 АПК, то субективните предели на отменителното решение на ВАС, петчленен състав ще бъдат относими и спрямо "Плевенфарма" ООД, като страна по договора от 01.04.2016 г. Правни последици възникнали при прилагане нормите на отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, не противоречат на правомощието на съда по чл. 15, ал. 3, във вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от разписаното в чл. 15, ал. 3 ЗНА и неговото приложно поле. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за унищожаем по реда на АПК, но от това не следва извод, че за този период нормата на чл. 47 б, ал. 2 от Наредба № 4 не е била незаконосъобразна. Изводът може да се изведе и от обстоятелството, че дори и без да се оспори нарочно подзаконовия нормативен акт, в хипотеза на противоречие, по чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът ad hoc като правораздавателен орган следва да прилага по –високият по степен нормативен акт, като констатира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор, без оглед на това дали друг съд се занимава с въпроса за същото противоречие и на какво основание. Висящото производство по чл. 185 – 195 АПК не освобождава съда от задължението да се правораздава по конкретните спорни правоотношения. При тези съображения като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 47 б, ал. 2 от Наредба № 4 не следва да се прилага за конкретните фактически обстоятелства по делото, свързани със задължения по чл. 15, ал. 1 от индивидуалния договор. О. А. съд П. е заключил, че тези задължения не следва да се вменяват на дружеството, тъй като към датата на издаването на обжалвания индивидуален административен акт – заповед № РД – 08 - 1500 от 28.10.2016 г., нормата на чл. 47 б, ал. 2 от Наредба № 4 е незаконосъобразна, вкл. и като приета извън законовата делегация на чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. По т. 2 от Констативния протокол е установено, че на рецептурна бланка № 24555 изпълнена на 16.09.2016 г. не е поставен подпис на магистър – фармацевт. Прието е поради това, че е нарушен чл. 13, ал. 4, т. 4 от индивидуален договор № 151171/01.04.2016 г. и на "Плевенфарма" ООД е наложена финансова неустойка в размер на 50, 00 лв., съгл. чл. 42, ал. 1, т. 5, б. "а" от същия договор. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че след като по тази рецептурна бланка не е налице заплащане, не се налага санкция. Видно от чл. 42, ал 2 от сключения между страните договор № 151171 от 01.04.2016 г., в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на настоящия договор, не се налага санкция. По делото пред Административен съд П. не са релевирани твърдения, нито са представени доказателства, от които да се установи, че по тази бланка е постъпило плащане от бюджета на РЗОК – П.. По същество се касае за рецептурна книжка, която не е включена в отчета на изпълнителя. За точното прилагане на закона е неотносимо обстоятелството, че с Решение № 5 от 25.10.2016 г. Арбитражната комисия при РЗОК - П. е потвърдила констатациите на контрольора, направени в Констативен протокол № 120 от 17.09.2016 г. Налице е лошо изпълнение на договора от страна на "Плевенфарма" ООД, но НЗОК не е понесла вреди от лошото му изпълнение, поради това е прието с цитираната разпоредба на чл. 42, ал. 1, че изпълнителят се освобождава от отговорност. По аргумент на по-силното основание, правилото се прилага не само в случаите на незаплатена отчетена рецептурна бланка, но и в случаите, когато рецептурната бланка въобще не е била отчетена (в същия смисъл Решение № 159 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2016 г., VI о., Решение № 2068 от 15.02.2018 г. по адм. д. № 5507/2017 г.). По т. 3 от Констативния протокол на "Плевенфарма" ООД за пет броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 4 от друг индивидуален договор № 150999/29.04.2014 г. е наложена финансова неустойка в размер на 250 лв. - за пет отделни нарушения по 50 лв. всяко, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от договора. Според текста на чл. 6, ал. 1, т. 4 от договора рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП и определената доза за прием, и другите общи изисквания по предписване на ЛП, МИ и ДХ. Първоинстанционният съд е приел, че лекарственият продукт с код НЗОК BF 241 е отпускан на едно и също лице, но не в нарушение ограниченията в начина на предписване и отпускане, а именно: за МКБ код 120. 8 при пациент с продължителност на лечението над 12 месеца. За да приеме, че дружеството не е извършило нарушение на договора с РЗОК, Административен съд П. законосъобразно достига до извод, че за лекарственият препарат BRILIQUE действително продължителността на лечението е до 12 месеца, но след всяко поставяне на стент, след остър миокарден инфаркт с или без ST елевация. Договорено е между дружеството и РЗОК с договора № 150999 от 29.04.2014 г., да се отпуснат лекарства, като в аптеката да се представят рецептурната бланка, рецептурната книжка (при хронични заболявания), документ за самоличност на приносителя им, евентуално протокол и копие от същия. Други документи не са нито нормативно изискуеми, нито за тяхното набавяне и представяне пред аптеката страните са постигнали съгласие по индивидуалния договор. Поради това съдът е достигнал до верен извод, че само от представените рецепти и рецептурна книжка за отпускане на лекарството, не може да се установи дали и кога е поставен стент след прекаран миокарден инфаркт. Аптеката няма нормативно задължение да следи за горното обстоятелство и съответно да отказва отпускането на лекарството. Изводът се подкрепя и от факта, че фармацевтът изпълнява рецептата и няма право да откаже да отпусне предписания медикамент, който е назначен от лекуващия лекар, респ. няма право по този начин фактически да променя назначеното лечение на съответното лице. При горните съображения настоящата касационна инстанция приема, че при постановяване на решението си Административен съд П. е приложил правилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесната заповед № РД – 08 – 1500/28.10.2016 г. е обоснован, поради което и при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,