Решение № 10207 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2017 г.

Решение № 10207 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. "ЕВН Б. Е." ЕАД, със седалище в гр. П., представлявано от юрк. И. П., е оспорило Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обн. в ДВ, бр. 25 от 2017 г. /Наредбата/ и в сила от деня на обнародването й. Поддържа, че цялата Наредба е приета при съществени нарушения на процесуалните правила, а разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 11, ал. 2, т. 12 от нея противоречат на материалния закон. Иска отмяната на цялата Наредба, евентуално - на посочените разпоредби, както и присъждане на направените разноски. По това оспорване е образувано адм. д. № 5604/2017 г. на ВАС. "ЕВН Б. Е." ЕАД с актуално наименование "Е. Ю."ЕАД, със седалище в гр. П., представлявано от юрк. Щ. Р., е оспорило Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обн. в ДВ, бр. 25 от 2017 г. и в сила от деня на обнародването й, както в цялост, така и относно чл. 8. Поддържа, че цялата Наредба е приета при съществени нарушения на процесуалните правила, а разпоредбата на чл. 8 противоречи на материалния закон и целта му. По това оспорване е образувано адм. д. № 5605/2017 г. на ВАС. Производствата по двете дела са съединени с Определение № 6391 от 22.05.2017 г. на ВАС, състав на трето отделение по адм. д. № 5605/2017 г. В жалбите се твърди, че Наредбата е незаконосъобразна, поради липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемането й, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според оспорващите дружества, при приемането на подзаконовия нормативен акт, /приет след отмяната по съдебен ред на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 33 от 05.04.2013 г. с изменения и допълнения/ отново е нарушена разпоредбата на чл. 77 АПК във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като не са обсъдени становищата на заинтересованите страни, което се потвърждава и от съдържанието на Протокол № 48 от 14.03.2017 г. от проведено закрито заседание на КЕВР. В нарушение на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА липсват мотиви относно информацията по чл. 28, ал. 2 /относно преследваните цели; очакваните резултати и съответствието на нормативния акт с правото на ЕС/, видно от съдържанието на Доклада на КЕВР, с който се предлага приемането на новата Наредба. В жалбите се съдържат и твърдения за противоречие на посочените конкретни разпоредби от Наредбата със Закона за енергетиката (ЗЕ) и разпоредби от правото на ЕС. Твърди се, че с чл. 8, на практика, недопустимо се приравняват операторите на разпределителни мрежи с потребителите на електрическа енергия. Разпоредбата създава санкция за електроразпределителното дружество, при положение, че то не може да упражнява влияние върху режимите на консумация или производство на ползвателите на мрежата, които са длъжни да плащат предвидената надбавка. Разпоредбата противоречи на чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/ 714/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003, като предвижда санкцията да не може да бъде и предвидена, защото размерът й зависи от издадените от Енергийния системен оператор /ЕСО/ фактури за реактивна енергия. Разпоредбата на подзаконовия акт противоречи на чл. 21, чл. 30 и чл. 31 от Закона за енергетиката, които не предоставят право на КЕВР да определя надбавки върху веднъж утвърдени за всеки ценови период пределни регулирани цени на енергийни предприятия. По същество, с оспорената разпоредба КЕВР, при превратно упражняване на правомощията си, осигурява приходи в полза на лицензианта ЕСО, което представлява кръстосано субсидиране . Изчислителният способ в разпоредбата е неопределен и незаконосъобразен. Нормата противоречи на чл. 120 от ЗЕ вр. чл. 124 и чл. 125 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, както и на § 1, т. 34б от ДР на ЗЕ. Разпоредбата противоречи на чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 543/2013 г. на Комисията от 14 юни 2013 г. за представяне и публикуване на данни на пазарите за електроенергия и за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Разпоредбата противоречи на принципа, отразен в законовата норма на чл. 117 ЗЕ и чл. 69, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система /ПУЕС/, че разпределителната мрежа не е обект на потребление, а е проводна среда, осигуряваща връзката между обектите на потребителите и производителите, присъединени към тази мрежа. Тези именно участници в електроенергийната система следва да заплащат разходите, които причиняват, включително за реактивна енергия. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата, в нарушение на чл. 31, т. 1 и т. 2 от ЗЕ, предвижда определяне на средно-претеглена цена за покупка на електрическа енергия за целите на дейностите, свързани с утвърждаване на цените на електрическата енергия. Крайните снабдители не могат да защитят интересите си, защото не е ясно по кой от методите на ценово регулиране по чл. 3 от Наредбата ще се определи "среднопретеглената цена", като секторният регулатор има възможност по неясен и непредвидим начин да определи необходимите приходи на лицензиантите на дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител", без реално отчитане на разходите им, предизвикани от наложените им задължения за предоставяне на услуга от обществен интерес. Твърди се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 12 от Наредбата незаконосъобразно възлага в тежест на енергийните предприятия допълнителни разходи по събиране на несъбраните вземания и насърчава несъбирането на вземания от некоректни клиенти, което директно противоречи на чл. 23, т. 4 от ЗЕ. С жалбите се претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбите - Комисията за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбите, като неоснователни. Счита, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден при спазване на всички административно-производствени правила, при съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството няма присъединени или встъпили страни по чл. 189, ал. 2 АПК. В писмени бележки по съществото на спора от 03.07.2018 г. ответникът поддържа, че жалбите са частично процесуално недопустими поради изменения на оспорената Наредба, обнародвани в ДВ бр. 52 от 22.06.2018 г. Счита, че с изменението на част от нормативните текстове жалбите са лишени от предмет. Иска оставяне на жалбите без разглеждане по отношение на всички разпоредби, изменени и допълнени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата, издадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвана в ДВ бр. 52 от 22.06.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите в подробно становище по съществото на делото. Счита, че при приемане на нормативния акт не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 ЗНА и чл. 77 АПК. Неизпълнението на процедурата по приемане на нормативен административен акт е самостоятелно основание за отмяна. По допустимостта на жалбите настоящият състав на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, намира следното: Съгласно чл. 186 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Без съмнение към момента на приключване на устните състезания по делото оспорващите търговски дружества са имали пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на Наредбата, тъй като с оспорените разпоредби и с целия нормативен акт за тях се пораждат задължения във връзка с изпълнение на дейности по осъществяване на лицензиите им - съответно за дейности по снабдяване с електрическа енергия и разпределението й, а поради предмета на регулиране на нормативния акт може обосновано да се заключи, че от него могат да бъдат засегнати права или законни интереси на дружествата. Обратно на поддържаното от ответника, този интерес не е отпаднал с посоченото изменение на Наредбата. С него в чл. 8, ал. 3, 4 и 5 към нормативните текстове, в редакцията с ДВ бр. 25/24.03.2017 г. се добавя изразът "и цената за задължения към обществото". Това изменение не само не променя установените задължения на операторите на електроразпределителните мрежи да заплащат надбавка за преминала реактивна енергия, но и увеличава основата, от която се определя размерът на тези задължения като към цената за 1 kWh активна електрическа енергия, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители се добавя и цената за задължения към обществото. Изменението на изрично оспорената разпоредба на чл. 10, ал. 4 от Наредбата, изключва от приложното поле на нормата компонентата за лицензионната дейност по ал. 3 /за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител"/, но не и тази за лицензионната дейност по ал. 2 /за дейността "обществена доставка на електрическа енергия"/, като не се променя начинът на определяне на компонентата за дейността по ал. 2, срещу който са основните оплаквания в жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД, което има лиценз за дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия".