Решение № 290 от 19.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 295/2009 г.

Решение № 290 от 19.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 295/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Румен Ненков На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал. 1 и чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК, при спазване на срока по чл. 421, ал. 1 НПК, главният прокурор е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила на 20.02.2009 г. определение от 04.02.2009 г. по ч. н. д. № 1794/2008 г. на Ямболския районен съд, с което в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 , във вр. с чл. 25 НК по отношение на осъдения П. М. К. е определено общо наказание по постановените спрямо него влезли в сила присъди. В искането се твърди, че при постановяването на определението съдът е нарушил закона - чл. 25 , във вр. с чл. 23 НК и § 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК от 2002 г., тълкуван съобразно задължителните предписания по ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС. Поставя се и въпросът за неправилно прилагане на чл. 25, ал. 2 НК по отношение зачитането на изтърпяното наказание по присъда, невключена в съответната съвкупност.

Искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.

Осъденият, чрез назначения служебен защитник, моли искането да се уважи доколкото е в полза на осъдения.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното:

Искането за възобновяване е основателно.

Влязлото в сила определение, предмет на проверка в настоящето производство, отразява принципно неразбиране на указанията, дадени с ТР № 1/2006 г., във връзка с прилагането на § 90 от ЗИДНК от 2002 г.

От една страна е извършено групиране по чл. 25 НК само на някои наказания по четири присъди - по н.о.х.д. № 54/2000 г. на СлВС (за две от четири престъпления), н.о.х.д. № 544/2000 г. на СлВС (за едно от две престъпления), н.о.х.д. № 73/2003 г. на СлВС и н.о.х.д. № 623/2008 г. на ЯРС. Остават неясни причините защо в съвкупността не са включени останалите наказания по горепосочените присъди, както и изцяло наказанието по присъда по н.о.х.д. № 54/2000 г. на СлВС, след като и по отношения на тях са били налице предпоставките по чл. 25, във вр. с чл. 23 НК.

От друга страна са определени наказанията, които следва да се търпят съобразно правилото на § 90 от ЗИДНК от 2002 г., но пак по неясни съображения не е включено едно от наказанията по н.о.х.д. № 544/2000 г. на СлВС. За сметка на това без правно основание е включено наказанието по н.о.х.д. № 274/97 г. на ПдВС.

В конкретния случай законосъобразният подход е изисквал следното:

1. Определяне на общо наказание по чл. 25 НК по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 370/95 г. на ПдВС и № 274/97 г. на ПдВС, тъй като по делото няма данни това да е било сторено. Двете присъди не подлежат на групиране с нито едно от последвалите пет за деяния, извършени в рецидив. По тях осъденият на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е следвало да изтърпи общо 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. Необходимо е от това съвкупно наказание да се приспадне изтърпяното наказание по същите присъди на основание чл. 25, ал. 2 НК.

1. Определяне на общо наказание по чл. 25 НК по останалите пет присъди (н.о.х.д. № 51/2000 г. на СлВС, № 54/2000 г. на СлВС, № 544/2000 г. на СлВС, № 73/2003 г. на СлВС и № 623/2008 г. на ЯРС). Това наказание би следвало да бъде 6 години лишаване от свобода при положение, че не се прилага чл. 24 НК.

1. Определяне на сбора от наказанията, за които е приложим § 90 от ЗИДНК от 2002 г. В случая той се равнява на 16 години лишаване от свобода: 3 години по н.о.х.д. № 51/2000 г. на СлВС + общо 5 години (сбор от три наказания по чл. 196 НК) по н.о.х.д. № 54/2000 г. на СлВС + общо 8 години (сбор от две наказания по чл. 196 и чл. 199, ал. 1, т. 4 НК) по н.о.х.д. № 544/2000 г. на СлВС. След редукция, съобразена с максималния размер на наказанията по чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, на изтърпяване по това правило подлежи наказание от 15 години лишаване от свобода.

1. Наказанието, което трябва да се изтърпи съгласно § 90 от ЗИДНК от 2002 г., е по-тежко от наказанието определено по чл. 25 НК и затова го поглъща. Следователно осъденият трябва да изтърпи само 15 години лишаване от свобода вместо наказанието по чл. 25 НК по петте присъди, посочени в т. 2 по-горе. При това необходимо е да бъде съобразен и чл. 2, ал. 1 от Закона за амнистия от 2009 г., а от това следва, че с оглед на наказанието за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК по присъдата по н.о.х.д. № 544/2000 г. на СлВС на изтърпяване подлежи наказание в размер на девет години лишаване от свобода, тъй като и то надвишава общото наказание, определено по правилото на чл. 25 НК.

Неправилното прилагане на закона обуславя отмяна на проверяваното определение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се изпълнят дадените обвързващи указания. В това производство трябва да получат отговор и въпросите, свързани с предпоставките за прилагане на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 3 НК.

По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,