Решение № 12968 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от В. А. Т.-Кмет на Столична община срещу решение 1582 от 11.03.2024 г. постановено по адм. дело 10866 по описа на Административен съд София град за 2022 г., в частта, с която се изменя ревизионен акт рег.СФД22-РД77-11/03.02.2022 г. издаден от органи по приходите при Столична община и потвърден с решение рег.СОА22-РД28-30/12.09.2022 г. на касатора.

Според твърденията в касационната жалба първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон ЗМДТ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Налице са касационните основания по чл.209, т.3 АПК.

С обжалваната част на първоинстанционното решение се изменят определените с ревизионния акт задължения за данък по чл.10, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ върху четири недвижими имота, които се стопанисват от Софийски университет Св. Климент Охридски. От решаващият състав не са изложени мотиви, които да обосновават намаляването на данъчните задължения, а само позоваване на изготвената съдебно счетоводна експертиза. Не е отчетено обстоятелството, че вещото лице в забележка е посочило защо при определяне на задълженията прилага коефициент за местоположение 25.70, по таблица 3, колона 7, на чл.6, ал.1, т.1 от Приложение 2 на ЗМДТ. Този коефициент касае имоти находящи се в строителните граници, когато не са определени зони в населеното място. В настоящият случай с решение 2 прието по протокол 4 от 08.06.1998 г. от Столичен общински съвет са посочени зоните в гр. София, а това не е съобразено от съда, въпреки че решението на СОС е приложено по делото. Безспорно е доказано, че и четирите имота имат определени зони на картата за зониране на гр. София и въз основа на това зониране са определени задълженията за ДНИ.

Решението е неправилно и в частта, с която е изменено относно установените задължения за ТБО за имот на ул. Московска, 49. Съдът отново се е позовал само на изготвената ССчЕ, но не е отчетено, че задължението е определено само за земята, но не са включени сградите построени в имота. Незаконосъобразно е изключването на сградите при определяне на задължението, тъй като съгласно Актове за публична държавна собственост 07581/29.07.2010 г. и 07937/26.04.2012 г. за управление на учебното заведение са предоставени както земята така и сградите.

Решението се оспорва и в частта за разноските, тъй като съдът е присъдил прекомерно завишен размер на направените разноски от Софийския университет, не е ясно на какво основание е присъден този размер, който не съответства на извършените процесуални действия.

Въз основа на горното се иска решението в обжалваната част да бъде отменено, като неправилно.

Ответникът Софийски университет Св. Климент Охридски, чрез адв. Орсов в приложен отговор оспорва касационната жалба и моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Експертизата, на която обосновано се е позовал съдебният състав не е оспорена от страните в първоинстанционното производство и не е налице основание същата да не бъде кредитирана.

Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 9960 лв. , като представя доказателства за плащането им.

Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество и за основателна. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на експертизата, без да съпостави същото с останалите доказателства събрани по делото. Налице са несъответствия между коефициента за местоположение на имотите определен с експертизите и този по решение 2 на протокол 44 от 08.06.1998 г. на СОС. Тези несъответствия не са отстранени от първоинстанционния съд. Ако беше сторил това, съдът би достигнал до различни правни изводи. Допуснатите нарушения са съществени и в този смисъл оплакванията на касатора са основателни, поради което и постановеното решение подлежи на отмяна.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт СФД22-РД77-11 от 03.02.2022 г. издаден от органи по приходите на Столична община и потвърден с решение СОА22 РД28-30/12.09.2022 г. на Кмета на Столична община, с който по отношение на Софийски университет Св. Климент Охридски са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. за притежаваните от него недвижими нежилищни имоти. С ревизионния акт са определени общо задължения в размер на 3 616 703.47 лв. , от които внесената сума е в размер на 132 979.27 лв. и е налице дължим остатък в размер на 3 483 724.20 лв. от които ДНИ главница 52022.98 лв. и лихви към 03.02.2022 г. в размер на 12 979.81 лв. и ТБО главница в размер на 2 737 657.84 лв. и лихви в размер на 681 277.66 лв. към 03.02.2022 г. В ревизионния акт имотите, прилежащите към тях сгради и определените задължения са описани подробно и по партиди.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Софийски университет срещу ревизионен акт СФД22-РД77-11/03.02.2022г. издаден от органи по приходите при СО за имот на ул. Алабин 50 /погрешно изписан в жалбата като 49/ и земя с пл. 571 в м. Къро.

Отменил е ревизионния акт в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения ТБО и съответните лихви имот - съставляващ земя и сграда на Департамент за информация и усъвършенстване на учителите (ДИУУ) в размер на : 4 913.83 лв. за 2018 г.; 4 715.29 лв. за 2019 г. и 4 715.29 лв. за 2020 г. и по отношение на задълженията за ТБО и съответните лихви за имот земя и сграда на Департамент за езиково обучение (ДЕО) в размер както следва: за 2018г. - 15 478.40 лв.; за 2019г. - 15 478.40 лв.; за 2020г. -15 478.40 лв.

С атакуваното решение ревизионният акт е изменен, като в изменителната част, с допълнително решение 5550 от 17.05.2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и са определени следните задължения за СУ "Св. Климент Охридски" : 1. за имот сграда (оранжерия и магазин) на ул. Московска 49, установеният ДНИ е за 2018 г. е определен на 68,01 лв. и лихва за забава в размер на 3,29;

за 2019 г. е определен на 68,01 лв. и лихва за забава в размер на 1,49лв.

за 2020 г. е определен на 68.01 лв и лихви в размер на 1,49 лв.

1. за имот представляващ сграда - стол 4 в Студентски град, определя ДНИ в размер на 2697,14 лв. и лихва за забава в размер на 853,41 за 2018 г.

за 2019 г. определя ДНИ в размер на 2676,34 и лихва за забава в размер на 575,46 лв.;

за 2020г. определя ДНИ в размер на 2 655,54 лв. и лихва за забава в размер на 740.17 лв.;

1. за имот представляващ сграда пл. 124 в м. Лозенец ІІІ част определя на ДНИ в размер на 370,24 лв. и лихва за забава в размер на 117.15 лв. за 2018 г.,

за 2019г. определя ДНИ в размер на 370,24 лв. и лихва за забава в размер на 79,61 лв.;

за 2020г. определя ДНИ в размер на 370,24 лв. и лихва за забава в размер на 79г61 лв.;

за 2020 г. определя ДНИ в размер на 370.24 лв. и лихви за забава в размер на 79.61 лв.

1. за имот сграда, представляваща стол 25 на ул. Златовръх 4

за 2018г. определя ДНИ в размер на 5834,50 лв. м лихва за забава в размер на 1 846,12 ла.,

за 2019 г. определя ДНИ в размер на 5834,50 лв. и лихва за забава в размер на 1254,52 лв.;

за 2020 г. определя ДНИ в размер на 5834,50 лв. и лихва за забава в размер на 661,30 лв.

Ревизионният акт е изменен и относно дължимите ТБО за обект на ул. Московска 49, като съдът определя ТБО в размер на 22 952.70 лв. за всяка от процесните години, а лихвите за забава са в размер на 7262,56 лв. за 2018 г.; 4 935.23 лв. за 2019 г. и 2 601.51 лв. за 2020 г.

В останалата част жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена.

С касационната жалба постановеното първоинстанционно решение се обжалва само в изменителната част и по отношение на присъдените разноски, като в другите части не е обжалвано и е влязло в сила.

За да измени определения с ревизионния акт размер на задълженията, АССГ е изложил следните мотиви:

В частта за определения данък върху недвижимите имоти /ДНИ/:

За сграда оранжерия и магазин, находящи се на ул. Московска, 49 е посочено, че СУ Климент Охридски е данъчно задължено лице за ДНИ и местни такси за битови отпадъци, тъй като имотите са предоставени за управление. За определяне на ДНИ според съда следва да бъдат възприети съдебно счетоводните експертизи в които е съобразена нормативната уредба. С тези мотиви е определен ДНИ в размер посочен от вещото лице, като ревизионния акт е изменен според изготвената експертиза.

По отношение на определената такса битови отпадъци /ТБО/ за имота на ул. Московска, 49, е прието, че не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1 на чл.67 ЗМДТ, поради което се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет и тя трябва да е различна от данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена. За имота е подадена декларация по чл.23, ал.1 от Наредбата за определяне размерът на ТБО според вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината.

Отново позовавайки се единствено на заключението на ССчЕ, дължимата ТБО е определена от съда в размер на 22 952.70 лв. за всяка от процесните години.

Предмет на касационна проверка са само изменените задължения за ДНИ и ТБО, както и присъдените разноски, тъй като решението на АССГ в останалите си части не е обжалвано и е влязло в сила.

Постановеното решение в обжалваната част е неправилно.

Основателно е твърдението на касатора, че липсват мотиви изложени от решаващия състав, които да обосновават изменението на ревизионния акт, респективно намаляване на установените с ревизионния акт задължения.

При определяне на задълженията за ДНИ, съдът е възпроизвел съдържанието на относимите правни норми и е приел, че заключението на експерта е достатъчно, за да бъде намален размерът на дължимия данък. Експертното заключение не е обсъдено, а само е цитирано в съдебния акт. Неясно остава какви са били конкретните мотиви на съда, за да приеме, че определеният ДНИ с ревизионния акт, в конкретния размер не се дължи, а следва да бъде определен друг по-нисък данък.

В частта по установените ТБО за имота на ул. Московска 49, също не са изложени мотиви защо от трите възможни варианта предложени от вещото лице е възприет втори вариант. Липсват каквито и да било установявания на съдебния състав. В решението е посочено, че изчисленията на експерта са съобразени с нормативната уредба. Това може и да е така, но вещото лице е посочило няколко варианта, които са съобразени с нормативната уредба, а задължение на решаващия състав е било с оглед установените факти да извърши преценка за приложимите норми, с оглед установените факти.

По делото освен ССчЕ е изслушана и съдебно техническа експертиза, която е описана в решението, но изводите й не са обсъдени при постановяването му в изменителната част. Размерът на задълженията не е обоснована, а е пренесен механично от заключението, без да се съобразят разясненията на експерта.

Не е изследван въпросът относно площта на имота на ул. Московска 49, както и обстоятелството, че задължението е определено само за земята, но не и за сградите, които са построени върху терена.

Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правно релевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси.

Недопустимо е излагането на фактически и правни изводи относно основните спорни въпроси по приложението на материалния закон за първи път с решението на касационната инстанция, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото. Налице е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на АССГ.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат изложени подробни мотиви, обосноваващи изводите дали законосъобразно са установени с ревизионния акт задълженията за ДНИ и ТБО за всеки от четирите имота.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като същите са определени без да е посочено върху какъв материален интерес е извършено изчислението. Новият състав на АССГ дължи произнасяне и по направените разноски пред ВАС на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,