Решение № 862 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2013 г.

Решение № 862 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Атанас Трифонов Христов като ЕТ"АТ-Атанас Христов", гр. Павликени, ул. "Венелин" № 13А, за отмяна на влязло в сила решение № 2829/23.05.2012 г. по адм. д. № 10679/2011 г. на Административен съд София-град. В искането за отмяна се сочи основание чл. 239, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърденията в искането са за обективен и субективен идентитет на решение № 2829/23.05.2012 г. по адм. д. № 10679/2011 г. на АССГ и решение № 134/13.04.2010 г. по адм. д. № 721/2009 г. на АС-В. Търново, които по правен резултат си противоречат. Молителят не бил допуснат до представените писмени доказателства, с което му е нарушено правото на участие в процеса, защото съдът приел липса на процесуална активност от неявяването му в о. з. С решение на Общия съд/седми състав/ на Съда на Европейските общности от 17 май 2013 г., по дело Т-335/11, по надлежен съдебен ред било установено неистинност на твърденията на административния орган за направени административни проверки. По тези доводи и на основание приложими норми на общностното право чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията и решение Т-335/11 на СЕО е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение на АССГ. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не взел становище. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: Относно основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК. Съгласно цитираната норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейният представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. Изпълнението на тези изисквания на правната норма не се установява. Обективно това не би могло да бъде установено тъй като в първоинстанционното производство не са разпитвани свидетели и не е назначавана съдебно техническа или икономическа експертиза, защото молителят не е правил такива искания. Не е установено и престъпно действие с влязло в сила съдебно решение на страната, на нейният представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. Позоваването на Решение на Общия съд/седми състав/ на Съда на Европейските общности от 17 май 2013 г., по дело Т-335/11 е неуместно, защото констатациите за направени проверки на административния орган относно финансовото подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 23008 г. са общо за България, а не в частност по подаденото от молителя заявление с УИН 04/230508/12667 и решението няма директно приложение по конкретния казус. Особеностите на всеки случай са предмет на обсъждане на казуса в решението по съществото на спора и решенията на СЕО не са основание за отмяна по чл. 239 АПК, ако не са постановени по конкретния казус. Относно основание по чл. 239, т. 4 АПК. С решение № 2829/23.05.2012 г. по адм. д. № 10679/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на молителя срещу уведомително писмо № 01-6500/14005 от 21.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на лицето е отказано плащане за сумата от 9724,41 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4408,23 лв. по заявление с УИН 04/230508/12667 за площ обработвана от същото, съобразно Схемата за единно плащане на площ и Националните доплащания /СЕПП и НД/. Решението е оставено в сила с решение № 3687/18.03.2013 г., по адм. д. № 10971/2012 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение. С решение № 134/13.04.2010 г., по адм. д. № 721/2009 г., за което се твърди, че противоречи на цитираното по горе дело на АССГ, Административен съд Велико Търново е прогласил нищожност на уведомително писмо изх. № 01-042/2159/12.08.2009 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и върнал делото като преписка за ново произнасяне по заявлението на ЕТ "АТ-Атанас Христов" - гр. Павликени с УИН 04/230508/12667. Безспорно между същите страни, за същото искане /заявление с УИН 04/230508/12667/ и на същото основание /подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и Националните доплащания /СЕПП и НД/ са постановени две влезли в сила съдебни решения, но по правен резултат двете не си противоречат. С първото решение № 134/13.04.2010 г., по адм. д. № 721/2009 г. на АС-В. Търново е обявена нищожност на уведомително писмо № 01-6500/14005 от 21.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" и делото е върнато на органа за ново произнасяне. С второто съдебно решение № 2829/23.05.2012 г. по адм. д. № 10679/2011 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалба на ЕТ срещу уведомително писмо № 01-6500/14005 от 21.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". Решението, чиято отмяна се иска, не портиворечи на решение № 134/13.04.2010 г., по адм. д. № 721/2009 г., защото с последното няма произнасяне на съда по съществото на правния спор, макар страните, искането и основанието, на което са постановени двете решения, да са едни и същи. Относно основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Молителят се позовава на т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС като твърди, че му било нарушено правото на справедлив процес защото не бил допуснат до представените доказателства по делото и/или становището на ДФ "Земеделие". Твърдението е голословно и е неоснователно. Обосновано съдът е приел липса на процесуална активност за молителя тъй като е бил редовно призован за с. з., но не се явил лично и не е бил представляван. Последният сам се е поставил в положение да не бъде запознат с доказателствата и становището на ответната страна по конкретното дело/№ 10679/2011 г. на АССГ/. Като фактическа констатация /наддекларирани площи и размер от 9742,41 лв. недължима сума/, доказателствата по адм. д. № 10679/2011 г. на АССГ, са едни и същи с тези предмет на установяване по адм. д. № 721/2009 г. на АС-В. Търново. Молителят се позовава на пряко прилагане на норми от общностното право - чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията и на практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, Решение от 17 май 2013 г., по дело Т-335/11, като основание за отмяна. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕО, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Цитираните в искането норми на общностното право не дават основание да се приеме, че те предвиждат особен ред за отмяна на влезли в сила решения на националните съдилища. Цитираната норма от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията е материално правна по своя характер и на това основание не е относима към поставения процесуален въпрос. Воден от горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - първа колегия