Решение № 7514 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 782/2013 г.

Решение № 7514 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 782/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Звездомир Василев Здравков, от гр. Ловеч, против решение № 194/15.12.2012 г. по адм. д. № 225/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което са отхвърлени предявените искове срещу Прокуратурата на РБългария за присъждане на обезщетение в размер общо на 5000 лв. по 2500 лв. за незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от различни прокуратури за периода от 2004 г. до датата на завеждане на исковата молба, причинили му неимуществени вреди поради получено нелечимо заболяване, предшествано от стрес, болка и страдание. Излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението е бланкетно и съдържа неверни факти и обстоятелства, а изводите на съда не съответстват на представените по делото доказателства. На изложените основания иска да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Ответникът по жалбата - Прокуратурата на Република България, редовно призован, се представлява от Веселин Величков, ръководител сектор "Процесуално представителство и методология" в отдел "Правен" в администрацията на Главния прокурор. Оспорва жалбата и счита, че решението е правилно. Органите на прокуратурата не са извършили противоправни действия във връзка с преписка № 715/2004 г., по която по сигнал на гражданин, органите на прокуратурата са извършили проверка и след като са установили, че не са налице изложените обстоятелства, са постановили прокурорски акт, който е изцяло в полза на жалбоподателя. Поради това са необосновани твърденията му, че е претърпял вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради това, че се касае до актове, постановени от правозащитни органи и предявеният иск не е подсъден на административния съд. Дава алтернативно заключение за неоснователност на касационната жалба. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдът правилно е приел, че не е доказано твърдението на ищеца за незаконосъобразни действия или бездействия на служители на прокуратурата. Поради това няма как да се обоснове причинно-следствена връзка с неговите заболявания. Решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд са били предявени обективно съединени искове от Звездомир Василев Здравков срещу Прокуратурата на РБългария за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия, извършени от различни прокуратури, причинили му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание и получено нелечимо заболяване. В исковата молба е уточнил, че вредите са причинени поради бездействие, забавяне и непредвижване на документи от страна на деловодители, прокурори и други длъжностни лица от РП - Ловеч, ОП - Ловеч, Апелативна прокуратура - В. Търново и Върховна касационна прокуратура. По изрично посочени в исковата молба прокурорски преписки не му е бил осигуряван достъп, не е получавал прокурорски постановления, не му е предоставяна възможност да се запознае с тях, да получи копия от постановления и документи вследствие на това, че административните ръководители в прокуратурата не са създавали правилна административна организация - бездействие по смисъла на закона. Като незаконосъобразни действия сочи завеждането под един и същ входящ номер на различни негови жалби, както и че преписка № 715/2004 г. е била незаконно унищожена преди срока на съхранението й. Поради тези незаконосъобразни действия и бездействия е получил нелечимо заболяване - диабет и е претърпял стрес, болки и страдания. След подробен анализ на всички представени доказателства и на посочените в исковата молба прокурорски преписки, административният съд е приел, че по делото не са представени нито писмени, нито гласни доказателства за незаконосъобразни действия на длъжностни лица от прокуратурата. По отношение на прокурорска преписка № 715/2004 г. е приел, че исковете за вреди са погасени по давност поради това, че преписката е прекратена с постановление на 13.07.2004 г., а настоящият иск е предявен на 2.08.2012 г. Претенцията по тази преписка, а и по останалите, е неоснователна поради липсата на доказателства, че на ищеца е бил отказан достъп до съдържащите се в тях документи. Посочено е, че са неоснователни твърденията му за входиране на жалбите му под един същ номер. При подаване на документи по вече образувана преписка, се прави отбелязване във входящия дневник и документите се прилагат по преписката, към която се отнасят. Не са представени документи - молби до компетентни лица, че е искан достъп до преписки и съдържащи се в тях документи, по които да е постановен отказ. Ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. Поради неустановяването на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на прокуратурата при упражняване на административната им дейност, съдът е приел, че не е налице една от законовите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявените искове. Решението е валидно, допустимо и правилно. При преценката на подсъдността на предявените искове, съдът е изложил подробни и законосъобразни мотиви. Предявените в настоящото производство искове за вреди се основават, според твърденията на ищеца, на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в различните по степен прокуратури в РБългария. Поради това, че се оспорва законосъобразността на действия и бездействия на длъжностни лица, изпълняващи административни функции в тези органи на съдебната власт, отговорността правилно е подведена под разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно в решението си съдът е разгледал само тези действия и бездействия, без да изследва и мотивира възраженията на ищеца по отношение на издадени постановления на прокуратурата или отказите да бъдат издадени такива. По своя характер това може да са правни или фактически действия на органи на съдебната власт и отговорността за тях следва да се търси по друг ред. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението не е мотивирано и обосновано. Съдът е изследвал движението по всички, посочени в исковата молба прокурорски преписки, за да установи дали са били уважавани или отхвърляни исканията на ищеца за представяне на документи и извършване на справки в деловодствата и службите на съответните прокуратури. Правилни са изложените в решението констатации, че липсват доказателства за отказ на достъп до документи по някои от преписките. Съдът правилно е посочил, че по делото не са представени копия от молби, подавани от ищеца до службите на прокуратурата, за получаване на преписи или извършване на действия, по които да има изричен или мълчалив отказ. По всички преписки, образувани по негови жалби, ищецът е бил уведомяван редовно, указвано му е да конкретизира или да отстрани нередовности в срок. Преписките и жалбите са били придвижвани и докладвани своевременно, като липсват доказателства за извършени нарушения от служители на администрацията на прокуратурите, поради които да са били нарушени процесуалните права на ищеца. Фактът, че същият не е бил удовлетворен от прокурорските постановления по преписките, е извън предмета на настоящия спор и няма връзка с действия или бездействия на длъжностните лица от администрацията на прокуратурата. Обосновани са изводите на съда по отношение на твърдението за незаконосъобразни действия на прокуратурата по унищожаването на преписка № 715/2004 г. на РП Ловеч. Преписката е образувана по заявителски материал на трето лице и страни по преписката са прокуратурата и третото лице. Поради отказа да се образува производство въз основа на подадената жалба, правата на ищеца по никакъв начин не са били засегнати от липсата на уведомяване по преписката. Преписката е била унищожена в предвидения от закона срок през 2008 г. и по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица нито образуването й, нито унищожаването й. Съдът е подробно е обсъдил твърденията на ищеца, преценил е всички представени по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Обосновани са изводите му за липсата на законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение