Решение № 16 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3/2009 г.

Решение № 16 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3/2009 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик председателя Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс - отм. (ГПК - отм.), образувано по молба на К. А. Я. и Б. П. Я. за отмяна на решение № 1440/07 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 1548/2006 г. на Върховния касационен съд (ВКС), ГК, състав на V г.о. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице две противоречиви решения на ВКС, между същите страни, за същото искане и на същото основание, а именно решение по гр. д. № 1938/2004 г. и цитирания съдебен акт, което според молителите обосновава приложението на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. за отмяна на същият съдебен акт. Развити са съображения за това, че в мотивите на решението по гр. д. № 1938/2004 г. ВКС приемал ищците за добросъвестни владелци на реституирания имот, на които се дължало обезщетение за подобренията направени в него, както и че реституцията имала действие занапред, а правоотношенията със суперфициарите следвало да се уредят съгласно чл. 72 ЗС. Изложени са съображения, че в мотивите на касационното решение по гр. д. № 1548/2006 г. съдът приемал, че пасивната легитимация в този процес не била доказана, като молителите считат, че те не следвало да доказват, че ответниците са собственици на имота, а владелецът, на когото се пречило да реализира правото си на строеж било необходимо да докаже този факт. Поддържа се още, че въпросът за подобренията и необходимите за имота разноски, претендирани за времето, когато имота е бил отчужден, не бил изрично уреден в ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Липсата на изрична разпоредба в ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС следвало да се тълкува в смисъл, че била налице празнота в неговото съдържание, поради което следвало да се приложи общия принцип, уреждащ материала на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. В молбата за отмяна е посочено, че с решението по гр. д. № 1548/2006 г. на ВКС, V г.о. в противоречие с решението по гр. д. № 1938/2004 г. на ВКС, IV г.о. било прието, че иска за заплащане стойността на извършените подобрения следвало да бъде отхвърлен при това с мотиви за недопустимостта му. Ответниците Д. М. С. и Х. М. К. в писмения се отговор по чл. 232, ал. 4 ГПК - отм. излагат съображения за липсата на предпоставки по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С цитираният по-горе съдебен акт по гр. д. № 1548/2006 г. е отменено решение № 223 от 4.10.2006 г. по гр. д. № 274/2006 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 2.06.2003 г. по гр. д. № 219/2003 г. на Ловешки окръжен съд и е отхвърлен искът, предявен от К. А. Я. и Б. П. Я. срещу Д. М. С. и Х. М. К. за заплащане на сумата 20165 лв., стойност на извършени подобрения в чужд имот, като са осъдени К. А. Я. и Б. П. Я. да заплатят на Д. М. С. и Х. М. К. сумата 2383 лв. разноски по делото. ВКС, тричленен състав е приел, че иска по чл. 72 ЗС не може да бъде успешно проведен въпреки неоснователността на възражението за изтекла погасителна давност, тъй като ответниците не са собствениците, пасивно легитимирани по претенцията. В мотивите на касационното решение е констатирано, че с решение № 418 от 22.12.1993 г. по адм. д. № 65/2002 г. на Ловешки окръжен съд е било отменено отчуждаване на незастроен имот по реда на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др., в който имот преди влизане на реституционния закон в сила е било реализирано отстъпено въз основа на заповед № 218/11.12.1989 г. и договор от 11.12.1989 г., сключен с председателя на ИК на ОНС, гр. А., от държавата по реда на НДИ във вр. с чл. 15 ЗС право на строеж в полза на Я.. Изложено е още, че титулярите на реализираното суперфициарно право К. А. Я. и Б. П. Я. са предявили иска по чл. 72 ЗС, за да бъдат възмездени за стойността на построеното - двуетажна жилищна сграда в груб строеж. Съставът на ВКС е приел, че ищците носят доказателствената тежест да установят правото на собственост на ответниците, т.е. пасивната легитимация по иска и в тази връзка е обосновал извод за недоказаност на това право предвид няколко довода. Единият довод е, че отчуждаването е било отменено от окръжния съд с цитираното решение незаконосъобразно, без да се съобразят предпоставките по чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. - върху имота да не е започнало фактическо строителство. Другият довод е, че не се твърди, че обезщетението е върнато и не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че правния ефект на реституцията е настъпил. Молителите са посочили касационното решение, чиято отмяна искат като създаващо противоречиво произнасяне по тъждествен правен спор с решение № 2687/05 от 16.05.2006 г. по гр.д. № 1938/2004 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Със съдебният акт по гр. д. № 1938/2004 г. на ВКС е отменено изцяло решение от 17.05.2004 г. по гр. д. № 366/2003 г. на Великотърновския апелативен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, т.е. било е отменено цитираното въззивно решение по посочения по-горе иск и е била възстановена висящността на спора пред Великотърновския апелативен съд, който при новото разглеждане на делото, с решение № 223 от 4.10.2006 г. по гр. д. № 274/2006 г. е отхвърлил претенцията за разликата между 2 лв. и 20660 лв. и в тази част решението му е влязло в сила, а е оставил в сила първоинстанционното решение (решение № 134 от 2.06.2003 г. по гр.д. № 219/2003 г. на Ловешки окръжен съд) в частта, с която иска е бил уважен за сумата 20165 лв. и именно така постановеното потвърдително въззивно решение е било предмет на втората касационна проверка, приключила с решението на ВКС, чиято отмяна се иска. В разглежданият случай не са налице влезли в сила решения по две производства, по две дела с идентичен по предмет спор, които си противоречат, към която хипотеза се отнася разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. с оглед, на която се претендира настоящата отмяна. Нормата изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно е необходимо да са образувани две граждански дела, идентични по предмет и страни, по които са постановени влезли в сила решения, с които спора е разрешен по противоречив начин. Противоречието следва да бъде в резолутативната, а не в съобразителната част на двете решения. Изложените предпоставки не са осъществени в настоящата хипотеза, тъй като касационните решения, цитирани по-горе, с които молителите считат, че е проведено противоречиво произнасяне са съдебни актове, постановени в едно и също производство (процес), по един и същи спор, чието развитие е преминало през всички фази на процеса, включително с ново разглеждане на спора от въззивния съд и с повторно касационно производство по реда на чл. 211 ГПК. Освен това обстоятелствата по молбата се отнасят не до резолутативната част, а до съобразителната част на цитираните съдебни актове и третират доводи по един и същи спор, а не по различни дела. Както се посочи по-горе противоречието в мотивите, на двете решения, което молителите считат, че е формирано с приетия от ВКС довод в решението по гр. д. № 1548/2006 г. за недоказване пасивната легитимация на ответниците по иска, който видно от поддържаното в молбата за отмяна становище е различен от мотивите, изложени в решението по гр. д. № 1938/2004 г. на ВКС, съгласно които съдът приемал, че ищците са добросъвестни владелци на реституирания имот, на които се дължи обезщетение за подобренията в него, не обуславя приложението на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм., тъй като нормата изисква наличие на противоречие в резолутативната част на съдебните актове. С посочените касационни решения не е реализирано противоречиво произнасяне, защото при разглеждане на касационната жалба против постановеното въззивно решение по гр. д. № 366/2003 г., с решението по гр. д. № 1938/2004 г., ВКС го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане, т.е. с този съдебен акт на касационната инстанция не е разрешен правния спор със сила на пресъдено нещо, а е възстановена висящността на производството пред апелативния съд. Поради това и липсва влязло в сила решение, което да противоречи на атакуваното по реда на отмяната решение, с което е отхвърлен иска. Въззивното решение по гр. д. № 274/2006 г. на Великотърновски апелативен съд, влязло в сила в посочената по-горе част се отнася до друга част от спора - разликата между 2 лв. и 20660 лв. и е също така с отхвърлителен диспозитив. Окончателен съдебен акт по делото за спора в частта, третирана в молбата е именно решението на ВКС, чиято отмяна се иска и на което постановеното преди него в касационното производство решение по гр. д. № 1938/2004 г. не противоречи, тъй като не разрешава както вече се изложи спора със сила на пресъдено нещо. Изложените оплаквания за неправилност на решението на ВКС, предмет на молбата за отмяна, относими към пасивната легитимация на ответниците по иска и основателността на претенцията са общи оплаквания за незаконосъобразност процесуалния ред за разглеждането, на които е изчерпан и съответно не могат да се разглеждат в настоящето извънинстанционно производство. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. При този изход на делото следва молителите да заплатят на ответниците по молбата за отмяна направените в настоящето извънинстанционно производство разноски, чието присъждане е поискано по надлежния ред и които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав