Решение № 7575 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2015 г.

Решение № 7575 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение № 37/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10/2015 г. по описа на Административен съд - С. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответната в производството страна - В. И. И., в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска неговото оставяне в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № ЧР-Сс-14/20.10.2014 г., издадена от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с която е прекратено служебното правоотношение на В. И. И. на длъжност "директор" на Областно пътно управление - [населено място] (ОПУ - С.), считано от 20.10.2014 г., поради проведена конкурсна процедура и назначаване на кандидат, класиран на първо място в законоустановения срок на пълно работно време - 8 часа дневно и 40 часа седмично, съгласно утвърдените щатни разписания за ОПУ - С. и специфични изисквания за длъжността, както и констатирани несъответствия с утвърдените нормативни документи (щатни разписания) при назначаването на служителя в нарушение на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, което несъответствие съществува и към момента на прекратяването. При извършената служебната проверка за законосъобразност, решаващият съд констатира наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, обуславящ унищожаемостта на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд не приема съждението, че назначаването на непълно време влиза в противоречие с длъжностното разписание. Направен е извод, че едно такова назначаване представлява частично оползотворяване на правните възможности, предоставени с длъжностното разписание. Решаващият съд приема, че посоченото в мотивите на оспорената заповед "несъответствие" не може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл най-малко с оглед на това, че длъжностното разписание не представлява нормативен акт. При анализа се установява, че не са налице и останалите хипотези на чл. 107 ЗДСл. Въз основа на горните доводи, решаващият съд обобщава, че от закона не може да се извлече никакъв нормативен аргумент, че назначаването на жалбоподателя на непълно работно време дава основание за последващо провеждане на конкурс и за прекратяване на спорното служебно правоотношение на базата на резултатите от конкурса. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изложените в обжалваното решение фактическа обстановка и правни изводи, поради което счита, че не следва да се преповтарят. В съответствие с разпоредбата на ал. 3 на чл. 10 от ЗДСл, конкурс не се провежда в случаите по чл. 16а, 81а и 81б, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки с обществеността. От изложеното следва изводът, че служебното правоотношение с ответника по делото е възникнало на основание чл. 16а от ЗДСл за непълно работно време, както правилно е посочил първоинстанционният съд, и не попада в изрично регламентираните от закона хипотези, при които е възможно правоотношението да е обвързано със срок. С прекратяване на служебното правоотношение на правно основание, което е неотносимо за случая - по чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, административният орган е издал акт, който е в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 7 от ЗДСл, озаглавена "Условия за назначаване", регламентира материалноправните предпоставки, на които държавният служител трябва да отговаря, за да заема и осъществява, съответната държавна служба, и материалноправните пречки, за заемане и осъществяване на длъжността. Материалноправните предпоставки са общи и специални. Специалните са регламентирани в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, които запълват съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за администрацията. Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността намират израз в "длъжностното разписание", съобразно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. С Устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания по аргумент на чл. 14, ал. 3 от Закона за администрацията. Доколкото в Правилника за структурата, дейността и организацията на Агенция "Пътна инфраструктура" няма допълнително въведени такива за длъжността "Директор на ОПУ", то и в длъжностното разписание следва да бъдат установени минималните изисквания, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. Длъжността директор е с ръководно ниво 6 А, а минималните изисквания за заемането й са образователна степен: магистър, придобит ранг III - младши и/ или професионален опит 4 години. От събрание по делото доказателства е видно, че ответника по касация отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Непълното работно време, намаленото работно време и ненормираното работно време са различни трудово-правни категории, свързани с продължителността и разпределението на работния ден, които касаят организацията на труда в предприятието. Те не са специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Ирелевантни са доводите на касационния жалбоподател досежно измененията на чл. 16а и чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл, установени със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, приет на първо четене от 43-то НС на 10.02.2016 г., доколкото не е завършен фактическия състав на процедурата по чл. 88 от Конституцията на Р. Б. и Закона за нормативните актове. Предвид гореизложеното, сочените от касатора изменения и допълнения на Закона за държавния служител не са част от позитивното право, което изключва тяхното приложение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,