Решение № 477 от 15.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1245/2013 г.

Решение № 477 от 15.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1245/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения Ю. Х. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 101/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд. Искането съдържа оплаквания за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се незаконосъобразно осъждане и прекомерно тежко наказание. В съдебно заседание служебният защитник (адв. С.) и осъденият лично настояват да се уважи искането за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че с оглед тежкото физическо състояние на осъдения (ампутация на единия крак) участието не е категорично установено, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 804 от 28.12.2012 г. по н. о. х. д. № 929/2012 г. на Разградския районен съд подсъдимият Ю. Х. М. е признат за виновен в това, на 29/30.10.2009 г. в гр. Р. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимия Г. Ц. Г. и с три неустановени по делото лица в немаловажен случай и чрез използване на технически средства, да е направил опит да отнеме чужди движими вещи - многожични медни кабели на стойност 3258 лева от владението на [фирма], клон Разград, както три бурканчета с мед и кухненски нож на стойност 17,50 лева от владението на С. Г. М., всичко на стойност 3275,50 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 26 НК му е наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан за кражба на 14150 м. кабел в периода 16.06.09 г. - 30.10.09 г. Отхвърлен е гражданският иск на БТК за имуществени вреди. Съдът е приспаднал предварително задържане, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноски по делото. С решение № 51 от 8.05.2013 г. на Шуменския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 101/2013 г. присъдата е изменена само по отношение на наказанието на подсъдимия Г. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е частично ОСНОВАТЕЛНО. Наведени са оплаквания, че съдът незаконосъобразно е осъдил подсъдимия Ю. Х. М. за посоченото престъпление и без да отчете здравословното му състояние. Въззивният съд е приел за фактически установено, че подсъдимият М. е само един от участниците в двете деяния, представляващи елементи на продължаваното престъпление. При едното от деянията подсъдимият и три неустановени по делото лица счупили с чук катинара на входната врата от вилната постройка на св. М., проникнали вътре и отнели кухненски нож и три буркана с пчелен мед. При другото деяние, след предварителен сговор (и с подсъдимия Г.), подсъдимият М., заедно с неизвестните по делото лица изкопавали дупки на разстояние от около 2-3 метра, откривайки по този начин кабела, прекъсвали го с нож, който носел подсъдимият М., връзвали с въже кабела от едната страна и го изтегляли от земята. За да изведе авторството на подсъдимия съдът се е основал на показанията на свидетелите, които е счел за достоверни и подкрепени от данните в протоколите за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване от подсъдимия М. на 2 бр. ножове, веществените доказателства по делото. Не е пренебрегнал и специализираното заключение на експерта, изследвал здравословното състояние на подсъдимия М., при когото е установено хронично заболяване, датиращо от 2008 г., настъпило влошаване от м. март 2011 г., поради което му е ампутиран първоначално втори пръст на лявото ходило и предписани противопоказания да работи тежка работа и да стои продължително време прав, а по-късно се е стигнало и до последващите оперативни интервенции. Ето защо, няма основание да се приеме, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В рамките на възприетите фактически положения, правните изводи са законосъобразни. При индивидуализация на наказанието обаче Шуменският окръжен съд не е отдал необходимото значение на здравословното състояние на подсъдимия М., което в случая представлява обстоятелство с изключителен характер предвид установеното заболяване, довело до ампутации в областта на долните крайници и състояние на предвижване с помощни средства. Относителното влияние на това обстоятелство и отчетените други смекчаващи отговорността, преценени в съвкупността от всички релевантни обстоятелства, характеризиращи тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца, позволяват заключение, че в конкретния случай и най-лекото предвидено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 НК се явява несъразмерно тежко. Ето защо наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода трябва да бъде намалено чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Определено в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода то може да постигне и целите по чл. 36 от НК. Предвид наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК искането на осъдения Ю. Х. М. за възобновяване на делото следва да бъде уважено, респективно, въззивното решение - изменено в частта относно наложеното наказание, което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да се намали на една година и шест месеца лишаване от свобода. По изложените съображения, Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК