Решение № 3813 от 10.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор Проверки в ТД на НАП - Пловдив подадена чрез юрк. С. Ангелиева, срещу решение 2489 от 21.12.2022 г. по адм. дело 1640 от 2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFOP002-2095-5833/11.04.2022 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 3 410 лв.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Касаторът моли за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса). Прави възражение за прекомерност в случай, че на ответника се присъдят разноски над минимума по Наредба 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът "Кухня 12" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Б. Стоянов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, приложен по делото. Моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд гр. Пловдив и да му бъдат присъдени сторените разноски за две съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, a разгледано по същество, неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е АУПДВ BG16RFOP002-2095-5833/11.04.2022 г. издаден от началник сектор Проверки в ТД на НАП - Пловдив, с който на основание чл. 26б, ал.1 и ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) е установено на "Кухня 12" ЕООД подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 61 540.03 лв., ведно с лихви в размер на 7 192.97 лв.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. Определил е спорния между страните въпрос, който според него е относно тълкуването и прилагането на закона в частност на условията за кандидатстване и подпомагане на мярката, дали дейността на кандидата спада към предвидените за подпомагане, както и дали тази му дейност е била предмет на преустановяване или ограничаване в резултат на извънредните административни мерки. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност с това, че нито в чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП, нито в Приложението към Решението 947/18.12.2020 г. на МС, нито в Условията за кандидатстване съществува диференциация на различни видове дейности, т. е. целта на мярката е компенсиране на цялата дейност.

Решението е правилно.

Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 26б, ал. 5 от ЗМДВИППП неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

По фактите не е налице спор между страните и те са установени от съда въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Дружеството е подало проектно предложение по ОПИК 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа на BG16RFOPOO2-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Във формуляра за кандидатстване е посочило основна икономическа дейност по Класификация на икономическата дейност (КИД 2008) 56.10 дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. В описанието на обектите, преустановили/ограничили дейностите, за които се иска предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 20% са посочени два обекта, кулинарни щандове които се намират в магазин Кауфланд гр. Пловдив, район Южен, бул. Македония 97 и район Изток, бул. Цариградско шосе 94. Първият обект разполага с 12 места за консумация на място, вторият обект с 10 места за консумация на място. Тъй като се касае за обект за бързо хранене с места за консумация до 12 бр. същият не подлежи на категоризация по смисъла на чл. 120 от ЗТ. Във всеки обект е регистрирано по едно ЕКАФП с оборот без ДДС общо от двата 232 461.56 лв. Изплатената му е помощ в размер на 20% от този оборот 42 730.38 лв.

Подало е и проектно предложение по процедура BG16RFOPOO2-2.097 Предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на подпомагането по процедура BG16RFOPOO2-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Изплатена му е помощ в размер на 18 809 лв.

Не се оспорва от касатора, че дейността, свързана с доставки/вземане на храна за дома/офиса не е преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването. В изпълнение на тези заповеди е преустановена само дейността в самото заведение за хранене по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, доколкото другата дейност се допуска.

Според мотивите на АУПДВ дружеството неправомерно в противоречие на чл. 26б, ал.1 от ЗМДВИППП е получило финансова помощ в размер на 61 540.03 лв. подлежаща на възстановяване върху оборот, формиран от доставки, свързани с продажба на храна на гише за вкъщи/офиса, в обекти които не отговарят на условията за заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от ЗТ. И дейността им не е била ограничена съгласно т. 11 Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването.

При така установените факти настоящия касационен състав намира за правилни изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него АУПДВ.

С Решение 947/18.12.2020 г. на МС на основание чл. 26б от ЗМДВИППП е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност е размер на 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер НАП. Със същото решение на МС НАП е определена за администратор на помощта по мярка Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Според приложението към т. 3 от решението на МС подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки.

Изпълнителния директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOPOO2-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, представени и приети от първоинстанционния съд. В подточка 4 на т. 11. 1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условия за кандидатстване, е предвидено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г, РД-0718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност съгласно данни за последната отчетна финансова година след 2019 г. в един от посочените кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности КИД 2008 Приложение 3 към условията, един от които 56 Ресторантьорство.

Дейността на Кухня 12 ЕООД в обектите, находящи се в магазин Кауфланд гр. Пловдив, бул. Македония 97 и бул. Цариградско шосе 94 попадат в код 56 Ресторантьорство, посочен в подточка 4 на т. 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условия за кандидатстване и включва както дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, така и други дейности по приготвяне и доставяне на храна.

Кухня 12 ЕООД е декларирало пред НАП, НСИ, КИД 2008 код 5610 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване и този код е посочило във формуляра за кандидатстване за подпомагане. Спорът в случая е за това допустима ли е за подпомагане цялостната дейност на дружеството, или е допустима за подпомагане само дейността, която е преустановена.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на подробните мотиви на Върховния административен съд в решение 3808/20.04.2022 г. по адм. дело 10164/2021 г. на ВАС и тълкуването в същото на т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване във фаза 1 и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, утвърдени със Заповед З-ЦУ-1853/23.12.2020 г., които не следва да се преповтарят. Обосновано съдът е посочил, че "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. Същото тълкуване е направено и в решение 3022 от 31.03.2022 г. по адм. д. 10880/2021 г. на ВАС, решение 7426 от 25.07.2022 г. по адм. д. 2591/2022 г. на ВАС, решение 2974 от 21.03.2023 Г. по адм. д. 151/2023 Г. на ВАС и други. Съгласно т.11 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г. е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закон за туризма, каквито са и процесните посочени по горе обекти т.е. същите са неблагоприятно засегнати от въведените мерки.

В т. 11. 1, подточка 4 от Условията за кандидатстване е посочен код 56 "Ресторантьорство", в който раздел са включени няколко икономически дейности по групи и класове, една от които е с код 56. 10 "Дeйност на ресторанти и заведения за бързо обслужване". Тъй като в Условията за кандидатстване е посочен кодът на целия раздел 56 "Ресторантьорство", то неправилно административният орган е приел, че дейностите с код 56. 10 не са допустими за подпомагане. В тази връзка следва да се има предвид, че когато определени дейности от съответния раздел, посочен с двуцифрено число на кода, са изключени и не се подпомагат, то в условията изрично е посочено това изключение, така както е предвидено за дейностите с код 47. Ето защо изводите на административния орган в обратната насока противоречат на приетите от сами орган Условия за кандидатстване. Важна в случая е и спецификата на извършваната дейност, която е приготвяне на храна на място и продажбата й както за хранене на място на масите в заведението, така и за консумация извън обекта. В този смисъл са и обясненията на дружеството , че продажбата на храна е на гише и дали клиентът ще консумира храната на масата в заведението или ще я вземе за в къщи, не може да отчитано предварително в касовия апарат.

По делото не се спори, че Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСEФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), са влезли в сила. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът - да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на процесния АУПДВ.

Като допълнителен аргумент за издаване на АУПДВ неправилно органът е приел, че двата обекта на дружеството не са били категоризирани по смисъла на чл. 124 ТЗ и съответно, не подлежат на финансиране по тази програма. Съгласно т.11 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г. е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закон за туризма. Съгласно чл.124 ал.2 от ЗТ типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са:

1. ресторанти;

1. заведения за бързо обслужване;

1. питейни заведения;

1. кафе-сладкарници;

1. барове.

Следователно процесните обекти попадат в типа заведения по чл.124 от Закона за туризма, съответно и в обхвата на т.11 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г. В случая волята на органа е да бъде преустановено посещението във всички заведенията за хранене (сред които без съмнение и тези по чл. 124, ал. 2 ЗТ заведения за бързо хранене), без да бъдат преустановени взимането на храна за дома и офиса.Изискване за категоризация, както се твърди от приходните органи, не е въведено в Условията за кандидатстване, а и същото противоречи на духа и целите на предоставяната безвъзмездна финансова помощ. След като в случая дружеството е отговаряло на всички установени условия и е получило помощта, то липсват предпоставките по чл. 26б ал. 5 от ЗМДВИП за връщането й.

Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 360 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение