Решение № 260 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 594/2015 г.

Решение № 260 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 594/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4721/2013 г., на Бургаския районен съд, в частта относно осъдения К. И. Б. Сочи се, че съдебният акт в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е постановен в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, като искането е за отмяна в тази част и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 271/9.12.2014 г., постановена по нохд № 4721/2013 г., Районен съд Бургас е признал и подсъдимия К. И. Б. за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а и чл. 54 НК, го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила. По искането: Искането е основателно. Посочената присъда в частта с която на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години определеното на подс. К. Б. наказание лишаване от свобода, е постановена при съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. От приложеното свидетелство за съдимост се установява, че към момента на довършване на деянието - 27.01.2013 г., предмет на разследване по посоченото дело, същият е осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от "общ" характер и спрямо него не може да бъде приложен института на условното осъждане. С присъда по нохд № 140/1998 г., влязла в законна сила на 3.08.1998 г. на ОС Стара Загора е бил осъден на пет години лишаване от свобода, който срок и размер изключва приложението на чл. 86 НК. С определение от 27.11.2002 г., в сила от 5.12.2002 г. е бил условно предсрочно освободен от това наказание с определен изпитателен срок от девет месеца и пет дни. Осъденият не е бил реабилитиран по чл. 87 НК, а към момента на довършване на деянието по настоящото дело не е настъпила реабилитация по чл. 88а НК. Посоченият изпитателен срок е изтекъл на 10.09.2003 г., поради което предвиденият по чл. 88а, ал. 2 НК срок е изтекъл на същата дата, т.е. след извършване на инкриминираното деяние по настоящото дела - НОХД 4721/2013 г. на РС Бургас. Следователно, спрямо осъдения К. Б. не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като не са били налице изискуемите се законови предпоставки - бил е осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от "общ" характер. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, което налага отмяна на присъдата в посочената й част по реда на възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение