Решение № 3383 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11186/2020 г.

Решение № 3383 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11186/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И., М. И., И. Н., тримата от гр. Варна, чрез техния пълномощник срещу решение № 837/03.07.2020 г. по адм. д. № 2461/2019 г. на Административен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Н. и И. Н. срещу Заповед № КС-ЗП-01/31.07.2019 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, както и по частна жалба на същите лица срещу решението в частта му за оставяне без разглеждане на жалбата на И. И. срещу Заповед № КС-ЗП-01/31.07.2019 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на район "Аспарухово", община Варна, чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта и основателността на касационната жалба: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от тримата касатори срещу Заповед № КС-ЗП-01/31.07.2019 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл. 178, ал. 4 на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа на строеж: "Гараж № 2", използван като жилище, находящ се на партерен етаж в сграда с административен адрес [улица], [жк], гр. Варна. Определен е 30-дневен срок за доброволното й изпълнение, включително и за вземане на мерки за обезопасяване на обекта и опразването му от всички малотрайни, пожароопасни, взривоопасни и др. продукти, стоки и оборудване. Със заповедта е разпоредено и прекъсване на захранването с вода и електрическа енергия. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. И. и е отхвърлил жалбата М. Н. и И. Н. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват решението имат страните, за които то е неблагоприятно. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част на акта. В противен случай за тях не е налице правен интерес от обжалване. С решение № 837/03.07.2020 г. по адм. д. № 2461/2019 г. на Административен съд - Варна жалбата на И. И. е оставена без разглеждане и производството е прекратено в тази част. Същият има правен интерес да оспори решението единствено в прекратителната част, което право е упражнил с частна жалба. Предвид изложеното, касационната жалба на И. И., с която се оспорва решението в отменителната му част по отношение на жалбите на останалите касатори, следва да се остави без разглеждане, тъй като е недопустимо да се търси защита на правата на трети лица. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежни страни и съдът дължи произнасяне по нея. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид, че за да отхвърли жалбите на М. Н. и И. Н., решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административната процедурата за съставяне на констативен акт при установено нарушение по чл. 178, ал. 4 ЗУТ и издадена мотивирана заповед. Административният орган безспорно е установил, че процесният гараж се ползва като жилище, т. е. по различно предназначение, без предварително да е въведен в експлоатация с променено предназначение. Оспореното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът е изложил обосновани мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. При нарушение от този тип на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Заповедта е издадена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването й. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които се възприемат и от настоящата инстанция. Аргументите на касаторите в различна насока са неоснователни, доколкото визират единствено поведението на общинската администрацията в различно производство – това по промяна на предназначението на процесния обект. Последното не е предмет на настоящото съдебно производство и не следва да се обсъжда. Съгласно приложено по делото Разрешение за строеж № 5/10.01.2008 г. на главния архитект на район Аспарухово, община Варна, приложения към него инвестиционен проект и представения от жалбоподателите нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том IX, рег. № 12584, дело № 1327/2018 г., безспорно е установено, че процесният строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.5506.282. 1. 12 по КККР на гр. Варна, e с предназначение "гараж". При проверката е констатирано, че обектът се използва като "жилище". Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателите. Разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ е приложима при установяване на променено предназначение на процесния обект и неговото ползване по този начин. Фактът на ползването на обекта като жилище е безспорно установен от проверяващите органи, лицето подало сигнал за нарушението, които и от самите оспорващи. Съгласно приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за обекти с предназначение "гараж", са предвидени код 475 и код 530, а за обект с предназначение "жилище", наредбата предвижда код 500, т. е. безспорно е налице промяна на предназначението. След като безспорно е установено ползването на обекта не по предназначението му, разпоредбата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на обекта. Нормата на чл. 223, ал. 1, т. 7 ЗУТ също налага да се забрани достъпа до строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. В тази връзка са неоснователни твърденията за несъразмерност на наказанието, доколкото административния орган е действал именно в изрично предвидените в закона рамки. Възраженията на оспорващите, че гаражът може да се ползва като жилище без да противоречи съществено на правилата на ЗУТ, доколкото преустройството не води до промяна в конструкцията на сградата или натоварванията в нея също не се споделят от настоящия състав, доколкото тези обстоятелства не оборват констатираното нарушение - използване на обекта не по предназначение. В тази връзка неоснователно е и оплакването, че е налице висящо административно производство по промяна на предназначението на гаража, доколкото не се спори, че към момента на издаване на заповедта, а и към настоящия момент, такава промяна не е налице. Не на последно място, настоящата инстанция не приема твърденията, че още при изграждането му гаражът е плануван, закупен и в последствие използван като жилище, което към настоящия момент се явява и единствено жилище, за лице с инвалидност и в лошо икономическо състояние. От една страна, изложените в тази насока оплаквания биха били относими към заповед по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж – единствено жилище, която е различна от процесния акт по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Освен това, за предназначението на гаража се изхожда от съответните строителни книжа, като действителният начин на неговото използване няма правопораждащ ефект. На последно място, доколкото един гараж се установи, че безспорно не представлява жилище, не следва да се обсъждат и възраженията за използването му като такова. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. По частната жалба: С частната жалба се оспорва първоинстанционното решение в частта, в която е оставена без разглеждане на жалбата на И. И. срещу Заповед № КС-ЗП-01/31.07.2019 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна. Доколкото по жалбите на М. Н. и И. Н. е налице произнасяне по същество, което същите са оспорили с касационна жалба, за тях не е налице правен интерес да оспорват решението в прекратителната му част и жалбата им следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати в тази част. Частната жалба на И. И. е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на И. И., първоинстанционният съд е приел, че за него липсва правен интерес да обжалва процесната заповед, тъй като не е възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ – не е собственикът на имота, не е лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и не е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Определението е правилно. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част на акта. В противен случай за тях не е налице правен интерес от обжалване. Страни в съдебното производство по оспорване на заповед чл. 178, ал. 6 ЗУТ са възложителят и административният орган, издал заповедта. Жалбоподателят не е представил доказателства за собственост на описаният в процесния акт гараж, а фактическото му обитаване е без правно значение. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Липсата на правен интерес от обжалване и е пречка да се осъществи валидно това процесуално правомощие. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на подадената от И. И. жалба е законосъобразен и съдебният акт следва да се остави в сила и в тази част. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,