Решение № 2170 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2016 г.

Решение № 2170 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационни жалби, подадени от Ф. А. М. от с. Г. извор, обл. Л. и от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Л., срещу решение № 111 от 23.12.2015 г. по адм. д. № 36 по описа за 2014 г. на Административен съд - Л., с което е отменено решение № 51 от 18.12.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Л. и преписката е изпратена на същия за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В двете касационни жалби са изложени подробни съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Ц. П. в качеството му на ЕТ "О. - Ц. П.", гр. Т., обл. Л., е оспорил касационните жалби в писмено възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационните оспорвания. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд - Л. е образувано по жалба на ЕТ "О. - Ц. П.", гр. Т., против решение № 51 от 18.12.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Л., с което е отменено разпореждане № 1484 от 27.11.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като вместо това злополуката, станала на 16.08.2013 г. с осигуреното лице И. А. М. при изпълнение на длъжност "секач въжар" в ЕТ "О. - Ц. П.", гр. Т., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. След като с определение от 16.06.2014 г. е възстановил срока за обжалване, Административен съд - Л. е обосновал правилния краен извод за издаване на оспорения административен акт при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които са опорочили прилагането на материалния закон. Този извод е обоснован с обстоятелството, че злополуката е станала в подотдел 57 "ж" на ДЛС "Р.", в който добивът на дървесина се извършва не от ЕТ "О. - Ц. П.", а от ЕТ "Г. - М. В.". Злополуката е настъпила на 680 метра от границата с обекта на ЕТ "О. - Ц. П.". Събрани са доказателства за устни уговорки, както между двамата търговци, така и между работниците и М. В., те да извършват работа в полза на ЕТ "Г. - М. В." срещу заплащане от негова страна. Тези данни не са били обсъдени от административния орган, а в хода на административното производство не са били взети обяснения от М. В.. При изпълнение на административнопроизводственото правило за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички релевантни обстоятелства административният орган би могъл да стигне до различен извод. Преписката е върната за ново решаване при спазване на дадените указания за изясняване на фактическата обстановка. Така постановеното решение е правилно. С определението си от съдебно заседание на 16.06.2014 г. първоинстанционният административен съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 161, ал. 1, предл. 2 от АПК и е възстановил пропуснатия срок за обжалване. Установено е, че на адреса на управление на ЕТ "О. - Ц. П." не се приема служебна поща, поради което пощенският оператор е бил в невъзможност да връчи съобщението за издадения административен акт на този адрес. П. това положение административният орган на основание чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК, приложими на основание чл. 117, ал. 5 от КСО, е следвало да постави съобщението на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или да го оповести по друг обичаен начин. Вместо това на 30.12.2013 г. куриерската фирма е връчила съобщението на охраната на портала на "О." ООД, която се намира на адрес, различен от адреса на фирмена регистрация на едноличния търговец. Предвид нередовното съобщаване на решението по чл. 117, ал. 3 от КСО срокът за обжалването му не се счита за пропуснат. От фактическа страна не се спори, че пострадалият И. А. М., на възраст 35 години, е изпълнявал длъжността "секач въжар" в предприятието на ЕТ "О. - Ц. П.", гр. Т., по трудов договор от 11.03.2013 г. с клауза за изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. В края на м. юли работниците са приключили работата на въжената линия на ЕТ "О. - Ц. П.". На 16.08.2013 г. около 8.10 часа бригадата от трима работници е замервала дървета с метър на сечище отдел 57 "Ж", Д. горски фонд, местност М. Б. в землището на с. С., общ. Севлиево, предоставено за експлоатация на ЕТ "Г. - М. В.". Малко след началото на работния ден при отрязването на клон от повалено дърво то се е завъртяло и е затиснало И. А. М., който е починал от механична асфикция от напречно притискане в горната част на корема. Към момента на злополуката пострадалият работник не е ползвал платен или неплатен отпуск, разрешен от ЕТ "О. - Ц. П.". Не е подавана молба за отпуск и не е връчена заповед за разрешаване на отпуск. Независимо от това, след приключване на обекта в края на м. юли 2013 г. на работника не е била възлагана работа от работодателя ЕТ "О. - Ц. П.". С негово знание и разрешение в началото на м. август тримата работници са отишли да работят на обект на ЕТ "Г. - М. В.". Св. М. И. М. - моторист на моторен трион - е потвърдил, че след приключване на обекта на г-н Петров в началото на месец август са започнали да работят "само за г-н Велчев" при дневно заплащане 14 лв. на кубик, докато г-н Петров им подсигури работа. Зареждали за "уазката", собственост на Ц. П., за сметка на М. В. и са работили с машини на М. В.. В същия смисъл са и свидетелските показания на Р. А. А. - моторист на резачка, който е потвърдил, че Ц. П. ги е пуснал да работят при М. В., защото при него е нямало работа и че М. В. "ще поеме всичко". Свидетелят е заявил също така, че при М. В. са заработили 2940 лв. На основание чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК дадените показания във връзка със заплащането на положения труд от М. В., който е лично заинтересован от изхода на спора, не следва да бъдат кредитирани. Преценката на гореустановените обстоятелства насочва към извод, че от началото на текущия месец пострадалият работник е бил нает на работа от ЕТ "Г. - М. В.". Престоят при работодателя ЕТ "О. - Ц. П." не е бил оформен с молба за ползване на отпуск и връчване на заповед за разрешаването му, но независимо от това при настъпване на злополуката пострадалият работник не е изпълнявал възложена от този работодател работа или трудови функции по подписания писмен трудов договор. Фактическата констатация, изложена в оспорения акт, за настъпване на злополуката по време на изпълнение на длъжност "секач - въжар" в ЕТ "О. - Ц. П." не е подкрепена от доказателства. Поради това по отношение на този работодател не са установени кумулативно изискваните елементи от състава на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно увреждането на здравето да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа като секач - въжар в ЕТ "О. - Ц. П.", както и при всяка работа, извършена в интерес на същото предприятие. В хода на административното производство са останали неизяснени и необсъдени съществени факти и обстоятелства във връзка с правоотношението между пострадалия работник и ЕТ "Г. - М. В.", на чийто обект се е извършвала работата. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за правната квалификация на злополуката и издаване на законосъобразен акт. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на процесуалния и материалния закон, Административен съд - Л. е постановил правилно решение. Обжалваното съдебно решение, с което актът е отменен и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания, е правилно. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,