Решение № 8186 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2010 г.

Решение № 8186 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СМА - Метални Конструкции" АД, против Решение № 1266 от 28.09.2010 г., постановено по адм. дело № 812/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По оспорване от "СМА - Метални Конструкции" АД, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 160801669/21.01.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, която не е била отменена с Решение № 201/26.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив а именно относно допълнително начислен корпоративен данък за 2007 г. от 32021,35 лв. на 28460,65 лв. и прилежащите лихви от 4011,07 лв. на 3565,05 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата . За да постанови този резултат, съдът е приел, че разходите по сключения на 01.07.2003 г. договор за поръчка, между "СМА - Метални Конструкции" Дъщерно АД, като Възложител и "ЮПИТЕР И" ЕООД не са документално обосновани, като действително е налице основание за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2007 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Във връзка с този извод е съобразена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. За целта, обстоятелствата за отписване на вземането следва да са надлежно доказани, като се извърши инвентаризация на активите и пасивите преди съставяне на годишния счетоводен отчет на предприятието, в т. ч. и на вземанията, с цел установяване на съответните разлики между фактически и счетоводни данни, и да се вземе решение за тяхното третиране с размера на тяхната приблизителна счетоводна оценка. В дружеството не била извършена инвентаризация, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 1 от ЗСч., като липсват данни да са предприети действия по събиране на тези вземания. Правилно е съобразена относимата разпоредба на чл. 110 от ЗЗД, съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, но според чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т. е. към 31.12.2007 г. не е изтекла петгодишната давност за погасяване на процесното вземане. Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че не са налице визираните основания за отмяна на РА в обжалваната част. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая ЗКПО. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на органа по приходите в РА, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Пловдив за неоснователност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза, е относимостта й за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение