Решение № 9502 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2010 г.

Решение № 9502 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Лалев Стефчев от гр. София против Решение № 90 от 23.11.2009 г., постановено по адм. дело № 6108/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № АХ 3155 от 25.08.2009 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като се зачита времето на фактическото отнемане, считано от 08.08.2009 г." Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, съобразно административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и съобразяване с целта на закона. По делото е безспорно, че на 08.08.2009 г., около 02:35 часа, в гр. София Христо Стефчев е управлявал собствения си лек автомобил, при което е бил спрян за проверка от служителите на отдел "ПП" - СДВР. Констатирано е, че водачът е бил във видимо нетрезво състояние. Същият е заявил пред контролните органи, че е изпил две бири. Установено е, че във връзка с отправената му покана Стефчев е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол (алкомер 931 ДК № 0145349) като не е дал качествена проба, поради което му е издаден талон № 0313445 за изпращане на медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, предявен при отказ на водача да го получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа на св. Вълчев. На водача е съставен АУАН № № АХ 3155/08.08.2009 г., с който деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Въз основа на така установените факти, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" началникът на отдел "ПП" - СДВР е издал Заповед № АХ 3155 от 25.08.2009 г., с която на водача е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. При тези данни съдът е приел, че са налице фактическите и правни основания за прилагане на процесната принудителна административна мярка поради безспорно установения по делото отказ на жалбоподателя да бъде проверен за наличие на употреба на алкохол посредством техническо средство или кръвно изследване. Съответствието на заповедта с материалния закон е обосновано с констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АХ 3155/08.08.2009 г., както и с данните, съдържащи се в приложената докладна записка на актосъставителя, които според съда не са опровергани от възражението на жалбоподателя срещу АУАН. Противно на твърденията в жалбата, преценени като неоснователни, решаващият съд е приел, че доказателствата по делото мотивират извод за осъществяване на материалноправните предпоставки, обуславящи прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя и доказателствата, на които се позовава, не обуславят фактическа обстановка, различна от установената в административното производство, нито опровергават възприетите от административния орган правни изводи. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия мярката. Правилен е изводът на съда, че материалноправните предпоставки - отказ на лицето за проверка с техническо средство или с кръвна проба (респ. - отказ да получи талон за медицинско изследване), са установени с надлежни писмени доказателства. В съответствие с данните в административната преписка правилен е първоинстанционният извод, че началникът на отдел "ПП" - СДВР е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с които правната норма на чл. 171, т. 1, б "б" от ЗДвП свързва настъпването на конкретни правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство. Поради това изводите на решаващия съд за издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на изискуемата процедура и форма и за осъществяване на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да приложи процесната принудителна мярка, са обосновани и съответни на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложените в този аспект съображения в първоинстанционното решение се споделят от настоящия състав. Несъстоятелна е тезата на касатора за липса на основание за издаване на заповедта, тъй като не е отказвал да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта посредством техническото средство. Действително по делото са налице данни за направени няколко опита да му бъде взета проба с алкомер, но видно от констатациите в АУАН и в изготвената докладна записка, е налице отказ от страна на водача да бъде дадена качествена проба, т. е. такава, позволяваща на техническото средство да отчете резултата, което по същество представлява отказ на лицето да бъде проверено за наличието на алкохол в кръвта. Ето защо на Стефчев е бил издаден талон за медицинско изследване, който той е отказал да получи. Касационният жалбоподател не твърди, а и по делото няма доказателства, да е дал кръвна проба, поради което заключението на решаващия съд за законосъобразно прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради отказ на оспорващия да бъде проверен за съдържанието на алкохол в кръвта, е правилно и обосновано. Що се отнася до позоваването на касационния жалбоподател на обстоятелството, че е оспорил издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, същото е изцяло неотносимо към предмета на конкретния спор и е без значение за правилното решаване на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав, счита, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд