Решение № 6557 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. П. и Т. С. Д. от гр. Гоце Делчев, подадена чрез процесуалния представител адв. Башлиева, срещу Решение 998 от 25.02.2025 г., постановено по адм. дело 689/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, включващ: заповед 453 от 14.05.2019 г. на кмета на Община Гоце Делчев, одобрени технически проекти на 14.05.2019 г. от главния архитект на Община Гоце Делчев и разрешение за строеж 48 от 14.05.2019 г., издадено от главния архитект на Община Гоце Делчев, както и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се обяви нищожността на КПИИ, както и се присъдят разноски за всички съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът кмет на Община Гоце Делчев, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Тагарева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - главен архитект на Община Гоце Делчев, редовно призован, в съдебно заседание не се явявя, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците А. К. М., А. Ш. Б. и А. А. М., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Силвестърова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците К. Д. П. и Д. В. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето от отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане гр. Гоце Делчев, е представен по делото на 16.04.2025 г. социален доклад за ответника А. А. М.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Г. П. и Т. Д., подадена срещу КПИИ, включващ: заповед 453 от 14.05.2019 г. на кмета на Община Гоце Делчев, одобрени технически проекти на 14.05.2019 г. от главния архитект на Община Гоце Делчев и разрешение за строеж 48 от 14.05.2019 г., издадено от главния архитект на Община Гоце Делчев, както и във връзка с Решение 7771/12.07.2023 г., постановено по адм. дело 2551/2023 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 2131/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 62/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради неосъществен от съда цялостен и служебен съдебен контрол, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. Със заповед 453 от 14.05.2019 г. кметът на Община Гоце Делчев, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 150 от ЗУТ, е одобрил подробен устройствен план /ПУП/ план за застрояване/ПЗ/ за УПИ І-1749, кв. 37а по плана на гр. Гоце Делчев, с който се предвижда обособяване на ново петно за застрояване в УПИ-то с устройствени показатели: височина на застрояване до 12.00 м.; максимална плътност на застрояване до 70 %; максимална стойност на Кинт до 2.0; Позел минимум 30%, както и се одобрява КПИИ за изграждане на жилищна сграда с магазин в УПИ І-1749, кв. 37а. С разрешение за строеж 48 от 14.05.2019 г. главният архитект на Община Гоце Делчев е разрешил на А. Б. и А. М., въз основа на одобрен технически проект от 14.05.2019 г., изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ за изграждане на строеж Жилищна сграда с магазин в УПИ І 1749 от кв. 37а по плана на гр. Гоце Делчев, със застроена площ от 101.72 кв. м. и разгърната застроена площ 213.70 кв. м., като в разрешението са посочени условията, при които да се извършат предвидените в одобрения проект СМР. За да отхвърли жалбата, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Прието е от съда, че в конкретния случай не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорените актове, тъй като заповедта на кмета на Община Гоце Делчев е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 150 от ЗУТ, които са посочени в самата заповед и с оглед местоположението на процедираните ПУП - ПЗ и КПИИ, както и разрешението за строеж, ведно с одобрените проекти, е издадено от компетентен орган предвид разпоредбите на чл. 141, ал. 1, чл. 142, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Според съда, доколкото по делото се установява, че действащият ПУП и кадастралната основа, на база които са издадени оспорените административни актове, са одобрени при действието на ЗУТ и са влезли в сила, то разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ е неприложима, тъй като същата е относима само за планове, действали в сила преди приемането на ЗУТ. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, включително и на приетата съдебно-техническа експертиза, и параметрите на застрояване, одобрени с оспорената заповед, съдът е обосновал извод, че одобреното застрояване не е в противоречие с подаденото от заинтересованите лица, включително и от двете оспорващи, заявление за устройствена процедура от 01.03.2017 г., както и е в съответствие с показателите на действащия ПУП. За неоснователни съдът приема доводите на жалбоподателките по отношение на одобрения инвестиционен проект и издаденото строително разрешение, като от една страна именно двете жалбоподателки са учредили право на строеж върху процесния имот за сградата, предмет на одобряването на името на заинтересованите лица Манахов и Буковян, а от друга страна по делото се установява, че минимално необходимия брой паркоместа, които следва да бъдат осигурени в УПИ I-1749, кв. 37а, е четири и според експертизата Незастроената свободна дворна площ е 42 % и в нея е възможно да се реализира озеленяване мин 30 %, включително и с настилка от бетонови плочи и тревна фуга при паркоместата в имота. Прието е от административния съд за неоснователно и възражението на жалбоподателките, че заинтересованите страни Манахов и Буковян не са носители на ограничено вещно право на строеж за изграждане на сграда, одобрена с процесиите административни актове, доколкото жалбоподателките са учредили вещно право на строеж на заинтересованите лица за изграждането на жилищна сграда с магазин, като одобреният инвестиционен проект и издаденото строително разрешение, са изцяло в параметрите на учредените им права и молбата от 03.01.2017 г., т. е. заинтересованите страни не са реализирали повече права от притежаваните от тях. Така постановеното решение е неправилно. Комплексният проект за инвестиционна инициатива се състои от проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които се одобряват едновременно с издаването на разрешението за строеж - чл. 150, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Целта на КПИИ е процесуална икономия, създаваща привилегия за възложителя чрез обединяването в едно комплексно на три отделни производства. Въпреки, че всяко от тях приключва с отделен индивидуален административен акт, те подлежат на съвместно съобщаване, оспорване и влизане в сила. Във връзка с тази нормативна уредба по отношение на одобряването на КПИИ компетентността на органа, който следва да одобри или откаже да одобри отделните части, се определя съобразно специалните норми на ЗУТ, т. е. заповедта за изменение на ПУП е в компетентността на кмета, а строителните книжа в компетентността на главния архитект. Предвид липсата на отделни, специални разпоредби, касаещи материалната законосъобразност на всеки от посочените административни актове, когато са част от КПИИ, са приложими общите разпоредби по ЗУТ, относими към тях в случаите, когато се одобряват поотделно. С оглед на това по отношение на одобряването на изменението на ПУП ПЗ, макар и част от КПИИ, са приложими и законосъобразността му следва да бъде установена в съответствие с материално-правните и процесуалните норми, регламентиращи допускането на изменението на ПУП ПЗ, като същото се отнася и до одобряването на инвестиционния проект и издаденото разрешение за строеж като част от КПИИ, чиято законосъобразност се преценява съобразно изискванията за издаване на разрешение за строеж. При съобразяване на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Частта от КПИИ, с която е одобрено изменение на ПУП ПЗ, обратно на приетото от административния съд, не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в нея не са посочени правните основания, на които е одобрено изменение на плана за застрояване, а именно тези по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. В случая заповед 453 от 14.05.2019 г. на кмета на Община Гоце Делчев, с която е одобрено изменение на ПУП ПЗ досежно УПИ I 1749, кв. 37а по плана на гр. Гоце Делчев, предвиждащ обособяване на ново петно за застрояване в УПИ-то с указване на устройствени показатели, не съдържа каквито и да било правни основания за одобреното изменение на ПУП ПЗ. Видно от съдържанието на заповедта, единствено в нея се сочи, че се издава на основание условията и реда за изменение на устройствените планове регламентирани в чл. 134 от ЗУТ, без обаче да е посочена конкретна хипотеза по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, обосноваваща изменението на действащия ПУП ПЗ по отношение на процесния имот. С оглед на това при издаването на заповедта за одобрение на изменение на ПУП ПЗ, като част от КПИИ, е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно липса на посочени правни основания, а така също и фактически такива за провеждане на процесната устройствена процедура. Задължението на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относима правна норма. В случая този порок във формата на заповедта не се санира и от съпътстващите я актове, които също не удовлетворяват изискването за мотивираност с указаното съдържание. Дори и да се приеме, въз основа на представените по делото нотариален акт и пълномощно за учредено право на строеж в съсобствения имот в полза на ответниците А. Б. и А. М., че в случая правното основание е по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, то не се доказва да е налице. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите, като имотите по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ са имотите - предмет на самия план. Разпоредбата има предвид случаите, в които изменението на плана е с обхват повече от един имот с различни собственици или имотът е в съсобственост между две или повече лица. В конкретния случай е безспорно, че процесното изменение на ПУП - ПЗ е с предмет само УПИ I 1749, кв. 37а, който е съсобственост на няколко лица, но е инициирано единствено от двама от съсобственици. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно съдът е обсъждал по делото при преценката за законосъобразност на оспорената заповед заявление вх. 94-00-3384/03.01.2017 г., с което А. М., А. Б., Т. Д., Г. П., К. П. и В. П., в качеството им на съсобственици на процесния имот, са инициирали устройствена процедура за застрояване на този имот, доколкото заповедта е издадена не въз основа на това заявление, а на молба вх. УТ-2054-16/16.04.2019 г., подадена само от А. Б. и А. М. с искане за процедиране на КПИИ Жилищна сграда с магазин в УПИ I 1749, кв. 37а. Действително по делото са представени нотариален акт от 2017 г. и пълномощно от 2018 г., с което Т. Д., Г. П., К. П. и В. П. са учредили право на строеж в съсобствения им имот в полза на другите двама съсобственици към онзи момент А. Б. и А. М.. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за наличие на съгласие на собственици на имота по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, доколкото безспорно се установява по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот 123, том IV, рег. 6443, дело 700/2007 г. В. П. е продал на сина си Д. П. собствените си 7/18 идеални части от процесното УПИ, поради и което както към 2018 г., така и към датата на подаване на молбата за процедиране на КПИИ 16.04.2019 г., съсобственик в УПИ I 1749, кв. 37а, е бил Д. П., но не и баща му В. П.. Видно от приетите по делото писмени доказателства липсва изразено съгласие по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ от съсобственика Д. П., който факт от своя страна изключва приложението на цитираната норма. С оглед на това заповедта, в частта на КПИИ, с която е одобрено изменение на ПУП ПЗ, е постановена в противоречие и с материално-правните изисквания на закона, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, обратно на приетото от административния съд. При това положение отмяната на оспорената заповед има за последица отмяна и на останалите части на КПИИ, а именно одобрените инвестиционните проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж, тъй като те са обусловени от съответствието им с предвижданията на одобрения ПУП - ПЗ. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразен КПИИ. При основателността на касационната жалба в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за всички съдебни инстанции, както следва: пред настоящата инстанция реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г., както и внесена държавна такса в размер на 140 лева, на Т. Д., по отношение на която са налице доказателства, че е извършила плащането на съответните съдебни разноски; пред първата инстанция при повторното разглеждане по адм. дело 689/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 3 500 лева, съгласно приложени по делото 3 броя договори за правна защита и съдействие, както и внесен депозит за вещи лица в размер на общо 2 661 лева, съгласно приложени по делото платежни нареждания, на Т. Д., по отношение на която са налице доказателства, че е извършила плащането на съответните съдебни разноски; в касационното производство по адм. дело 2551/2023 г. по описа на ВАС сумата в размер на общо 1 332 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие, по отношение на двете касаторки, като доколкото част от адвокатското възнаграждение по договора и държавната такса за заплатени от Д. П., то тези суми не следва да се присъждат в полза на касаторките; пред първата инстанция по адм. дело 62/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград на Г. П. внесена държавна такса в размер на 30 лева, съгласно приложено по делото платежно нареждане, и на Т. Д. сумата в размер на 200 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,