Решение № 10322 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Пловдив, подадена чрез процесуален представител против решение 9/03.01.2023г., постановено по адм. дело 868/2022г., на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение РТД-3000-367/01.03.2022/32-69144 към MRN 20BG003009067290R2/12.05.2020г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. б) от Митническия кодекс на Съюза. Излага подробни аргументи във връзка с обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на "сходни стоки". По подробно изложени в касационната жалба доводи моли за отмяна на решението и за постановяване на друго с което да се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от насрещната страна. Ответникът "Фитони 1" ЕООД, гр. Пловдив в писмено становище от процесуалния представител оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение РТД-3000-367/01.03.2022/32-69144 към MRN 20BG003009067290R2/12.05.2020г., издадено от директора на ТД Пловдив при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, бук. б от МКС Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1, бук. а вр. чл. 85, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС е:1. Определена митническа стойност за стока 2/2 в размер на 34 089лв.; 2. Определен е ДДС в размер на 6 817.80лв; 3. Определено е задължение за Фитони 1 ЕООД сума за доплащане ДДС в размер на 2 257.46лв. Административния съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 20BG003009067290R2/12.05.2020г., "Фитони 1" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обръщение: гумени чехли мъжки 4 500чифта, дамски 3 310чифта и детски 2 520чифта, 2 562.83нето тегло; код по ТАРИК 6402991000, декларирана стойност 22 801.69лв. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. След анализ на представените документи и обяснения митническите органи са приели, че стоката по представените 8бр. фактури за продажба на първо търговско ниво не може да се идентифицира с внасяната. В представеното търговско споразумение липсват количества, цена и условия на доставка. Предвид на горното според митническия орган са достатъчно основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. След извършен анализ в митническата информационна система МИС III А за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение на сходни стоки със стоката по процесната митническа декларация, митническите органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са значително по-високи от декларираните от "Фитони 1" ЕООД. Поради това те са счели, че нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, § 2, бук. б от Регламент 952/2013 г. въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. В хода на съдебното производство е проведена ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че декларираната от дружеството цена представлява действително платената на внесената и декларирана стока и, че не може да се установи идентичност на стоките внесени от жалбоподателя с издадените 8бр. фактури от дружеството за продажби в страната. Вещото лице дава заключение, че най-ниската цена на сходни стоки е 1.89лв./кг или митническата стойност следва да е 20 995.36лв., а декларираната от дружеството е 22 801лв. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда с оглед заключението по ССЕ митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираните от дружеството стойност на стоката е по-ниска от представената чрез системата МИС III А. Събраните доказателства опровергават съмненията на митническите органи, в чиято тежест е да докажат, че декларираната митническа стойност не представлява договорната такава. Безспорно от заключението на ССЕ се установява, че с преводно нареждане е платена сума в размер на 16 531.26 евро, каквато сума е посочена в търговската фактура за доставка и е декларирана в процесното МД. При тези факти АС Пловдив е заключил, че декларираната от дружеството цена представлява действително платената такава за процесните стоки и са налице предпоставките на чл. 70 от МКС, неправилно отречени от митническия орган. Според съда при доказано основание за прилагане на чл. 70 от МКС, не е било необходимо прилагане на методите по чл. 74 от МКС вторични методи за определяне на митническата стойност, тъй като наличието на предпоставки за определяне на стойността въз основа на договорната такава, изключва прилагането на вторичните методи. В заключение тъй като съдът е намерил решението на митническия орган за немотивирано по отношение определянето на митническата стойност на внасяните стоки по реда чл. 74 от Регламент 952/2013, вместо на базата на договорната им стойност, е прието, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния закон. Така постановено решение е правилно. Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт, който е съобразен с доказателствата, като съдът правилно е възприел установените факти и правилно е приложил относимия за случая материален закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Правилно първостепенният съд е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките уредени в чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза ("Регламент (ЕС) 952/2013" ). Съгласно чл. 70, пар. 1 от Митническия кодекс /МК/ основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Според чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съобразно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 административният съд е очертал предпоставките, при които митническите органи могат да приемат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, предвидени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Правилен и обоснован в съответствие с доказателствата по делото и заключението по ССЕ е изводът на първостепенния съд, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са довели до пораждането на съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. Визираното в акта фактическо основание за приложението на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не и на анализ на конкретни данни. Неоснователни са твърденията на касатора, че основателните съмнения в декларираната митническа стойност са на база извършен сравнителен анализ в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС III А за внос на идентични или сходни на процесната стока, тъй като същите не кореспондират с фактическите основания, които са послужили за издаването на оспореното митническо решение. Правлино АС Пловдив е посочил, че за да се приложат методите визирани в чл. 74 от МКС следва ясно и недвусмислено да се установи, че нормата на чл. 70 от МКС е несподеляема т.е., че наличието на предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на договорната такава, води до недопускане приложението на вторичните методи. Въз основа на изложеното следа да се споделят като правилни и законосъобразни изводите на административния съд, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от дружеството вносител договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Предвид горното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,