Решение № 430 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2010 г.

Решение № 430 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "КОДЕ - В" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление: ж. к. "Захарна фабрика", бл. 41, вх. А, ап. 9 чрез управителя и представляващ дружеството Кольо Славчев Накев срещу решение от 25.03.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 1066/2001 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу ДОА № ДС - 12 - АК - 627/6.12.1999 г., издаден от началника на ДС "Илинден", потвърден с решение № 54 от 23.01.2001 г. на регионалния данъчен директор при РДД - София. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, през м. август 1998 г. дружеството е предало счетоводните си документи на ДС "Илинден". Документите са върнати след приключването на ревизията през м. декември 1999 г. Това обстоятелство го е поставило в обективна невъзможност да води нормално счетоводство за 1998 г. Следователно, констатираните при ревизията нарушения не са по негова вина. Процедурата при извършването на ревизията е опорочена. Направените с Акт № ДС - 12 - 643/6.12.99 г. констатации не могат да бъдат годно основание за издаването на ДОА № ДС - 12 - АК - 627/6.12.1999 г. По искането за обявяване за нищожен на акта за констатации съдът не се е произнесъл. По отношение на продажбата на технологична линия за шев неправилно е приета като доход цялата сума от 3 460 260 лв. и същата е обложена с данък без да е отчетено извършеното авансово плащане. Претендира се отмяна на обжалваното решение на СГС. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството по реда на чл. 121 - 130 от ДПК (отм.) е бил ДОА № ДС - 12 - АК - 627/6.12.1999 г., издаден на основание чл. 15 и 16 от Закона за данъчното производство (отм.) от началника на ДС "Илинден", потвърден в производство по реда на чл. 117 ДПК (отм.) във вр. с чл. 2 от ДПК (отм.) с решение № 54 от 23.01.2001 г. на регионалния данъчен директор при РДД - София. Със същия за периода 1.01.1998 г. - 31.12.1998 г. са определени данъчни задължения както следва: - данък върху печалбата - 622.05 лв. и лихви - 317.18 лв.; данък общини - 346.03 лв. и лихви - 176.61 лв. Видно от акта за констатации, при ревизията е констатирано, че няма заведено счетоводство, подадена е ГДД без посочване на приходи и разходи, няма изготвен годишен счетоводен отчет за приходите и разходите. Установено е, че през I-во тримесечие са реализирани приходи от продажба на машини в размер на 3 460 264 лв., които е следвало да се отчетат като приход по сметка 709, но същите не са отразени счетоводно. На основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) е формирана данъчна основа за определяне на дължимия данък печалба и данък общини. СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството, като е изложил мотиви за това, че правилно е формирана данъчната основа по реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) и са определени дължимите данъци за 1998 г. Приел е за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че остатъчната стойност на машините следвало да бъде отразена като разход, тъй като видно от синтетичната оборотна ведомост за 1995 г. машините били изписани през 1995 г. по кредита на сметка 207 /разходи за придобиване на материални дълготрайни активи/ срещу дебитиране на сметка 499 /други кредитори/. Безспорно е установено обстоятелството, че процесните машини не са отразени по сметка 204 /машини, съоръжения и оборудване/, както и че за тях не са начислявани амортизации. На основание чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) фактическите констатации в Акта за констатации не са оборени. Ангажираната ССЕ и заключенията на вещото лице също не опровергават тези констатации. Останалите многобройни писмени доказателства, представени от жалбоподателя по делото, са неотносими към правния спор. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по наведения довод за нищожност на ДОА. В решението е посочено, че същият е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което законосъобразно са определени в него данъчните задължения на "КОДЕ - В" - ООД. Според чл. 11, т. 6 от Закона за данъчната администрация /ЗДА/, отм., в компетенциите на данъчните служби е да извършват данъчни проверки и ревизии. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 за извършване на данъчни проверки и ревизии, приета от МФ (отм.), ревизиите се извършват от длъжностни лица по чл. 3 въз основа на писмена заповед на началника на данъчната служба. Съгласно ал. 3 на чл. 6, заповедта съдържа: наименование на органа, който я издава, номер и дата, данни за данъчния субект, обхват на ревизията, период, три имена на длъжностните лица, които са определени да я извършат, срок за завършването й. Заповедта за извършване на ревизия № ДС 12 - 813/16.07.99 г. е издадена от началника на ДС "Илинден" и съдържа задължителните реквизити по чл. 6, ал. 3 от посочената по-горе наредба. Актът за констатации е издаден от определените в заповедта органи и има съдържанието по чл. 12 от Закона за данъчното производство /ЗДП/, отм. ДОА е издаден от компетентен орган, посочен в чл. 15, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗДП (отм.). С оглед на изложеното, неоснователни са доводите на касатора за нищожност на ДОА и АК. Неоснователен е и доводът, че счетоводната документация не е водена редовно не по вина на дружеството, а защото тя се е намирала в ДС "Илинден" във връзка с извършваната ревизия. В АК е посочено, че на 19.10.99 г. документите на фирмата са били върнати за обработка и оформяне съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Същите са представени на 19.11.1999 г. в много по-добро състояние, но въпреки това не всички пропуски са били отстранени. Освен това, заповедта за извършване на ревизията е с дата 16.07.99 г. Според твърденията на жалбоподателя, счетоводните документи са предадени през м. август 1998 г., като вероятно това е станало през м. август 1999 г. Приходът от продажба на машините е реализиран през първото тримесечие на 1998 г. и според констатациите при ревизията не е отразен счетоводно. Освен това, във връзка с машините още за 1995 г. е констатирано, че не са заведени по съответната сметка и не са начислявани амортизации. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) има предвид именно приходите, неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред. Обстоятелството, че приходът от продажбата на машините /технологична линия за шев/, реализиран през I-то тримесечие на 1998 г., не е отчетен съгласно определения с нормативните актове ред, е безспорно установено и приетите в хода на съдебното производство заключения на вещото лице по назначените основна и допълнителна експертизи не опровергават тези констатации. Поради това, СГС правилно и законосъобразно е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството. При този изход на делото следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение