Решение № 5998 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14725/2018 г.

Решение № 5998 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14725/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Васмар 09"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. Витоша, ул. "Г. Р.", .№... срещу решение № 1831 от 23.10.2018 г., постановено по адм. д. № 2726 по описа на Административен съд гр. Б. за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-02000216008673-091-001 от 14.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 214/01.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Б., като на дружеството е определено задължение по ЗДДС, произтичащо от непризнато право на данъчен кредит. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал изцяло събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, за да формира правилен извод за реалността на посочените по конкретните фактури доставки. Необоснован е изводът на съда, че от съдържанието на представените в хода на ревизията документи, липсват придружаващи доставките документи и не може да се установи безспорно, че тези търговци са придобили собствеността върху процесните количества грозде. Неправилно според касатора, не е призната реалността на доставката на СМР по фактура издадена от "Валентина 777"ЕООД. Вярно е, че отношенията между фирмите не са оформени с договор, но това обстоятелство не променя факта, че услугата е осъществена. Поради тази причина напълно необосновано е направен извод, че са налице основания за приложението на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и данъчният кредит е начислен от дружеството неправомерно. При постановяване на съдебното решение, съдът не е приложил и правото на ЕС. Н. констатации на органите по приходите са в противоречие със практиката на СЕС. Н. е игнориран фактът, че ревизираното лице притежава доказателства за изпълнението на доставките и това са представените по делото фактури, установен е безспорно и фактът на плащане по тях. Събрани са достатъчно писмени доказателства за реалност на доставките - договор между страните; обяснения на механизмът на осъществяване на доставките и тяхното заплащане. Неправилно от съда е третиран и въпросът относно произходът на стоката, това обстоятелство е без значение относно признаването на правото на данъчен кредит. Касаторът е провел успешно доказване на положителните предпоставки за упражняване на право на данъчен кредит. От счетоводните отразявания е видно, че цената на сделките е заплатена, а данъкът върху добавената стойност начислен от доставчиците, освен това са представени безспорни доказателства за предаване на стоката. Доказаното отчуждаване на стоката представлява косвено доказателство за придобиването й от страна на жалбоподателя. Въз основа на тези съображения изложени подробно в касационната жалба се заявява искане за отмяна на постановеното решение и оспорения пред АС-Б. ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък на същите. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – Б., надлежно уведомен за оспорването не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Оспореното решение на АС-Б. е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения и на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. С процесните фактури и представените по делото доказателства не се отразяват реално извършени доставки на стоки от посочените като доставчици "Олимпия 13" ЕООД; "Мес Комерс 14"ЕООД и "Валентина 777"ЕООД, поради което липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС към датата на издаването на фактурите и не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. По делото не е доказано предаването на родово определените вещи от доставчиците на ревизираното лице, нито осъществяването на строителството. Съставянето на счетоводни документи и плащането по фактурите не е достатъчно, за да обоснове наличието на предпоставки за упражняване право на данъчен кредит. По така изложените съображения предлага решението на АС-Б. да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, представените по делото доказателства и обсъди същите при съобразяване на вменените му задължения по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд гр. Б. е отхвърлил жалбата на "Васмар 09"ЕООД, срещу ревизионен акт №Р-02000216008673-091-001 от 14.06.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 214/01.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Б., по силата на който на дружеството са определени допълнително данъчни задължения произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Олимпия 13" ЕООД; "Мес ком" ЕООД за доставка на грозде и от "Валентина 777" ЕООД за извършени СМР, за данъчни периоди както следва: м. 09. 2013 г. в размер на 273 285. 38 лв. главница и лихва в размер на 102 850. 41 лв.; за м. 10. 2013 г. в размер на 47 076. 15 лв. главница и лихви в размер на 17 127. 46 лв.; за м. 09. 2014 г. главница в размер на 34 098. 68 лв. и лихви в размер на 9 235. 30 лв. и за м. 10. 2014 г. главница в размер на 25 287 лв. и лихви в размер на 6 630. 35 лв. Съдът е приел, че при издаването на ревизионния акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като същият е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установените изисквания в ДОПК за форма. При осъществената проверка относно материалната законосъобразност на РА е приел, че не са налице основания които да обосноват противоречие на акта с приложимите материални норми. По делото е разпределена правилно доказателствената тежест между страните, дадени са указания относно фактите и обстоятелствата за които всяка от тях носи отговорност, като са указани и последствията при недоказване на съответните факти; обсъдени са и анализирани представените писмени доказателства, изводите на приходната администрация и изслушаната по делото експертиза. Съдът е приел, че макар по делото да са представени множество писмени доказателства, да е налице счетоводно отчитане на процесните фактури и по същите да е осъществено плащане не е доказан фактът на предаване на стоките, което е основание да не бъде приета реалност на осъществените доставки на грозде и СМР. По отношение на доставките на грозде от "Олимпия 13" ЕООД и "Мес комерс" ЕООД е установено, че И по отношение на осъществените СМР не са представени доказателства кото да обосноват реалност на предоставената услуга. Решението е правилно постановено. За да възникне право на данъчен кредит според разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: наличие на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, доказателства за реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка/чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС/. Същите изисквания следва да бъдат преценени от националният съдия и съгласно решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Въз основа на всички събрани в производството доказателства следва да се формират изводите за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Не почива на доказателствата по делото твърдението на касатора, че реалността на доставките се установява от представените по делото документи. Те установяват документалното и счетоводно отразяване на доставките, но не и реалното предаване на стоките и тяхното наличие у доставчиците. Съобразявайки материалния закон и практиката на СЕС, първоинстанционният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид на становищата на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по фактурите с предмет на доставка грозде и осъществяване на СМР. При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставки първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че доказателства са били преценявани частично, а не взети в тяхната съвкупност. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед на вида им. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие. Счетоводното отчитане и плащането по процесните фактури също не се възприема като доказателство за реална доставка на стоките. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. Позоваването на представените от ревизираното лице договори и приемо-предавателни протоколи не може да промени направените изводи от първоинстанционният съд, тъй като подписите положени под тях са оспорени относно тяхната автентичност, открито е производство по оспорването им и е указано на жалбоподателя/касатор в настоящото производство/ каква е неговата доказателствена тежест в тази връзка. Макар изрично в проведеното на 13.12.2017 г. открито съдебно заседание да е заявено, че дружеството ще се ползва от оспорените доказателства не са предприети процесуални действия, които да бъдат в подкрепа на това изявление. По делото липсват представени доказателства, от които да се установява автентичността на положените подписи под договорите и приемо-предавателните протоколи и същите правилно са изключени от съда от доказателствения материал по делото. Освен фактът, че не е установена автентичността на положените подписи от представителите на доставчиците неоснователно се поддържа при обжалването, че от ССчЕ е установено наличие на процесните количества стоки у "Олимпия 13" ЕООД и "Мес Комерс 14" ЕООД. На първо място експертът е работил само по представените по преписката документи и е проверявал счетоводното отразяване на доставките. На второ място според приетото заключение на експертизата първият доставчик към 01.09.2013 г. не е разполагал по счетоводни данни с количество от 179 380 кг. грозде сорт "Каберне", които в последствие са фактурирани на ревизираното лице. По отношение на втория доставчик също са установени несъответствия, които се отнасят до отделните сортове. Констатира се и разминаване в информацията предоставена от ревизираното лице, по отношение на обстоятелството кой е осъществял превозите. Обяснението в касационното производство, че това е свързано с големия обем доставки е несъстоятелно. В касационната жалба е посочено, че е напълно възможно дружеството действително да ползва спедиторските услуги на посочени от него превозвач по принцип, но процесното грозде да е превозено от друг. При доказването свързано с определена доставка, документите следва да са ясни и безпротиворечиви. Без значение е дали "по принцип" се работи с конкретния спедитор, по делото следва да бъдат представени доказателства относно този превозвач за който се твърди, че е осъществил превоза, а това не е сторено. Дали пропускът се дължи на грешка или на липса на документи е без значение, тъй като изводът който се налага е един и той е за липса на осъществен превоз от конкретно посочения спедитор. Неоснователно пред касационната инстанция се поддържа, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал до разпит свидетели, за установяване на следните обстоятелства: "че се познава с управителя на ревизираното дружество, което е осъществявало дейност по изкупуването на грозде, а самите те са обработвали декари лозя, в която връзка през ревизирания период е доставил голямо количество грозде на жалбоподателя. Щеше да се установи също така, че целият регион от където може да се закупи грозде се обикаля от жалбоподателя и където се намери грозде, той изкупува гроздето от собственика на масива, след това отива на кантар, там се претегля, след което се превозва до крайния изкупвач". Искане за събиране на гласни доказателства за установяване на тези факти не е правено пред АС-Б.. В открито съдебно заседание проведено на 13.12.2017 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е поискано: "да бъде допуснат до разпит счетоводителя на фирмата.... с оглед установяване на обстоятелството, че всички разходи, установени за доставките на това грозде са признати по ЗКПО, но не са признати по ЗДДС". Правилна е преценката на съда, че тези обстоятелства могат да бъдат установени, чрез писмени доказателства или чрез експертиза, поради което и е отказано искането да бъде уважено. Споделят се и направените изводи от АС-Б. и по отношение на доставките на СМР от "Валентина 777" ООД. В касационната жалба лаконично е посочено, че "реално услугата е извършена и счетоводно е отразена в документите на жалбоподателя". Съгласно чл. 9 от ЗДДС, за да е начислен правомерно данъкът от доставчика следва да се установи безспорно, че услугата е извършена. За доказването на това обстоятелство е необходимо да се установи от кого е извършена възложената работа, конкретно извършена ли е от лицето издало фактурата документираща начисления данък явяващ се ползвания от получателя данъчен кредит. За да бъде осъществена доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е необходимо освен сключването на сделката, резултатът от услугата да е реално възникнал. Доказателства в този смисъл по делото не са представени. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставки по процесните фактури е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и евентуално осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. С оглед изхода на делото и направено своевременно искане от ответника следва да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 764. 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,