Решение № 15091 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2011 г.

Решение № 15091 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Димитрова Дочева от гр. Русе срещу решение № 46 от 29.12.2009 г., постановено по адм. д. № 308 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искова с правно основание чл. 203 от АПК, във връзка чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция за приватизация - София. В касационната жалба и в уточнението към нея се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, без конкретното им посочване и аргументиране и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията за процесуални нарушения могат да бъдат изведени от изложеното в касационната жалба като липса на произнасяне по основни доводи и искания, липса на оценка на представените доказателства за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията, Оплакванията за нарушение на материалния закон също не са конкретизирани и се свеждат до оплакване, че съдът неправилно приел че е погасено по давност вземането тъй като тя не е била известна за действията на съответните длъжностни лица. Оплакването за необоснованост е също без конкретно твърдение за необоснован фактически извод. Ответната страна - не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че Административен съд град Русе е бил сезиран с искова молба от Йорданка Димитрова Дочева срещу Агенция за приватизация - София с претенция за изплащане на обезщетение по на чл. 203 от АПК, във връзка с 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е установена следната фактическа обстановка: Касаторката е имала открита сметка по чл. 11, ал. 1 от НУРОПЦПТПАСД с 250 инвестиционни бона. Регистрационното бюро в което се е регистрирала е с код 170222 . В последствие към сметката на Дочева са прехвърлени боновете на Нели Веселинова като Дочева е станала притежателка общо на 500 инв. бона. Установено е че на 29.09.2003 г. е извършено прехвърляне на тези бонове от сметката на Дочева в друго бюро с код 219999, без същата да е променяла регистрационното си бюро. Първоинстанционния съд е приел че със събраните доказателства е установено незаконосъобразно действие на длъжностно лице от ответника като не е спазен реда за прехвърляне на инвестиционните бонове и не е осъществен необходимия административен контрол, които действия са причинили имуществените вреди претендирани от касаторката. Съдът е отхвърлил изцяло исковата претенция като е приел, че в конкретния случай незаконните действия и бездействия на административните органи, от които се претендират вредите, са преустановени на 29.09.2003 г., когато е извършено прехвърлянето на инвестиционните бонове и това е началния момент на погасителната давност, тъй като това е момента на преустановяване на тези действия. Мотивирал е решението с разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД - с изтичане на петгодишната давност, която норма е приложима за конкретната хипотеза, тъй като в ЗОДОВ не се съдържа специална норма относно давността. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите за неправилност на решението поради нарушение на закона. Твърдението, че пропускането на срока, е поради незнание на жалбоподателката, е неоснователно. Съдът е разгледал правния спор при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и в съвкупността им. Правилно е направен извод за изтичане на давностния срок за предявяване на иска. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - 120 от ЗЗД и намира приложение при отговорността на държавата и общините по ЗОДОВ, поради липсата на специална разпоредба (§ 1 от ЗР ЗОДОВ). С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които не се предвижда друг срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземания от непозволено увреждане, давността тече от деня на откриване на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). От този момент вземането е изискуемо. Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, ако дееца е известен, а ако не е - от деня на откриването му. В случаите, когато са известни лицата, които отговарят за дееца, давностният срок за вземания срещу тях започва да тече от датата на деликта. Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност ангажира съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 7 от ЗОДОВ, връзка с чл. 205 от АПК, отговорността на юридическото лице, с което длъжностно лице е в служебно правоотношение. Поради това, че към момента на увреждането е известно юридическото лице, което в случая е Агенция за приватизация, от момента на прехвърлянето на инвестиционните бонове тече погасителна давност - в случая това е 29.09.2003 г. Срокът изтича на 29.03.2008 г. Следователно срокът за предявяване на иска е изтекъл към момента на предявяването му - 3.09.2009 г., както правилно е преценил първоинстанционният съд. Като е направил извод за изтекла давност, съдът е приложил правилно закона. Решението не е постановено при поддържаните доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,