Решение № 4614 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14623/2019 г.

Решение № 4614 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14623/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ГАРС"ЕООД, ЕИК 108620844, седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. "Родопи" № 61 Г, представлявано от управителя Г. Г., подадена чрез пълномощника адвокат В. Челебиев против решение № 257 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 316/2019 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 2153-08-118/05.08.2019 г. на директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължително предписание № 3 Д-1-08-00588314/03.07.2019 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи се иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят дадените задължителни предписания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на "ГАРС"ЕООД против решение № 2153-08-118/05.08.2019 г. на директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължително предписание № 3 Д-1-08-00588314/03.07.2019 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. С последното е наредено на осигурителят "ГАРС"ЕООД в 14-дневен срок да заличи основни данни в декларация обр. № 1 "Данни за осигурено лице" за Д. В. за периода месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. /вкл. /. Съдът е приел, че за посоченият период В. не е упражнявала трудова дейност по сключения между нея и дружеството трудов договор № 41/01.11.2018 г. с посочено място на работа в гр. Кърджали, ул. "Родопи" № 61 на длъжност "графичен дизайнер". Приел е, че същата не е "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 4 КСО, подлежат на коригиране. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че съгласно сключен трудов договор № 41/01.11.2018 г. "ГАРС"ЕООД е назначил на работа Д. В. на длъжността длъжност "графичен дизайнер", с посочено място на работа в гр. Кърджали, ул. "Родопи" № 61, на осемчасов работен ден, с работно време от 8: 30 ч. до 17: 30 часа и основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 560, 00 лева. Със Заповед № 425/02.04.2019 г., на основание чл. 163, ал. 1 КТ, на служителя е разрешен отпуск, поради бременност и раждане, считано от 03.04.2019 г. На 29.05.2019 г., е подадено заявление-декларация /приложение № 2 към чл. 4, т. 1 от НПОПДОО, от Д. В. за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 дни, считано от 03.04.2019 г., за детето А. Г., родено на [дата на раждане]. В анкета, попълнена от управителя на "Гарс" ЕООД, последният е посочил, че работното време на В. е ненормирано, работи дистанционно, работата се предава по електронната поща, а трудовото възнаграждение се изплаща по банков път. Със Заповед от 13.06.2019 г. ръководителят на ТП на НОИ-Кърджали е възложил проверка по разходите за ДОО на "Гарс" ЕООД. Видно от т. 6 на приложената справка рег. № 292000-9954/11.06.2019 г. на ОД на МВР-Кърджали, касаеща периода от 01.11.2018 г. до 31.05.2019 г., на 23.10.2018 г., е регистрирано влизане на Д. В. на територията на Република България, през ГКПП Капитан Андреево, и излизане на същата дата, през същото ГКПП. Ново влизане в страната е регистрирано на 08.11.2018 г., и на същата дата лицето е напуснало Р България, през ГКПП Капитан Андреево. Следващо влизане в страната е регистрирано на 19.11.2018 г., а на следващия ден – 20.11.2018 г., лицето е напуснало страната, отново през ГКПП Капитан Андреево, като ново влизане в Р България е регистрирано едва на 05.06.2019 г. Проверката е приключила с Констативен протокол № КП-5-08-00588302/03.07.2019 г. изготвен от ст. инспектор при ТП на НОИ Кърджали. В последния, въз основа на предоставена от ОДМВР – Кърджали информация за презграничните пътувания на Д. В. е отразено, че за лицето не е възникнало трудово правоотношение, както и че същото не е изпълнявало трудовата дейност, посочена в ТД, тъй като на 01.11.2018 г. не се е намирало в страната. Със задължително предписание № 3 Д-1-08-00588314/03.07.2019 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали по повод извършена проверка и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя "Гарс" ЕООД, е предписано да заличи основни данни обр. № 1 "Данни за осигурено лице" за лицето Д. В., за периода от месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. /вкл. /. Жалбата на дружеството срещу задължителното предписание е отхвърлена с решение № 2153-08-118/05.08.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали. Същественият въпрос е, дали Д. В. през посочения период е осъществявала трудова дейност на длъжността, на която е назначена по трудов договор и в какво се е изразявала тази дейност, за да се направи обоснован извод, че същата е била осигурено лице по смисъла на КСО? Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. С оглед на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че Д. В. не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор и не е "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 4 от КСО подлежа на коригиране. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителни вноски не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО за реално осъществяване на трудова дейност. С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят е разграничил съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Твърденията на жалбоподателя, че работното време на В. е било ненормирано и същата е работила дистанционно, не съответства на приложения трудов договор. В последния изрично е посочено място на работа в гр. Кърджали, ул. "Родопи" № 61, на осемчасов работен ден, с работно време от 8: 30 ч. до 17: 30 часа. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,