Решение № 68 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Х. М. А., гражданин на Сирия, против решение 3716 от 14.04.2025 г., постановено по адм. д. 598 по описа за 2025 г. на Административен съд Хасково. Оплаква се, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, релевирайки нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Х. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 1780 от 17.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По делото е установена следната фактическа обстановка: След нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 25.08.2024 г. (л. 50 от първоинстанционното дело), А. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 3327/11.09.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ Харманли, рег. УП 34522/11.09.2024 г. по описа на ДАБ л. 67, пак там. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 44, пак там. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 65-66, пак там), в който е отразено, че същият е роден на [дата]. в [населено място], Област Ракка, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, работил в областта на земеделието, семейно положение женен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. 34522/13.09.2024 г. л. 40 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-18364 от 31.10.2024 г. л. 30, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 34522/07.01.2025 г. л. 23-26, пак там. На 17.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 1780, връчено на чуждия гражданин на 04.03.2025 г. Административен съд Хасково е разгледал по същество подадената от А. против Решение 1780 от 17.02.2025 г. жалба. Преценил я е за неоснователна. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство Справка, вх. МД-02-00/29.01.2025 г., за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на издаденото от Председателя на ДАБ решение. Съдебното решение, предмет на инстанционен контрол, е правилно постановено. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява за правилни изложените от решаващия състав на Административен съд Хасково съображения, обусловили извода му за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта му, в която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на статут на бежанец в Република България, поради което не намира за необходимо да ги повтаря и към които, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща като мотиви на собствения си акт. Спрямо А. не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съображенията за това са следните: Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Не съществува и реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвената в хода на административното производство Справка за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия (л. 17-22 от първоинстанционното дело) се установява безпротиворечиво, че, към датата на постановяване на спорния акт, на територията на сирийската страна липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Съобразно тълкуването, дадено на понятието въоръжен вътрешен конфликт в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) (Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides)), съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. В случая тази преценка е правилно извършена, както от административния орган, така и от съда. Видно от данните, обективирани в Справка, изх. рег. МД-02-00/29.01.2025 г., изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, през ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (H TS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS. Налице е цялостно подобряване на ситуацията със сигурността в държавата по произход на чужденеца, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. Организацията на обединените нации (ООН) и нейните партньори са започнали възстановяването на ключови съоръжения, като болници и пътища. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 02.01.2025 г., 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. По данни на ecoi.net (European Country of Origin Information Network), събираща и анализираща информация от 160 информационни източници, от началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в родината си, повечето от тях (25 %) в Област Ракка родното място и последно местожителство на първоинстанционния и касационен жалбоподател. Отново по информация на ВКБООН (Справка за състоянието на сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор, след падането на режима на Б. Асад, вх. МД-02-78/03.02.2025 г. л. 94-95 от първоинстанционното дело) повече от 125 000 сирийци са се завърнали в страната си само за период от един месец след падането на правителството на Асад на 08.12.2024 г. с основни райони на завръщане Алепо, Ракка и Дараа. В съответствие с материалния закон нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и доколкото сигурността в държавата по произход на А. е претърпяла изменение след постановяване на спорния акт, решаващият състав на Административен съд Хасково е съобразил актуалните данни за обществено-полтическата обстановка в Сирия след падането на режима на президента Б. Асад, инкорпорирани в Справка, вх. МД-02-159/14.03.2025 г. (л. 91-93 от първоинстанционното дело), представена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. Съобразно същата, представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президенство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на преход към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на сирийската държава и нейните институции. По данни на ВКБООН, считано от началото на декември 2024 г. до 06.03.2025 г., около 301 967 души са се завърнали в Сирия през съседни държави. От 27.11.2024 г. до края на февруари 2025 г., отново по данни на ВКБООН, както и на Службата за координация на хуманитарните операции (Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA)), 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. На същите ВКБООН оказва подкрепа чрез различни инициативи. При тази фактическа установеност, несъстоятелно е касационното оплакване, че на територията на Сирия, към настоящия момент, съществува вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. От анализа на така събраните от ДАБ данни може да се заключи категорично, че на територията на сирийската държава вече липсва вътрешен въоръжен конфликт, поради което не са налице основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. Неоснователно чужденецът възразява в касационната жалба, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, единствено въз основа на изготвените от ответния административен орган справки. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ, съответно обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено, доколкото от данните по първоинстанционното дело се установява, че чуждият гражданин не е депозирал искане пред административния съд за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му по произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Не е инициирано и производство по оспорването им. В контекста на изложеното, като е заключил, че оспореното Решение 1780 от 17.02.2025 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и в частта му, в която на А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В допълнение към гореизложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от А. молба за международна закрила е неоснователна и на още едно фактическо основание цялостното му поведение в хода на административното производство по издаване на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Съгласно приобщените в първоинстанционното дело доказателства, лицето е напуснало общежитието към РПЦ, където е настанен само месец след първоначалното му настаняване (Докладна записка от л. 34 до л. 35, пак там), не се е явил на насроченото с него на 22.10.2024 г. интервю, след връщане и повторно настаняване е напуснал самоволно отново (Решение за настаняване от 16.12.2024 г. (л. 28, пак там); в неизвестност от 18.12.2024 г. (Докладна записка на л. 27, пак там)) и е декларирал неверни данни (Декларация на л. 37, пак там), че ще живее на заявен от него в производство по чл. 29, ал. 9 ЗУБ външен адрес (Докладна записка и писмо на л. 32 и 33, пак там). При тези обстоятелства не би било необосновано да се изведе извод, че А. само формално е заявил интерес за започване в Република България на административно производство за предоставяне на международна закрила, респ. касае се за незаинтересованост на чужденеца да получи такава. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия