Решение № 596 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009 г.

Решение № 596 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Р. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ само в частта, с която упражняването на родителските права за двете малолетни деца на страните М. Г., род. през 2000 г. и Н. Г., род. през 2005 г., е предоставено на бащата, по исковете с пр. осн. чл. 106, ал. 1 от СК, отм.. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Прието е, че въззивното решение противоречи на ППВС № 1/74 г., указващо цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права. Вината за прекратяване на брака по начало е без значение за упражняването на родителските права, освен ако поведението на носещия я родител не се е отразило и на отглеждането и възпитанието на децата. Решението противоречи и на трайна, незадължителна практика на ВКС и съдилищата по приложението на чл. 188 от ГПК, отм., изискваща решаващите изводи на съда да се формират след обсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупността им. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Г. Г. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ се произнася за правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, а за интереса на децата - и служебно, като намира следното: С влязлата в сила част от решението е прекратен бракът на страните, по вина на бившата съпруга. Прието е, че вината й за развода, изразяваща се в поддържане на извънбрачна връзка с друг мъж по времето на задграничните мисии на съпруга - военнослужещ, се е отразила негативно на отглеждането и възпитанието на децата. Те били изоставяни за дни от майката въобще без надзор или грижите за тях - поверявани на неподходяща жена с психични отклонения. Изводите на въззивния съд за последното са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и са необосновани: Установено е по делото, че двете деца винаги са живели с майката, която ги отглежда с помощта на своите родители в много добри битови условия /соц. доклад, св. И. и Г./. Децата са обгрижени, спокойни и щастливи. Развиват се нормално. Силно привързани са към майката, но са съхранили близостта си и с бащата- ентусиазирано очакват срещите с него/социални доклади/. Бащата като военнослужещ е бил на задгранични мисии в А. за времето от 1.06.07 г. до 28.11.07 г. и от 4.10.08 г. до 4.04.09 г., а преди това и в И.. Майката също е пътувала в чужбина, пет пъти за по няколко дни през м. 11 и 12 на 2007 г., в командировка и на екскурзии. Изводите на съда за нейно поведение, поставящо децата в опасност и несъвместимо с упражняването на родителските права са формирани въз основа на данните в показанията на св. П. и Р. пред въззивния съд, които съдът е ценил като неоспорени и неопровергани от касаторката. Изводът за последното е несъответен на становището й като ответница пред ОС, чрез пълномощника й по съществото на спора, основано и на представените от нея две служебни бележки за посещаваните от децата детски заведения. Данните в тях, че през 2007 г. по-голямото дете е посещавало детска градина, а по -малкото - детски ясли, на различни адреси в [населено място] и доводът на ответницата, че поради това не биха могли да я чакат заедно на едно място, според посоченото от св. П., не са обсъдени от ОС. Показанията на св. П. за близо едноседмично изоставяне на децата от майката без вест, грижа и проява на какъвто е интерес за тях са неконкретизирани по време и нелогични по съдържание, след съвкупна преценка с останалите данни по делото. Отнасят се общо за 2007 г., през която децата са посещавали различни детски заведения, затова недостоверно е соченото от свидетеля, че двете заедно дълго чакали майка си в детската градина, след края на работния ден. Показанията за изоставянето не кореспондират и с останалите данни по делото: за начина на отглеждане на децата, доброто им състояние и потенциал за развитие, силната им привързаност към майката, която е немислима без взаимност, като не са отделяни и настройвани срещу бащата. Затова формираният само въз основа на тези показания /св. Р. е посочил, че знае за изоставянето от ищеца/ извод, че майката не е способна да полага грижи за децата, а с поведението си ги поставя в опасност, е необоснован. При отчитане на всички данни по делото - доброто отглеждане и развитие на децата, съхранените чувства на топлина и близост и с двамата родители и доказаната способност на майката да ги отглежда с помощта на родителите си, вкл. през време на продължителните отсъствия на бащата, а непосредствено преди завеждане на иска за развод - и по негова молба, се налага извод, че упражняването на родителските права следва да й се предостави. На бащата следва да се определи разширен режим на лични отношения - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, който да способства за запазване и развитие на връзката му с порастващите деца. При добрите материални възможности и на двете страни и доходите им /700-800 лв. на бащата и от частен бизнес на майката/, бащата следва да заплаща издръжка от 120 лв. месечно, за по -голямото дете /при общ размер от двамата родители 200 лв./ и 80 лв. - за малкото /при общ размер 150 лв./. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение