Решение № 10639 от 30.1.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104299/2022 г.

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 290138/07.06.2022 г., подадена от А. Г. К. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила Решение № 260132 от 08.01.2021 г. по гр.д.№ 10639/2017 г. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 916 от 29.07.2021 г. по в.гр.д.№ 710/2021 г. на Апелативен съд – София. С последното е признато за установено по предявения от Н. Н. Н. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на К. И. Л., че ищцата е собственик на основание покупко- продажба и наследство на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в /населено място/, представляващо поземлен имот с идентификатор ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 425 кв.м., съгласно нотариален акт № ***** г., а съгласно кадастрална скица - с площ от 1446 кв.м., с номер по предходен план *****, от квартал ****, по плана на гр. София, местност „*****, при съседи по нотариален акт: от две страни улици и парцели **** и ****, . Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 212 от 19.05.2022 г. по гр.д.№ 5023/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о. Молителят твърди, че е съпруга на ответника К. И. Л. от 30.10.1999 г., за което представя удостоверение за сключен граждански брак и, че процесният имот е придобит по време на брака й с ответника, с н.а. № **** г. на нотариус М. Д.-С. Представя този нот. акт. Поради това, не е участвала в производдството като страна, а е обвързана от силата на пресъдено нещо, формирана с решението, като необходим другар на ответника за спорното право, моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по молбата К. И. Л. счита същата основателна и моли да се уважи. Ответницата по молбата Н. Н. Н. оспорва молбата и я счита злоупотреба с право. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 4271 от 23.11.2022 г. по настоящото гр. дело съдът е приел молбата за допустима, тъй като е редовна и подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Н. Н. Н. е предявила установителен иск за собственост, основан на покупка и наследство против К. И. Л. на дворно място, находящо се в /населено място/, представляващо поземлен имот с идентификатор ****, по кадастралната карта, одобрени със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г., с площ от 1 425 кв.м., а съгласно нот. акт № ***** г. – п. *****, от квартал ****, по плана на /населено място/, местност „Б.”, с площ от 1446 кв.м. с граници: от две страни улици и парцели **** и ****, Ответникът К. И. Л. се е позовал на нот. акт № **** г. на нотариус М. Д.-С., с който е купил имот с идентификатор ****. Този нот. акт е представен при разглеждането на делото пред първата инстанция /л.15 от делото на РС/. От представеното с молбата за отмяна удостоверение № 194951 от 30.10.1999 г. е видно, че към момента на покупката К. И. Л. е бил в гр. брак с молителката А. Г. К. от 30.10.1999 г. По делото няма данни за избран режим на разделност или за подписан брачен договор – от представената разпечатка от АВп не е видно да е вписан избор на такива режими. С ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС се прие, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо факултативно по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Така молителката е обвързана от влязлото в сила решение, с което е уважен иска за собственост, предявен против съпруга й, макар да не е участвала в производството като страна. Съгласно чл. 304 ГПК, тя има право да иска отмяна на влязлото в сила решение, което я обвързва без да е участвала в производството и делото да се върне за ново разглеждане с нейно участие. Затова искането й за отмяна на влязлото в сила решение е основателно и следва да бъде уважено. Решението следва да се отмени, като по отношение на молителката производството следва да започне от връчване на препис от исковата молба. Затова делото следва да се върне за ново разглеждане на първата инстанция – СТС, който следва да се произнесе и по искането за разноски пред настоящата инстанция, съгл. чл. 308 във вр. с чл. 294, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение