Решение № 8473 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2015 г.

Решение № 8473 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Т., от гр. Б. против решение № 1460/12.10.2015 г. по адм. дело № 754/2015 г. на Административен съд - Б.. П. се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 91, ал. 1, изр. 2-ро от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Б., М. К. Н. и Е. К. Н. не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционният съд и административният орган са съобразили разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Закона за наследството и са определили законосъобразно размера от неполучената пенсия, който следва да бъде изплатен на всеки от наследниците на М. Й. С.. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 1460/12.10.2015 г. по адм. дело № 754/2015 г. Административен съд - Б. е отхвърлил оспорването по жалба на Т. Ж. Т., от гр. Б. срещу писмо изх. № 94Т - 5599 - 1 # 1/03.04.2015 г. (изписано при условията на ОФГ досежно годината 2013 г. вместо 2015 г.) на директора на ТП на НОИ - Б., с което са определени частите на наследниците от неполучената от М. Й. С. (починала 08.03.2015 г.) пенсия. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че на 08.03.2015 г. М. Й. С. е починала като е оставили за наследници Т. Ж. Т. (дъщеря), М. К. Н. и Е. К. Н. (низходящи при условията на чл. 10 от Закона за наследството на починалата дъщеря И. Ж. Н.). Със заявление вх. № МП - 11077/10.03.2015 г. Т. Т. е поискала от директора на ТП на НОИ - Б. на основание чл. 91, ал. 1 от НПОС, да и бъде изплатена последната (неполучена) пенсия от наследодателя й М. Й. С.. Представила е нотариално завещание № 6, том II, рег. № 5978, дело № 12/2013 г. на нотариус Ф. И., № 449 по регистъра на Нотариалната камара, съгласно което наследодателката М. Й. С. е завещала цялото си имущество, което е притежавала към момента на своята смърт, вкл. движими вещи, недвижими имоти, парични влогове, имуществени права, ценности и др. на дъщеря си Т. Ж. Т., от гр. Б.. С атакувания административен акт директорът на ТП на НОИ - Б. е извършил разпределение на последната неполучена пенсия от М. Й. С. както следва: Т. Ж. Т. 4/6 ид. части, М. К. Н. - 1/6 ид. част и Е. К. Н. - 1/6 ид. част. Мотивирал се е с приложението на чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството. Сходни мотиви е изложил и административният съд. Съгласно чл. 91, ал. 1 НПОС за изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер, включително когато е била спряна на основание чл. 95, т. 1 и 3 КСО, наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ, към което прилагат удостоверение за законните наследници. Неполучената пенсия се изплаща на упълномощеното от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Определеният от закона ред предвижда две основания - наследяване по закон и наследяване по завещание. В случая пред органите на НОИ заявителката се е легитимирала с нотариално завещание, заявявайки самостоятелни права върху откритото наследство. Този ред на придобиване на имущество конкурира правата на останалите наследници, които не са поискали намаляване на завещателните разпореждания с тяхната запазена част. С разпоредбата на чл. 30 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Реализирането на посочените права става по исков ред пред общите съдилища и не е правомощие на директора на ТП на НОИ. Задължения за последния е да приложи закона в хипотезата на наследяване по закон, определяйки правилно квотите на наследниците, а при условията на наследяване по завещание да се съобрази с волята на наследодателя в случай, че няма висящо производство по чл. 31 ЗН. Недопустимо е прилагането на чл. 28 вр. с чл. 29 ЗН по отношение на един единствен актив от наследствената маса, защото наследството е съвкупност от имуществени права и задължения на наследодателя. По изложените съображения първоинстанционното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Оспорването по жалба на Т. Ж. Т., от гр. Б. срещу писмо изх. № 94Т - 5599 - 1 # 1/03.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Б. е основателно и последното като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение