Решение № 7513 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2012 г.

Решение № 7513 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана за краткост нататък "комисията") против решение № 3554 от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 3763 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град (АССГ). В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Румяна Лъчезарова Станчева, лично и чрез процесуалния си пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът по оспорване от Румяна Станчева е отменил решение № 327 от 14.03.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността й към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат, съдът е приел, че Румяна Станчева не е извършвала публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон - 22.12.2006 г. В мотивите на решението е прието, че към момента на отправянето на писмо изх. № 37-00-2 от 9.02.2012 г. на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" до председателя на комисията с приложен списък на лицата, заемали/заемащи длъжностите ректор, зам.-ректор, декан, зам.-декан, ръководител на катедра, директор на департамент и зам.-директор на департамент, в този списък е била включена и жалбоподателката с посочена длъжност "временно изпълняваща длъжността" "ръководител катедра" "Общо индоевропейско и балканско езикознание" при факултет "Славянски филологии" през периода 2009 до 2010 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният пред него административен акт е издаден от компетентния административен орган в кръга на правомощията му по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в предписаната от закона форма, като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон - незаконосъобразно е било извършено задължително установяване на принадлежността на оспорващата към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от същия закон, тъй като не било установено по делото Румяна Станчева да е извършвала публична дейност по смисъла на чл. 3 от същия закон през периода от м. ноември 1989 г. до влизането на последния в сила - 22.12.2006 г. Така постановеното решение е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Оспорваният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В чл. 26, ал. 1 законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е "задължително": Първата хипотеза се отнася за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници. Втората - по чл. 26, ал. 1, т. 2 (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 103 от 2012 г.), се отнася за лицата, ЗАЕМАЛИ публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон (т.е. 23.12.2006 г.). За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност, е необходимо да е налице минало събитие - лицето да е заемало публична длъжност в този период от време. А дали една заемана в миналото длъжност е публична или не - следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т.е. към момента на влизането му в сила. От данните по делото е било установено, че Румяна Станчева е била ВИД "ръководител катедра" през периода 2009 - 2010 г., т.е. явно не е била налице хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Като се има предвид, че всеки закон се създава за регулиране на обществени отношения и за удовлетворяване на обществени нагласи и потребности, както и мотивите към законопроекта на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, следва да се приеме, че с този закон законодателят цели да бъде информирано обществото за принадлежност към органите по чл. 1 на онези лица, заемали или заемащи към момента на влизането в сила на закона публични длъжности - т.е. управлявали и управляващи към този момент, възстановяване на доверието на обществото, препятстване на възможността от манипулиране на лицата, заемали и заемащи публични длъжности за изтеклия 17-годишен период от време на преход. Законът няма за цел лустрация и създаване на законови препятствия на възможността за заемане на публични длъжности. Именно затова комисията има правомощия по чл. 26 и такива по чл. 27 от закона да установява обстоятелства, които са били налице в миналото, обаче към точно фиксирани два момента - към 10.11.1989 г. и към 23.12.2006 г. Предвид изложените съображения обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,