Решение № 364 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2014 г.

Решение № 364 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" ("ФСДУС") при община Две могили, срещу решение № 10 от 10.04.2014 г. постановено по адм. дело № 467 по описа за 2013 г. на Административен съд - Русе. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния му представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложеното в мотивите на съдебното решение, че с акта за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) неправилно е определен данъчният субект, сочи, че това обстоятелство не е било оспорено от община Борово. Счита, че след като този въпрос не бил предмет на обжалване по административен ред, съдът няма право да се произнася по него. Излага, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон от страна на данъчния орган при община Две могили. В мотивите на решението се твърди, че за 2013 г. в наредбата на общинския съвет не е бил предвиден ред за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО). В заключителната разпоредба на Наредба № 5, приета с решение № 298 от 21.12.2012 г. е посочено, че разпоредбите на наредбата важат и за 2013 г. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 5 е посочено, че от такса сметосъбиране и сметоизвозване се освобождават лицата, собственици или ползватели на незастроени поземлени имоти, които са подали декларация, че няма да ползват имота през следващата година. Прави искане жалбата му да бъде уважена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Община Борово не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. С обжалваното решение, съдът, по жалбата на община Борово, е отменил АУПВД № 848 от 26.09.2013 г. издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" ("МДТ") на община Две могили и потвърден с решение № 9 (без дата) на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили, с който е установено публично вземане по декларация за такса битови отпадъци I-ва вноска 2013 г. - в общ размер на 232,19 лева, от които главница 226,76 лева и 5,43 лева лихва. С решението община Две могили е осъдена да заплати на община Борово 150,00 лева разноски по делото. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че за деклариран по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) имот с декларация вх. № 07080000048 от 24.10.2010 г., е подадена молба-декларация вх. № 4647 от 16.10.2012 г. за освобождаване от ТБО. Декларацията е подадена от директора на Дом за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) "Св. Иван Рилски" с. Брестовица, община Борово, в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, на когото е възложено стопанисването на недвижим имот публична общинска собственост, находящ се в с. Бъзовец община Две могили и представляващ урегулиран поземлен имот IХ в кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец с площ 671 кв. м. и сграда в него (Блок № 5) - масивна триетажна със застроена площ 125 кв. м. С нея е декларирано, че процесният имот няма да се използва през цялата 2013 г. С АУПВД № 848 от 26.09.2013 г., издаден от главен специалист "МДТ" при община Две могили, в тежест на община Борово, са установени задължения за ТБО и лихва за цитирания недвижим имот за 2013 г. - I-ва вноска в размер на 226,76 лв. и лихва - 5,43 лв. или общо задължение от 232,19 лв. АУПВД е оспорен по административен ред и потвърден с решение на горестоящия административен орган. Съдът е изложил, че от заповед № 853 от 25.10.2012 г. на кмета на община Две могили, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, се установява, че с. Бъзовец е в границите на районите, в които се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ. След обсъждане на събраните по делото доказателства (договори, решения, план сметка, писма, протоколи, фактури, наряди и др.) е достигнал до извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са реално предоставяни в с. Бъзовец. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУПВД е издаден от компетентен орган, но в нарушение на установената форма, предвид липсата на посочване в него, както на определения размер на таксата за отделните услуги, включени в общия размер на ТБО, така и на отчетната стойност на имота, от която следва да бъде изчислена дължимата сума. Наред с това е приел, че АУПВД е издаден в нарушение на материалния закон. Изложил е, че предвид нормите на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, чл. 12, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 8, ал. 1 и ал. 5 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за народната просвета (ЗНП), данъчно задължен за процесния имот публична общинска собственост е ДДЛРГ "Св. Иван Рилски", с. Брестовица, на когото, процесния УПИ - IХ, в кв. 60 в с. Бъзовец, предоставен безвъзмездно за управление. Имотът е заведен в баланса на второстепенния разпоредител с бюджетни средства ДДЛРГ - с. Брестовица, който го стопанисва. Изложил е, че към момента на декларирането на имота по чл. 14 от ЗМДТ, направено от община Борово, нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ не е съществувала. С оглед на това е приел, че издадения АУПВД е насочен към ненадлежен адресат, поради което се явява незаконосъобразен. Посочил е, че в Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две могили, област Русе на Общински съвет - Две могили (Наредба № 5/Наредбата), приета на основание чл. 9 от ЗМДТ не е предвиден ред за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за застроените поземлени имоти, какъвто е процесният. Независимо от това е счел, че липсата на уредба на реда за упражняване на право на освобождаване от заплащане на ТБО, не лишава субектите от това право, което е регламентирано в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Приел е, че установеното по делото неползване на имота обосновава неползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като липсата на ред за освобождаване от заплащането на таксата не може да породи задължение за плащането й. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционният съд, че община Борово не се явява задължено лице за такса битови отпадъци, за процесния имот, предвид нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ. В посочената разпоредба, като данъчно задължени лица за заплащане на данъка върху недвижимите имоти, държавна или общинска собственост, са посочени лицата, на които имотите са предоставени за управление. Предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тези лица за задължени за заплащането и на таксата за битови отпадъци за тези имоти. В настоящия случай по делото не се спори, че със заповед № РД-09-465 от 4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 8, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, държавен недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, включващ и процесния урегулиран поземлен имот IХ в кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец е предоставен безвъзмездно за управление на Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ) - с. Брестовица. Съгласно § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗИД на ЗНП (обн. ДВ бр. 105 от 2006 г.), считано от 1.01.2007 г. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа са преобразувани от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират. Видно от § 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗНП, домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях. В представения по делото акт за публична общинска собственост № 921 от 31.03.2010 г. (АПОС) за процесния УПИ IХ в кв. 60, с. Бъзовец също е отразено, че върху имота са предоставени права за управление на кмета на община Борово съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Видно от посочената разпоредба, имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината. С преобразуването на домовете предоставените им за управление имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община, на територията, на която се намират (пар. 8, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗНП). Следователно, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ в настоящия случай. Предоставеното на дома през 2000 г. управление на имота, по силата на закона е преминало върху кмета на общината, а собствеността от държавата е преминала в собственост на община Борово, на чиято територия се намира ДДЛРГ с. Брестовица. Поради това именно община Борово, в качеството й на собственик на имота, се явява данъчно задължено лице за заплащането на ТБО за процесния имот. Неправилен е и направеният от първоинстанционния съд извод за противоречие на АУПВД с установената форма, предвид липсата на посочване в него на размер на таксата за отделните услуги, включени в общия размер на ТБО и отчетната стойност на имота. В производството по проверка на законосъобразността на процесния АУПВД е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество и която в случая не е налице. Съдът е длъжен, при оспорването на АУПВД да провери законосъобразността на определения с него размер на ТБО. В случая по делото са събрани доказателства за отчетната стойност и данъчната оценка на имота, но от съда не са изложени правни изводи досежно определения с акта размер на ТБО. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, при съобразяване с мотивите на касационната инстанция за, че именно община Борово се явява задължено лице на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за заплащане на ТБО за процесния имот. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, седмо отделение