Решение № 11391 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" (АМ), чрез процесуален представител юрк. Л. Маркова, срещу решение 16200/05.09.2024 г., постановено по адм. дело 5205/2023 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена негова заповед 989/12.05.2023 г., с която на Р. П. Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл и е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът - Р. П. Д., чрез процесуалния си представител адв. Кочев, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски за две инстанции.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената заповед 989/12.05.2023 г. на директора на Агенция "Митници", на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Р. П. Д., заемаща длъжност директор на дирекция в специализираната администрация на Агенция "Митници", дирекция "Митническа дейност и методология" (МДМ), ЦМУ, временно преместена да изпълнява длъжността "началник на сектор в Агенция "Митници", сектор "Елементи на облагане, забрани и ограничения" (ЕОЗО), отдел "Митническа дейност" (МД), териториална дирекция (ТД) Митница София, поради дисциплинарно уволнение за нарушение на 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Направил е изводи относно съответствието на заповедта с изискуемата писмена форма, при спазване на регламентираните в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл изисквания относно съдържанието и задължителните реквизити на акта и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Прието е, че са спазени регламентираните в нормата на чл. 94 ЗДСл срокове и изискванията на чл. 93 ЗДСл относно изслушването и предоставянето на срок за писмени обяснения от страна на служителката. Приел е обаче, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, което съставлява основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради незаконосъобразност на същата. Счел е, че част от посочените нарушения не се доказват и за тях не може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Р. Д.. Приема, че за всичките описани нарушения в заповедта е наложено едно дисциплинарното наказание, като и мотивите по чл.91 ЗДСл за така наложеното наказание по чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл се свързват с цялостната дейност на Д. и съдът няма възможност по реда на глава V, раздел II ЗДСл да отмени частично акта за налагане на дисциплинарно наказание или да замени наложеното наказание с по-леко.

Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, които не съвпадат с мотивите на обжалваното решение.

С оспорената заповед дисциплинарната отговорност на Р. Д. е ангажирана за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че митническият служител Р. Д.:

1. В периода от 10.02.2023 г., когато е получила на служебната си електронна поща заявление за ползване на квота от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, до 14.02.2023 г., когато е получила чрез АИДА идентично заявление рег. 32-55927/10.02.2023 г., не е предприела никакви действия за уведомяване на директора на АМ и/или заместник-директор на АМ за постъпилото на 10.02.2023 г. при нея заявление за ползване на квота, за завеждане на полученото заявление за ползване на квота в АИДА, или за откриване на регистрираното в АИДА заявление за ползване на квота, отчитайки факта, че имейлът е адресиран и до официалния електронен адрес на АМ [електронна поща], както и за свикване на Работната група по неговото разглеждане, с което е пропуснат определеният в т.3.5. от заповед ЗАМ-201/08.02.2023 г. тридневен срок за произнасяне от Работната група, който започва да тече от момента на приемането му. Прието е, че служителката не е изпълнила служебните си задължения като ръководител на Работната група, създадена със заповед ЗАМ-201/08.02.2023 г. на директора на агенция "Митници", както и разпоредбите на чл.7, ал.2 и ал.1 КПСДА, приет с ПМС 57 от 02.04.2020 г. "Служителите уведомяват непосредствения си ръководител или органа на власт относно обстоятелства, които са им станали известни при изпълнението на служебните им задължения и които са от значение за изпълнението на целите на администрацията или за опазването на авторитета на институцията; Служителите в държавната администрация представят пред непосредствения си ръководител или органа на власт открито и честно проблемите, които възникват в процеса на работа", както и чл.9, ал.1 от Правилата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в АМ, утвърдени със заповед ЗАМ-506/14.03.2022 г. на директора на агенция Митници .

Прието е, че с деянието си Р. Д. е допуснала нарушение на служебните задължения по чл.21, ал.2 ЗДСл, задачи, възложени с вътрешно административен акт от непосредствен или висшестоящ ръководител) и т.V.37 (Познава и спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител от длъжностната характеристика за длъжността "директор на дирекция в специализираната администрация на АМ, дирекция "Митническа дейност и методология", връчена й на 15.09.2022 г., чл.24, ал.1 и чл.28 КПСДА. Прието е, че това деяние съставлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл.

1. В периода от 01.12.2022 г. до 05.03.2023 г. не е организирала работата на дирекция МДМ, по начин служителите от дирекцията да изпълнят възложените им задачи в рамките на установеното работно време или извън него, за което имат право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни, съгласно чл. 50, ал.2 ЗДСл, без да изпращат служебна информация от служебните си електронни пощи на личните си публични електронни пощи, за да работят от в вкъщи, извън установеното работно време и/или по време на ползван от тях законоустановен отпуск. Прието е, че Р. Д. е допуснала нарушение на служебните си задължения, регламентирани в чл.21, ал.2 ЗДСл във вр.с т.V.2 (Организира и планира работата на дирекция МДМ) от длъжностната характеристика за длъжността "директор на дирекция в специализираната администрация на АМ, дирекция МДМ", връчена й на 15.09.2022 г. Това деяние е прието, че съставлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл.

1. От служебната си електронна поща [електронна поща] на 10.03.2022 г., на 9.05.2022 г., на 19.05.2022 г., на 8.08.2022 г.,на 25.08.2022 г., на 12.10.2022 г., на 7.11.2022 г. и на 12.12.2022 г. е изпратила 11 имейла на публични електронни пощи - [електронна поща], [електронна поща], [електронна поща], [електронна поща], [електронна поща], [интернет адрес], е използвала информационните масиви и ИТ активи на АМ не във връзка с дейността, осъществявана от агенцията, като по този начин е нарушила разпоредбата на т. 4.1. от ВПМИСИИААМ, утвърдени със заповед ЗАМ-810/2021 г. на директора на АМ, както и раздел 3.3. "Политика за неприемлива употреба", т. 3.3.1. "Политика. Следните действия са строго забранени, без изключения", ал. 3 от документа "Политика за ИТ сигурност", утвърден със заповед 3AM-368/2010 г. на директора на Агенция "Митници" (отм.). Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.24, ал.1 ЗДСл и е прието, че съставлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл.

1. На 15.07.2022 г., като е предоставила административна услуга под формата на консултация по смисъла на § 1, т.2, б. "г" от ДР на Закона за администрацията по прилагане на митническото законодателство чрез служебната си електронна поща, в отговор на имейл, изпратен на същата дата от свързано с нея лице - нейният съпруг (Д. Д. - мениджър в "Шенкер" ЕООД), е извършила дейност в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Прието е, че с деянието си Р. Д. е допуснала нарушение на служебните си задължения, регламентирани в чл.21, ал.2 ЗДСл във вр.с т.V.37 - "Познава и спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител" от длъжностната характеристика за длъжността "директор на дирекция в специализираната администрация на АМ, дирекция МДМ, връчена й на 30.06.2022 г. чл.21, ал.1 ЗДСл във вр.с чл.17, ал.1, т.5 ЗМ във вр.с чл.12 КПМС, утвърден със заповед ЗМФ-109/09.02.2016 г. на Министъра на финансите, и чл.28 ЗДСл във вр.с чл.12 КПСДА. Това деяние е прието, че съставлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл.

1. В периода от 18.06.2021 г. до 24.02.2023 г. и от 23.12.2022 г. до 24.02.2023 г. Р. Д. не е осъществила контрол по отношение на подчинените й служители, на които към момента на проверката поставените от нея в АИДА задачи на 18.06.2021 г. и на 23.12.2022 г., свързани с цитираните по-горе актове, регламентиращи мрежовата и информационна сигурност на АМ, са със статус "Възложена". Прието е, че с деянието си Р. Д. е допуснала нарушение на служебните си задължения, регламентирани в чл.21, ал.2 ЗДСл във вр.с т.V.4, предл.второ "...осъществява пряк контрол по изпълнението им от длъжностните характеристики за длъжността "директор на дирекция в специализираната администрация на АМ, дирекция МДМ. Това деяние е прието, че съставлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл.

Въз основа на гореизложеното ДНО е приел, че служителят е допуснал две дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и по т. 5 - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Цитираните разпоредби намират своето систематично място в раздел II на ЗДСл - "Дисциплинарна отговорност" и съставляват основание по закона за търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност на служителите. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от същия раздел на ЗДСл повелява, че държавен служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Следователно, за да е осъществен състава на цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, следва да бъде установено, че същите са виновно извършени от служителя.

Настоящия съдебен състав счита, че в случая, както в проведеното дисциплинарно производство, така и при налагане на дисциплинарното наказание, този въпрос не е изследван. Липсват и изложени съображения в заповедта от страна на ДНО за виновно неизпълнение на служебните задължения от служителя. Настоящата съдебна инстанция намира, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, не установяват виновно извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителя.

В заповедта се сочи, че с извършване на описаните действия Р. Д., като държавен служител, е нарушила виновно своите задължения, като е извършила дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл не е спазила правилата на КПСДА и КПМС. Жалбоподателката е наказана за това, че с поведението си осъществява едновременно състави на две административни нарушения. По отношение на първото нарушение формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДС са спазени - в заповедта са описани поведението на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които виновно са нарушени, но по отношение на второто нарушение заповедта не отговаря на формалните изисквания на закона. Нарушаването на етичните норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но само когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които водят до уронване на авторитета на службата. В случая, обаче не е посочено с кои свои действия или бездействия Д. е нарушила посочените разпоредби от двата кодекса, което означава, че органът приема, че твърдените в заповедта по т. 1 и т. 4 нарушения на служебните задължения е и нарушение на конкретно посочените разпоредби от двата кодекса. Този подход е незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства, относими към нарушение на установените в двата кодекса етичните правила, тъй като нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл е отделно дисциплинарно нарушение и няма как да бъде приравнено на нарушенията по т. 1 и т. 4, посочени в заповедта. Липсата на съображения в тази насока опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение, за което служителят е санкциониран.

В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил относимите правни норми и неправилно е интерпретирал установените факти, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи относно липсата на извършено дисциплинарно нарушение по т. 1 от заповедта.

Тези твърдения са неправилни и необосновани. Напротив в атакуваното решение административният съд е извършил пълно, задълбочено и всестранно изследване на доказателствата, като е достигнал до правилен и законосъобразен извод за наличие на съществено процесуално нарушение при издаването на заповедта за уволнение, което води и до нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил подробно всички относими факти и доказателства, включително разпоредбите на заповед ЗАМ-201/32-52550/08.02.2023 г. на директора на Агенция "Митници", както и приложимите норми на ЗДСл и вътрешните актове на администрацията. Събраните в първоинстанционното производство множество писмени доказателства са били надлежно анализирани в тяхната взаимна връзка и съвкупност, поради което направените от съда фактически и правни изводи са логически последователни, обосновани и съответстват на доказателствения материал по делото. Следователно, доводите, изложени в касационната жалба, не оборват правилността на постановеното решение и не разкриват основания за неговата отмяна.

По отношение на твърдяното нарушение по т. 2 от заповедта ДНО, в нарушение на изискванията на закона, не е установил нито мястото, нито точния момент на извършване на твърдяното нарушение. Както вече беше посочено, за да се приеме, че е налице неизпълнение на конкретно служебно задължение, е необходимо ДНО да установи и докаже от кой точно момент е налице това неизпълнение. Това е от особено значение в хипотези като настоящата, при които твърдяното нарушение обхваща продължителен период от време и е в зависимост от действията или бездействията на други лица. За момент на извършване би могъл да се приеме единствено моментът, в който Р. Д. е знаела или е била длъжна да знае, че служители на дирекцията изпълняват служебни задачи от домовете си или извън установеното работно време. Само след като такова знание е доказано, би могло да се приеме, че тя не е предприела действия за организация на работата на дирекцията. Тази хипотеза предполага наличие на конкретен документ например докладна записка, служебна бележка, рапорт или друг официален акт, чрез който съответен служител е уведомил директора на дирекцията за подобни обстоятелства. Такива доказателства не съществуват в материалите по дисциплинарното производство. Напротив от писмените обяснения на служителите пред Инспектората на Агенция "Митници" изрично се установява, че нито един от тях не е уведомявал директора на дирекцията за необходимост от работа извън установеното работно време или от дома. Това недвусмислено доказва, че Д. не е имала знание за подобни действия и обективно не е могла да знае за тях.

Следователно, в случая е невъзможно да се приеме наличие на виновно неизпълнение на служебно задължение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Не може да се вмени вина за поведение, основано единствено на чужди действия или пропуски, за които не е доказано, че са били известни на служителя.

Освен това, в хода на проверката и дисциплинарното производство липсват данни, удостоверяващи, че служебни задачи действително са били изпълнявани извън работно време. Няма представени документи, съставени преди датата на проверката, които да потвърждават подобни твърдения. Нито е констатирано наличие на служители, които чрез докладни записки, бележки или други документи да са уведомявали директора, че поставените им задачи са невъзможни за изпълнение в рамките на работното време.

Оттук следва, че липсват както обективни, така и субективни елементи на дисциплинарно нарушение нито конкретен момент, нито конкретно деяние, нито вина от страна на служителката Р. Д..

По отношение на твърдяното нарушение по т. 3 от оспорената заповед за дисциплинарно уволнение, ДНО е вменил на служителката нарушение на т. 4.1. от Вътрешните правила за мрежова и информационна сигурност при използването на информационните активи на Агенция "Митници" (ВПМИСИИААМ), утвърдени със заповед ЗАМ-810/32-194581/18.06.2021 г. на директора на Агенция "Митници". Съгласно т. 4.1. от тези правила използването на информационните системи и ИТ активи на АМ е разрешено само и във връзка с дейността, осъществявана от АМ. В оспорената заповед обаче липсва яснота относно това кои именно обекти или средства са били предмет на твърдяното неправомерно използване. Не е посочено дали ДНО има предвид информационни масиви, информационни системи или ИТ активи, като в текста на заповедта се използва неясната формулировка, че служителката "е използвала информационните масиви и ИТ активи". Подобна неяснота е несъвместима с изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4, т.5, т. 7 ЗДСл, според който в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва ясно да се опише извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, служебните задължения, които са били виновно нарушени и правното основание за налагането му.

Следва също да се подчертае, че нито в ЗДСл, нито във ВПМИСИИААМ съществува легално определение на понятията "информационни масиви", "информационни системи" и "ИТ активи". В частност, съгласно чл. 3.1.1. от ВПМИСИИААМ, в рамките на тези правила под "ИТ актив " се разбира мрежово техническо устройство. От тази дефиниция следва, че служебната електронна поща не представлява ИТ актив, тъй като не е техническо устройство, а средство за електронна комуникация. Следователно, квалификацията на ДНО е неправилна и юридически несъстоятелна, а твърдяното деяние не може да се подведе под хипотезата на т. 4.1. от ВПМИСИИААМ.

На следващо място нарушението е вменено по отменен вътрешен акт. Дисциплинарната отговорност на служителката е ангажирана въз основа на акт, който към момента на издаване на заповедта вече е бил отменен. Следователно, твърдяното нарушение е подведено под недействаща норма, което представлява съществено нарушение на материалния закон и води до незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Отделно от това ДНО не е установил нито мястото, нито точния момент на извършване на твърдяното нарушение. Налице са противоречия между посочената във фактическата част на заповедта обстановка и действително наличните по преписката документи. Това противоречие води до невъзможност да се определи обективната страна на нарушението и нарушава изискванията на чл. 97, ал. 1 ЗДСл.

По отношение на твърдяното нарушение в т. 4 от оспорената заповед за дисциплинарно уволнение, настоящият съдебен състав счита, че ДС, както и и ДНО неправилно и незаконосъобразно са приели, че описаното в т. 4 деяние съставлява дисциплинарно нарушение. Твърдението на дисциплинарния наказващ орган за извършване на административна услуга от страна на служителката Д. не се споделя от настоящия съдебен състав. Имейлът, изпратен на 15.07.2022 г., не е ново съобщение, а повторение на вече изпратено писмо от АМ до "СКФ Берингс България" ЕАД, което е било представено в първоинстанционното производство (Писмо с рег. 32-206340 от 22.06.2022 г.). Това писмо е почти идентично по съдържание на изпратеното имейл съобщение. От това следва, че изпратеният имейл не е част от административното обслужване, а по-скоро пореден отговор на запитване от общ характер, като така подадената информация не попада в обхвата на административната услуга по смисъла на Вътрешните правила на Агенция "Митници". Важно е да се отбележи, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, които да потвърдят твърдението, че имейлът на Д. представлява нарушение на служебните й задължения. Твърдението, че това представлява административна услуга, е необосновано, особено при условие че същото съдържание вече е било изпратено като официално писмо от Агенция "Митници" до "СКФ Берингс България" ЕАД. Също така, трябва да се подчертае, че по време на дисциплинарното производство Д. е била в невъзможност да предостави доказателства, тъй като са й били отнети достъпите до АИДА и до електронна поща чрез прекратения сертификат за КЕП. Това представлява грубо нарушаване на правото й на защита, тъй като тя е била лишена от възможността да докаже своето становище и да защити правата си ефективно. Въпреки че е посочила наличието на официалния отговор, този факт не е бил проверен и не са били събрани доказателства в подкрепа на твърдението й.

На следващо място от изложените в заповедта констатации е видно, че ДНО тълкува и прилага правни норми, отнасящи се до конфликт на интереси, като на това основание е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителката Д.. Тази позиция е правно недопустима. Установяването на конфликт на интереси е уредено по специален ред в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), като компетентен орган за извършване на проверка и постановяване на акт за установяване на конфликт на интереси е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията). ДНО няма правомощия нито да извършва проверка, нито да установява наличие на конфликт на интереси, нито да ангажира дисциплинарна отговорност въз основа на подобни твърдения. Едва след постановяване на влязъл в сила акт на Комисията, с който е установен конфликт на интереси, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на държавния служител на отделно и изрично предвидено основание чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл. Това изрично разграничение, направено от законодателя, означава, че производството по установяване на конфликт на интереси е самостоятелно, независимо и се развива пред специализиран орган. Дисциплинарното производство и това по ЗПКОНПИ са взаимноизключващи се и не могат да се водят едновременно или да се смесват. Дисциплинарният орган няма право да замества компетентния антикорупционен орган, като сам преценява наличие на конфликт на интереси или корупционни прояви.Следователно, действията на ДНО по т. 4 от заповедта представляват превишаване на компетентност и нарушават принципа на законосъобразност на административните актове (чл. 4, ал. 1 АПК), както и чл. 6 от ЗДСл, който гарантира правото на държавния служител да не бъде санкциониран извън предвидените от закона основания и ред.

По изложените съображения твърдяното нарушение по т. 4 от заповедта не може да се квалифицира като дисциплинарно, тъй като предметът му попада изцяло в обхвата на друго, специално производство, което не е било проведено.

Следователно, в тази част заповедта е издадена от некомпетентен орган, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Дори хипотетично да се приеме, че описаните в т. 4 от заповедта факти представляват някакво нарушение на служебните задължения, липсват доказателства за виновно поведение от страна на Р. Д., както и за настъпили вредни последици или причинна връзка между нейните действия (или бездействие) и твърдения резултат. Съгласно чл. 89, ал. 2 ЗДСл, дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на служебните задължения, поради което за ангажиране на дисциплинарна отговорност е необходимо да бъдат установени кумулативно: конкретно неизпълнение на служебно задължение; виновност (умисъл или непредпазливост) на служителя; причинна връзка между поведението и настъпилите вредни последици или накърняване на служебната дисциплина. В случая нито един от тези елементи не е доказан. ДНО не е посочил какво точно действие или бездействие на Д. е довело до твърдения "конфликт на интереси", в какво се изразява вредният резултат за службата или администрацията и по какъв начин поведението на служителката е накърнило интересите на Агенция "Митници" или на държавната служба.

Напротив от доказателствата по преписката и съдебното производство не се установява г-жа Д. да е извличала лична облага, да е облагодетелствала трети лица или да е извършила действие, което попада в хипотезата на чл. 52 и сл. ЗПКОНПИ. При това положение не може да се говори нито за дисциплинарно нарушение, нито за вина. Изводите на ДНО в обратен смисъл са предположения, неподкрепени от доказателства, и почиват на субективни оценки, а не на обективно установени факти.

В обжалваната заповед за уволнение, ДНО не е изложил достатъчно конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват и твърдяното нарушение по т. 5 от същата. Не са посочени актовете и регламентите, които уреждат мрежовата и информационната сигурност в Агенция "Митници". Това е основно изискване, за да може да се прецени дали наистина е настъпило нарушение на определени разпоредби. Не са посочени конкретните задачи с регистрационни номера, които са възложени на служителите и за които се твърди, че не са изпълнени. Без тези подробности не може да се установи конкретната задача и обективността на евентуалното неизпълнение. Не е ясно какво точно не е изпълнено от служителите и по какъв начин това води до нарушение. Това е съществено, тъй като без ясна дефиниция на нарушеното задължение не може да има обоснованост на дисциплинарното наказание. Не са индивидуализирани поименно служителите, които са били длъжни да изпълнят задачите. Липсата на тази информация прави невъзможно преценката кой конкретно е отговорен за евентуално неизпълнение на задълженията. Не е изяснено и дали служителката Д. е била пряк ръководител на тези служители. Това е от основно значение, тъй като евентуалната отговорност на Д. зависи изцяло от нейния ръководен статус спрямо въпросните служители. Не е установено от кои отдели на дирекция МДМ са служителите, за които се твърди, че не са изпълнили задачите, и дали те са били в отпуск или командировка по време на поставянето на задачите. Не е осъществено задължителното изискване за обяснения от служителите относно неизпълнение на задачите. Това е процес, който трябва да се предприеме преди всякакви дисциплинарни действия.

На следващо място не се установява на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да е била дадена възможност да представи доказателства в своя защита по повод образуваното дисциплинарно производство. Това е довело и до нарушение нормата на чл. 96, ал. 2 ЗДСл, тъй като дисциплинарния съвет, не събирайки доказателства от лицето, срещу което е образувано дисциплинарното производство, се е поставил в невъзможност да обсъди /и не е обсъдил/ евентуално представени от служителя доказателства, каквото задължение му вменява цитираната разпоредба, въпреки което дисциплинарния съвет е извел становище за извършени дисциплинарни нарушения от служителката Д. и ангажиране дисциплинарната й отговорност с най-тежкото дисциплинарно наказание. В настоящия случай от данните по делото се установява, че Р. Д. не е имала възможността да представи конкретни обяснения и писмени доказателства по посочените нарушения, тъй като не е имала никаква възможност да направи проверки, справки в деловодната система, да прегледа отново вътрешноведомствените заповеди, за чието неспазване е обвинена, да посочи или да предостави каквито и да е било доказателства в обясненията си, защото не е имала достъп до никакви документи, включително служебна поща и кореспонденция, поради прекратен сертификат за КЕП и деактивирана служебна ел. поща няколко месеца преди това. По този начин с дадените на 27.04.2023 г. писмени обяснения от държавния служител процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е изпълнена формално, с оглед невъзможността на служителя да представи в достатъчна степен точни сведения и доказателства по вменените му нарушения.

Отделно от гореизложеното настоящият съдебен състав приема и, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 ЗДСл. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от закона, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от изложеното в заповедта от страна на ДНО не е извършена реална преценка за всеки от критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл за определяне вида и размера на наложеното наказание. Оспорената заповед не съдържа съображенията по чл. 91 ЗДСл за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, предвид което дисциплинарнонаказващия орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание "уволнение". Буквалното възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл в оспорената заповед не съставлява мотиви и преценка на органа на визираните в същата четири кумулативно изискуеми предпоставки при определяне на наказанието и не може да обуслови извод за спазване на разпоредбата от страна на ДНО. Ето защо немотивирана остава преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания. Нарушен е принципа на съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение.

Следователно, дисциплинарното наказание "уволнение", наложено на Р. Д. е незаконосъобразно, поради което правилно е било отменено от първоинстанционният съд.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на ответната страна, на Р. П. Д. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1000 лева, като следва да се отчете, че са поискани разноски и за първа инстанция, но същите са присъдени вече с оспореното решение. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като възнаграждението, заплатено на упълномощения от ответника по касационната жалба адвокат, е в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение