Решение № 17077 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14802/2012 г.

Решение № 17077 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14802/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Недко Денчев Иванов, от гр. Пловдив, подадена чрез адв. Д. Барекова, срещу решение № 2038 от 26.09.2012 г., постановено по адм. дело № 2805/2011 г. от Административен съд - Пловдив. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и противоречиво. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, при което да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил иска на Недко Денчев Иванов против НЕЛК с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 8 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по делото не е доказано наличието на пряка и непосредствена връзка между отмененото решение на НЕЛК и настъпилия вредоносен резултат - причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, негативни емоции и психически дискомфорт с изключително висок интензитет. Претърпените от ищеца неимуществени вреди не били в резултат на постановяването на незаконосъобразния административен акт, а били в резултат на административното и съдебното обжалване на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, т. е. касаело се за извършване на правно регламентирана дейност, която дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не можела да обоснове отговорност на длъжностните лица от персоналния състав на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът нито бил посочил, нито бил ангажирал доказателства кои точно действия, респ. бездействия и на кои точно длъжностни лица са му причинили твърдените вреди. Поради това съдът е приел за неоснователна и недоказана предявената пред него претенция. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените вреди. От съдържанието на депозираната пред Пловдивския административен съд искова молба се установява, че ищецът претендира неимуществени вреди, причинени му не от отмененото като незаконосъобразно решение на НЕЛК, а в резултат от административното и съдебното обжалване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Същото се установява и от свидетелските показания, които съдът е кредитирал като безпристрастни, обективни и непротиворечиви. Както правилно съдът е посочил, касае се за правно регламентирана дейност, която не носи белезите на административна дейност. Същата не съставлява незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при и по повод изпълнение на административна дейност и съответно не може да обоснове отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Неоснователни са възраженията за нарушение на съдопроизводствените правила. Отмяната на хода по същество не е нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените и не засяга правата на жалбоподателя. С отмяна на хода по същество в срока за произнасяне, съдът с цел допълнително изясняване на фактическата обстановка, е дал нова възможност на ищеца да коригира и уточни претенцията си, като посочи ответника, срещу когото е насочен иска и акта, от който са настъпили вредите. По този начин не са били засегнати процесуалните му права. Необосновано е и твърдението, че съдът е допуснал до разпит двама свидетели, а е разпитал един от тях. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 24.01.2011 г., съдът е допуснал до разпит един свидетел от поискани двама. Не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като предмет на доказване със свидетелските показания са били претърпените от ищеца неимуществени вреди. Установяването на едни и същи обстоятелства, както правилно съдът е преценил, е достатъчно с разпита и само на единия свидетел. Като извод, правилно съдът е приел, че ищецът не е установил наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,