Решение № 15585 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2012 г.

Решение № 15585 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на "Зенит 2" ООД, гр. София, представлявано от управителя Венелин Янков Василев, за отмяна на влязлото в сила Определение № 2338/16.05.2012 г., постановено по адм. дело № 2699/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е прекратено производството по делото, оставено в сила с определение № 10230/12.07.2012 г. по адм. дело № 8159/2012 г. на ВАС. В молбата се излагат съображения, че поради нарушение на процесуалните правила по чл. 47 ГПК молителят не е бил уведомен за отстраняване на нередовностите по жалбата и е лишен от право на защита, което е довело до прекратяване на делото. Поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поради което моли определението да бъде отменено. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не ангажира становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо. С Определение № 2338/16.05.2012 г. по адм. дело № 2699/2012 г. на Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на "Зенит 2" ООД срещу РА № 2171106736/29.09.2011 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 205/31.01.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-София при ЦУ на НАП, и е прекратил производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 151, т. 3 от АПК. Приел е, че жалбоподателят не е отстранил в срок нередовността на жалбата си, а именно не е представил документ за внесена държавна такса по обжалването по с/ка на АССГ, в размер на 50 лева, в 7-дневен срок от съобщението, извършено по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, който е изтекъл на 02.05.2012 г. Това определение е било обжалвано по реда на чл. 229 и сл. АПК пред тричленен състав на ВАС, който с определение № 10230/12.07.2012 г. го е оставил в сила, като е съобразил, че жалбоподателят е юридическо лице, спрямо което реда за връчване на съобщения е по чл. чл. 47, ал. 1 и сл. във връзка с чл. 50, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. При това е приел, че съобщението с пълния адрес е връчено надлежно по реда на чл. 47, ал. 1 и сл. от ГПК, чрез залепване на уведомление на видно място около входната врата - до асансьора на първи етаж, което е станало на 06.04.2012 г. Длъжностното лице е действало съобразно чл. 50, ал. 4 ГПК, след като не е намерило достъп до канцеларията на юридическото лице и не е намерило лице, на което да бъде връчено съобщението, няма номерация на апартаментите или отличителни знаци на фирмата на търговеца, които обстоятелства са отразени на гърба на съобщението (л. 35 от а. д. 2699/12 г. АССГ) от призовкаря Хр. Пенчев. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подаденото искане за отмяна е неоснователно по следните съображения: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 АПК отменителни основания. Според посоченото в искането основание по чл. 239, т. 5 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Обстоятелствата, поради които се претендира понастоящем отмяната са били предмет на инстанционен контрол от ВАС. При този контрол на прекратителното определение са анализирани всички доказателства относими към правния спор, включително и ангажираните от жалбоподателя. Нови или различни доводи и доказателства понастоящем не са наведени или представени. Проверката на доказателствата по делото налага извод, че и първоинстанционния съд и ВАС в проведените производства не са нарушили съдопроизводствените правила и в частност тези по чл. 50 вр. чл. 47 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Предвид това, че относно твърдените нарушения жалбоподателят вече е имал възможност да се защити в производството пред ВАС е самостоятелно основание за неоснователност на искането по чл. 239, т. 5 АПК. Независимо от това относно наведените доводи за отмяна, за пълнота следва да се добави и следното: Вписаният в търговския регистър адрес на управление на дружеството към подаване на жалбата и към датите, на които призовкарят е правил посещения за връчване на съобщението, е идентичен с адреса, посочен в жалбата до съда. Удостоверяването от призовкаря, действащ в кръга на своите правомощия, относно извършените посещения на адреса на дружеството не е опровергано с надлежни доказателства, поради което се ползва с доказателствена сила относно извършването на удостоверените действия. Неоснователни са доводите в искането за отмяна, че мястото, на което е залепено уведомлението не попада в хипотезите на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като при регламентираната от закона невъзможност съобщението да бъде връчено по друг начин (не и без неположена дължима процесуална грижа на жалбоподателя), е приложена последната възможност, което налага извода, че "съответните правила" по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК не са нарушени, което ангажира като последица отхвърляне на искането за отмяна на посоченото основание. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,