Решение № 139 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2014 г.

Решение № 139 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез пълномощник юрк. Д. Вълева - юрисконсулт при РЗОК - Сливен, против решение № 21 от 03.04.2014 г., постановено по адм. д. № 306/2013 г. по описа на Административния съд - Сливен. Обжалва се решението в частта, с която по иск на "Водолей - Нова Загора" ЕООД, представлявано от адв. Е. Мосинов, НЗОК е осъдена да заплати на дружеството обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, нанесени вследствие прилагане на нищожен административен акт - Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. за периода 03.08.2007 г. до 01.02.2008 г., в размер на 12 251,75 лева, ведно със законната лихва от 03.08.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва върху установения размер на щетата за периода от 15.08.2007 г. до 02.08.2012 г. в размер на 6 823,27 лева. В полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 1 427,25 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съдопроизводствени нарушения. Ответникът - "Водолей - Нова Загора" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Касационното производство по спора е второ по реда си. С решение на ВАС № 16562 от 11.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1252/2013 г. е отменено решение № 115 от 02.11.2012 г. по адм. д. № 199/2012 г. на Административен съд Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е възприел следната фактическа обстановка: Производството по делото на АС Сливен е образувано по иск на "Водолей - Нова Загора" ЕООД против НЗОК за присъждане на обезщетение в общ размер 44 930q29 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г., нанесени вследствие прилагане на нищожен административен акт - Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. и лихви върху тази сума до образуване на делото в размер на 30 797,21 лева. Посочено е, че с решение № 8103/06.06.2012 г. по адм. д. № 4059/2012 г. на Върховният административен съд на РБългария, Петчленен състав е оставено в сила решение № 1784/06.02.2012 г. по адм. д. № 10417/2011 г. на ВАС, с което е обявена нищожността на Решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса в частта му, въвеждаща 8 % отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК. Посочената отстъпка е в тежест на аптеките - 8 % върху пределната цена на лекарствените продукти, заплащани от НЗОК, която отстъпка се въвежда едностранно от НЗОК с цитираното решение на УС на НЗОК и се прилага от 01.02.2005 г. до 01.02.2008 г. на основание Указания на Директора на НЗОК за работа с лекарствения списък. Между ЕТ "Стойка Петрова Русева", на което правоприемник е "Водолей - Нова Загора" ЕООД и НЗОК на 26.01.2005 г. е сключен договор № 200039 за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК, който договор влизал в сила от 01.02.2005 г. и е със срок на действие до сключване на договор при влизане в сила на нов НРД. След това на 27.03.2006 г. е сключен договор № 200039 за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК, който е в сила от 01.04.2006 г., със същия срок на действие като предишния. Съгласно чл. 17, ал. 1 от този договор, изпълнителят, при формиране на продажните си цени на лекарствата от Лекарствения списък на НЗОК, начислява надценка до нормативно определената за търговец на дребно, съгласно Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени на лекарствените продукти при продажбата им на дребно, а ал. 2 указва, че за лекарства, заплащани от ЦУ на НЗОК, изпълнителят не начислява надценка. В чл. 23 от договорите е указано, че възложителят заплаща на изпълнителя стойността на отпуснатите и отчетени лекарствени продукти в съответствие с лекарствения списък на НЗОК - аптечна версия; изпълнителят предоставя отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК, като максималните стойности, заплащани от възложителя и ЗЗОЛ, са посочени в лекарствения списък на НЗОК - аптечна версия, към приложение № 1 към договора. Съответно на 01.02.2008 г., е подписан Анекс № 3 към договор № 200039/27.03.2006 г., съгласно който текстът на чл. 23, ал. 2 изр. 1 от договора - "Изпълнителят предоставя отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК" е заличен. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е изслушал и приел съдебно - икономическа експертиза, от чието заключението е установено, че за процесния период 01.02.2005 г. - 31.01.2008 г., ищецът в качеството му на правоприемник на ЕТ "Стойка Петрова Русева", е реализирал приход, намален с 8 % отстъпка от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, при продажбата им на дребно, както и че за периода общата сума, получена от ищеца от продажбите на лекарствени продукти, частично или напълно заплащани от НЗОК, с приспадната 8 % отстъпка от пределната цена на отчетените от ищеца и приети от РЗОК спецификации към фактури, е в размер на 630 201,74 лева. От тук е изведено заключението, че общата сума, която би получил ищецът, без прилагане на 8 % - та отстъпка от пределните цени на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, при продажбата им на дребно за процесния период, е в размер на 675 132,03 лева и разликата между горепосочените две суми е в размер на 44 930,29 лева, а размерът на мораторната лихва върху сумата от 44 930, 29 лева за периода от 01.02.2005 г. до образуване на делото е 30 797,21 лева. Съобразявайки се с дадените от ВАС указания административният съд е назначил и приел допълнителна съдебно - икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.08.2007 г. до 31.01.2008 г. общата сума, получена от ищеца от продажбите на лекарствени продукти, частично или напълно заплащани от НЗОК с приспадната 8 % - на отстъпка върху пределната цена на отчетените от ищеца и приети от НЗОК спецификации към фактури е в размер на 140 895,15 лева, общата сума, която би получил ищецът, ако не беше наложена 8 % - ната отстъпка от пределните цени на лекарствените продукти при продажбата им на дребно за периода 01.08.2007 г. до 31.01.2008 г. е в размер на 153 146,90 лева. Съответно разликата между двете суми е 12 251,75 лева, а мораторната лихва върху установения размер на щетата от 12 251,75 лева е в размер на 6 823,27 лева. Въз основа на така изградената фактическа обстановка и при спазване на указанията, дадени от Върховния административен съд по приложението на материалния закон, съдът е извел правния извод, че исковата молба се явява частично основателна. Възприето е, че НЗОК по закон осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и в този смисъл е пасивно легитимирана да отговаря по предявени на това правно основание обективно съединени искове. Административният съд е посочил, че в настоящият случай са налице и трите предпоставки за ангажиране и реализиране на отговорността на НЗОК по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е нищожен административен акт - Решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на УС на НЗОК, вследствие на който "Водолей - Нова Загора" ЕООД е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Въз основа на приетата по делото допълнителна СИЕ е възприето, че разликата между тази сума, която дружеството би получило от продажби на лекарствата ако не е била нищожната наредба и действително получените от продажбата суми е в размер на 44 930,29 лева, което представлява пропуснати ползи за аптеката или казано по друг начин - настъпила вреда в резултат на прилагане на предписанията на нищожния нормативен административен акт. По отношение на мораторната лихва е прието, че същата е в размер на 30 797,21 лева. С оглед дадените в решение № 16562 от 11.12.2013 г. по адм. д. № 1252/2013 г. на ВАС указания, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на НЗОК, че след като се търси обезщетение за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г., а исковата молба е подадена на 03.08.2012 г., следва да се отчете общата 5 годишна давност, решаващият състав на АС Сливен е възприел, че с оглед факта, че исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство е депозирана на 03.08.2012 г., то претенцията на ищеца за обезщетение за вреди, съставляващи пропуснати ползи следва да бъде уважена от съда за сумите от продажби на лекарствени продукти с прилагане на 8 % - та отстъпка само за периода 03.08.2007 г. до 01.02.2008 г. За периода от 01.02.2005 г. до 03.08.2007 г. съгласно нормата на чл. 110 от ЗЗД е прието, че претенцията за обезщетение за пропуснати ползи е погасена по давност Позовавайки се на приетата по делото СИЕ и на погасителната давност в заключение съдът е приел, че исковата претенция на "Водолей - Нова Загора" ЕООД следва да бъде уважена в размер на 12 251,75 лева, което представлява щетата, която е претърпял ищеца в резултат на прилагане на административен акт, обявен със съдебно решение за нищожен, както и сумата от 6 823,27 лева - мораторна лихва. В останалата част, а именно за сумата над 12 251,75 лв. съдът е приел, че искът следва да се отхвърли. Тази част от решението не е обжалвана и е влязла в сила. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение на административния съд като неправилно. В резултат на формиран необоснован извод, съдът е приложил неправилно материалния закон. Безспорно е по делото, че решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК е обявено за нищожно от съда. Тази отмяна обаче не води автоматично до извода, че от незаконосъобразния акт са претърпени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 на ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретната хипотеза се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от действието на прогласен за нищожен нормативен акт. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, като съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици при обявен нищожен подзаконов нормативен акт са с еднакъв режим с тези при отмяната му като незаконосъобразен. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, съдебното решение има действие само занапред. Или казано по друг начин - съдебното решение, с което се прогласява нищожността на нормативен акт, произвежда своето правно действие съгласно констатираната нищожност, но също от момента на влизането му в сила. В настоящия случай Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, в частта, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, е обявено за нищожно с влязло в сила на 06.06.2012 г. съдебно решение на петчленен състав на ВАС, поради което исковата претенция за периода 03.08.2007 г. до 01.02.2008 г. (или за периода 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г. както е посочено в исковата молба) е неоснователна тъй като е за период преди прогласяване на решението на УС на НЗОК за нищожно. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд, че ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, нанесени вследствие прилагане на нищожен административен акт - Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. за периода 03.08.2007 г. до 01.02.2008 г., в размер на 12 251,75 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.08.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва върху установения размер на щетата за периода от 15.08.2007 г. до 02.08.2012 г. в размер на 6 823,27 лева. В резултат на този неправилен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго решение, с което искът на "Водолей - Нова Загора" ЕООД да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението на първоинстанционния съд в частта, в която НЗОК е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1427,25 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,