Решение № 3087 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 270/2013 г.

Решение № 3087 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 270/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Бургас, против Решение № 1750/26.10.2012 г. постановено по административно дело № 1970/2011 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Брадър" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. "Братя Миладинови" бл. 88, вх. 1, ет. 6, ап. 11, чрез процесуалния си представител - адв. Колева от АК - Бургас, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил ревизионен акт № 25/12.07.2011 г. на орган по приходите при община Бургас, потвърден с решение № 70-Б-241/04.08.2011 г. на кмета на община Бургас, в частта, с която на "Брадър" ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. За да отмени ревизионния акт в цитираната по-горе част, съдът е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като липсват доказателства, че за района на имотите, собственост на оспорващия, ответникът е предоставил всички видове услуги, по чл. 62 от ЗМДТ, както и доказателства за извършени разходи, във връзка с тях. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на касатора, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая съдът е приел, че тези обстоятелства не са установени от касатора, поради което и е отменил ревизионния акт, в частта, с която на "Брадър" ЕООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Това обаче административният съд би могъл да направи едва след като даде конкретни указания и въпреки даването на конкретните указания за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства, задълженото лице не ги представи. Горното следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, вменяваща задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, съдът не е дал никакви указания до касатора за установяване на фактическите основания за издаване на акта. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти касаторът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали действително услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и услугите по останалите компоненти на ТБО, са били реално извършвани през 2007, също така дали имотът на жалбоподателя, находящ се в ПД"Север" е разположен върху тази част от територията на гр. Бургас, която се обслужва от териториална дирекция "Освобождение", посочена в протоколите за извършена работа. Съдът е отменил ревизионния акт в частта за ТБО за 2007, 2008, 2009 и 2010 години за всички нейни компоненти, без да изложи съображения защо счита, че услугите "поддържане чистотата" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа" не са извършвани реално на територията, в която попадат имотите на "Брадърс" ЕООД. Не е указал на ответника, че следва да представи доказателства за реалното предоставяне на всички услуги. По делото не се твърди, нито е установено, че в района на гр. Бургас няма депо за обезвреждане на битови отпадъци. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на "Брадърс " ЕООД от заплащане на някои от компонентите на ТБО. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на касатора да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Съдът следва да изясни въпросите относно дължимостта на ТБО за процесните два имота /за които е начислена такава такса за 2007, 2008, 2009 и 2010 г./, като установи кои от услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни реално от община Бургас за тези имоти, както и дали начислените с оспорения акт ТБО за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. съответстват на установените с Решение на ОбС на Община Бургас, след което формира и конкретни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение