Решение № 11113 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. З. А. и Г. М. Б. срещу решение 8023/20.12.2023 г., постановено по адм. д. 1832/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационните жалбоподатели обжалват съдебното решение като твърдят, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навеждат доводи за наличие на множествена дискриминация , която не е констатирана в нарушение на материалния закон от първата инстанция, допуснати съществени нарушения при събиране на доказателствата по делото и необоснованост на направените фактически и правни изводи. Искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде прието, че е реализиран състава на множествена дискриминация и да се наложи максимална глоба на адв. Д. С. за извършено от него нарушение по признаци етническа принадлежност и произход спрямо тях. Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) изразява становище за основателност на касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Д. С. С., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в подробен писмен отговор, в който се акцентира върху пълномощното на адв. А. Боев, с което той се е легитимирал като представител на А. З. А. и Г. М. Б. пред КЗД, както и върху липсата на извършено от нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решение 8023/20.12.2023 г., постановено по адм. д. 1832/2023 г. по описа на АССГ е отменено Решение 51/06.02.2023 г. на Първи специализиран постоянен заседателен състав за множествена дискриминация на Комисията за защита от дискриминация по преписка 79/2022 г., с което се установява на основание чл. 63, т. 1 от ЗЗДискр, че адв. Д. С. член на САК, е извършил дискриминация по признак етническа принадлежност спрямо А. З. А. и Г. М. Б., наложена е глоба на основание чл. 80, ал. 2 във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр на адв. Д. С. член на САК за допуснатото извършване на установената дискриминация, препоръчано е на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр на адв. Д. С. член на САК да спазват изискванията за морал и етика, правото на неприкосновеност на личността и да избягват противопоставянето на различните групи от общественото на база етнически произход или друг признак, с оглед недопускане на нетърпимост или противопоставяне помежду им, определен е срок за уведомяване на Комисията за предприетите мерки за изпълнение на задължителното предписание. Административният съд се е произнесъл по жалба, подадена от адв. Д. С., но в мотивите на съдебния акт жалбоподателят е индивидуализиран и като пълномощник на застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, както е описван и в отделни документи от административната преписка. АССГ е приел, че обжалваното решение на КЗД е действителен акт, постановен от компетентен орган при спазване на изискването относно форма и съдържание, независимо от липсата на изрична правна квалификация на нарушението. Първоинстанционният съд е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в производството, проведено от КЗД, но ги е квалифицирал като несъществени и нарушаващи правото на защита на лицата (А. С. А. и Г. М. Б.), за които то е приключило с благоприятен акт, поради което е обосновал извод, че те не съставляват самостоятелно основание за отмяна. Решаващият съд е приел, че атакуваното пред него решение противоречи на материалния закон, защото независимо, че липсва изрично квалифициране от КЗД на нарушението като тормоз именно това е приетото за установено, но в случая не са налице всички елементи на фактическия му състав, а именно цел , респективно липсва нарушение и основание за налагане на глоба. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. АССГ е приел за установено, че производството пред Комисията е инициирано от А. З., А. и Г. М. Б., които лично са подписали жалбата, а всички последващи процесуални действия, включително допълнения и уточнения към жалбата са осъществени от адвокат без надлежно учредена представителна власт за представителството им пред КЗД. Въпреки констатациите, че пред КЗД е представено пълномощно от А. З. А. и Г. М. Б. в полза на А. Боев във връзка с досъдебно производство, дело 1251/2016 г. на РУП-Казанлък, а той е преупълномощил адв. В. Георгиева с права, които не е притежавал, АССГ е обосновал извод, че допуснатите нарушения не са съществени и не съставляват самостоятелно основание за отмяна на решението на КЗД. Действително жалбоподател в първата инстанция е ответната страна в производството пред КЗД и като такава не би имал право да се позовава на нарушения в правото на защита на другата страна. Подобни доводи не са и развивани от Д. С., но административният съд на основание чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да осъществи съдебен контрол на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая при наличие на доводи и обяснения от Г. М. Б., че той и А. С. А. са неграмотни, съдът е бил длъжен да осъществи служебна проверка относно действителността на първоначалното процесуално действие (сезиране) на Комисията, за което е приел, че извършено лично от тях двамата с положени саморъчни подписи. Този иницииращ документ правилно е приет от КЗД за неясен и са дадени указания за уточняването му, но последващите молби са подадени от лице без представителна власт, с което предметът на спора е определен без участие на подателите на жалбата, което ограничава не само техните права, но и правото на защита на другата страна. В производството КЗД ответната страна (ответник и в настоящото производство) е индивидуализирана по различни начини: 1. адвокат Д. С., пълномощник на застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД (разпореждане 158/07.03.2022 г., уведомление от 16.03.2022 г. за решение от заседание на първи специализиран състав на КЗД и титулната част на решение 51/06.02.2023 г. на КЗД) и 2. адв. Д. С. член на САК (доклад-заключение от докладчик по приписка 79/2022 г. и уведомление за призоваване, както и при изричната индивидуализация на ответна страна и в диспозитива на решение 51/06.02.2023 г. на КЗД). В производството пред Комисията ответникът в нито един момент не е индивидуализиран с три имена, както изисква чл. 9 от Закона за гражданската регистрация за физическите лица български граждани, а му е наложена глоба (т.е. санкция като физическо лице), но на основание чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр, според която разпоредба когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв. (правилото на ал. 1 регулира налагането на глоба за неизпълнение на задълженията по ЗЗДискр). В диспозитива на решението на КЗД е посочено, че се препоръчва определено поведение, но като правна квалификация е цитирана разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, според която за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица Комисията може да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация; в разпореждането за уведомяване е използвано множествено число, но без да са конкретизирани адресатите, които следва да извършат това действие. Отмененото от АССГ решение на КЗД е издадено на основание чл. 65 от ЗЗДискр, но в диспозитива му освен установяване на нарушение по чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр, съдържа налагане и разпореждане за на глоба и принудителна административна мярка (препоръчано поведение) доколкото като правни основания за това са посочени чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, намиращи се в Глава Пета от ЗЗДискр, а не на правомощията по чл. 65, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр. На практика АССГ въобще не е отбелязал това разминаване между мотивна и разпоредителна част на оспореното пред него решение на КЗД, както и между посочените в него правни основания и съдържание на акта. Решаващият съд е констатирал непълнота на решението на КЗД по отношение правната квалификация на нарушението, но е направил предположение, че А. З. А. и Г. М. Б. са се оплакали от дискриминация под формата на тормоз чл. 5 от ЗЗД във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр, въпреки липсата на яснота относно тяхната действителна воля, уточнявана и допълвана от лице без представителна власт. Първоинстанционният съд е бил длъжен при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК да констатира тези процесуални нарушения и само на това основание да отмени решението на КЗД, а не да се произнася по същество на спора при пълна неяснота относно страните по спора, фактическата обстановка и правното основание за издаване решението на КЗД, предопределящ и допустимостта на съдебния контрол и страните по него. Възприетият от КЗД общ и неконкретен подход към разглеждане на жалбата, с която е сезирана, е недопустимо да бъде саниран в съдебната фаза на производството с коригиращи мотиви в съдебното решение, които са базирани на предположения относно действителната воля на А. З. А. и Г. М. Б. при ненадлежното им представителство пред КЗД, включително и за уточняване на иницииращия административната фаза на производството документ. В касационната жалба са наведени доводи, от които се разбира, че А. З. А. и Г. М. Б. се оплакват от пряка дискриминация по два отделни признака, а не от тормоз по един защитим признак. Жалбата им до КЗД е разпределена на състав, който разглежда жалби с множествена дискриминация , който обаче се е произнесъл само по признак етническа принадлежност без въобще да обсъди дали има правно значение обстоятелството, че в исковото производство, по което е подадена въззивната жалба, която се твърди, че показва неравно третиране, ищци А. З. А. и Г. М. Б. са твърдели и доказали принадлежността си към една определена етническа група, за да обосноват с нейните обичаи възникването на право на обезщетение на Г. М. Б. без да е вписан като баща в акта за раждане на детето. Нито едно от тези нарушения необосновано не е констатирано от първата инстанция като основание за отмяна на оспореното пред нея решение на КЗД при постановяването на което са допуснати. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е особено съществено и се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон, но не представлява пречка за констатиране изключително съществените нарушения при определяне на страните и предмета на производството пред КЗД, които не е възможно да бъдат отстранени при повторно разглеждане на делото от административен съд. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но като не е констатирал допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство и неизясняване на фактическата обстановка от Комисията е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, но с краен правилен резултат в частта, с която е отменено незаконосъобразното решение на КЗД. Решението на КЗД подлежи на отмяна, но поради издаването му при допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила, за което и преписката трябва да бъде върната за ново произнасяне на Комисията при съобразяване мотивите на настоящото решение. Тези мотиви трябва да се съобразят от КЗД като насоки за тълкуване на закона, за да бъдат отстранени нарушенията на административнопроизвоствените правила, включително да се осъществи проверка относно редовността на жалбата, с която е сезирана Комисията, да бъдат уточнени оплакванията и исканията в нея, да се конституират ясно и недвусмислено страните в производството, да бъдат обсъдени всички събрани доказателства от гледна точка установяване на относими към спора факти, а не единствено чрез възпроизвеждането им, да бъде направена недвусмислена правна квалификация на твърдяното нарушение (пряка дискриминация или тормоз, по един или повече признака) и да бъде изследвано съществуването/несъществуването на целия му фактически състав. С оглед изхода на спора пред двете съдебни инстанции и окончателното решение за връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне, настоящият съдебен състав намира, че независимо от направените искания за присъждане на разноски, разноски за съдебното производство не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,