Решение № 6365 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2008 г.

Решение № 6365 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Стоян Герасимов Василев от Благоевград срещу решение № 733 от 04.08.2008 г., постановено по адм. дело № 691 от 2008 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), образувано по жалба на Стоян Герасимов Василев от гр. Благоевград, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ОА-155 от 29.05.2008 г. на областния управител на област Благоевград. С обжалваната административна заповед областният управител на област Благоевград по направено искане от Стоян Герасимов Василев вх. № 94-С-3 от ОА-159 от 10.01.2006 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ е постановил административен отказ относно исканията: за изселване по политически причини на лицето в с. Кръстец, окр. Габровски, за времето от 06.01.1976 до 23.12.1976 г.; за незаконно задържане от 06.09.1977 до 15.09.1977 г., както и за осъждането му нохд № 307 от 1970 г. по описа на Окръжния съд - Благоевград, по чл. 195 от Наказателния кодекс (НК). Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основание доводите за отмяна, поддържани от оспорващия, и доказателствата, представени от страните по делото, съдът е приел за установено, че обжалваната заповед е законосъобразна, и жалбата е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото. От доказателствата по административния спор е установено, че жалбоподателят е претендирал изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ за следните политически репресии: по чл. 2 от закона по отношение на незаконно задържане от 06.09.1977 до 15.09.1977 г.; за задължително заселване по политически причини в с. Кръстец и за осъждането му по нохд № 307 от 1970 г. по описа на Окръжния съд - Благоевград. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ е изброено кои лица от посочените в чл. 1, ал. 1, т. 1 - 14 категории имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Тези лица законът обявява за правоимащи, като им признава правото да бъдат обезщетени за претърпените от тях репресии. Съгласно твърденията в искането жалбоподателят попада в т. 2 на чл. 1 - "незаконно задържане в поделенията на МВР и други места". Законосъобразно съдът е приел, че за установена незаконна репресия по чл. 1, т. 2 лицата не се обезщетяват по чл. 2, ал. 1, а съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПГРРЛ получават към пенсията си месечна добавка в определените от закона размери. При проверка на законосъобразността на административния отказ за присъждане на еднократно обезщетение по чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ - за задължително заселване по административен ред в с. Кръстец, съдът въз основа на съдебно удостоверение № 6 от 28.01.2005 г., издадено от Окръжния съд - Благоевград, законосъобразно е приел за установено, че задължителното заселване в гара Кръстец не е по административен ред, а е част от наказанието, постановено на основание чл. 23 НК по нохд № 395 от 1974 г. по описа на Окръжния съд - Благоевград. В същото съдебно удостоверение е отразено, че с присъда № 81 от 25.09.1970 г. по нохд № 307 от 1970 г. жалбоподателят Стоян Герасимов е осъден за престъпление по чл. 195 НК (за кражба), което осъждане не попада в изброените осъждания по законите в чл. 2 от приложимия закон, както законосъобразно е приел съдът. При тези установени обстоятелства по административния спор административният съд обосновано е приел, че административната заповед на областния управител в обжалваната част се основава на действителни факти от значение за случая, установени въз основа на доказателства, събрани в редовно административно производство, които имат доказателствена сила на основание чл. 171, ал. 1 АПК и пред съда. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,