Решение № 790 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2010 г.

Решение № 790 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2010 г., I о., докладчик съдията Галина Христова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Керамика Плиска И. П. " АД, подадена чрез адв. Николай Станчев, против решение № 741 от 9.04.2010 г. по адм. дело № 2821/2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 270900125/22.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приложил нормите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Счита, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит на дружеството по процесните фактури, като твърди, че в ЗДДС не е предвидено изискване да бъде установен произходът на стоката или услугата. Според касатора за процесните доставки са налице всички условия на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване право на данъчен кредит. По подробни съображения в този смисъл изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменен процесния РА. Моли да му бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Варна е установил следното: През м. 12.2008 г. дружеството-жалбоподател е упражнило правото си на данъчен кредит по ф-ра № 0-0245/22.12.2008 г., издадена от "Стройинвест" ЕООД с предмет гипсокартон. Същата е отразена от доставчика в ДПр и СД, отчетен е приход от сделката, като плащането е извършено по банков път на 30.03.2009 г. Стоката е превозвана от склад в с. Тополи до фабрика на "Керамика Плиска И. П." АД в гр. Нови Пазар с транспорт на "Дейтрон" ООД в периода 20.12 - 22.12.2008 г., съгласно стокови разписки и пътни листи. Стоките са предадени от управителя на "РТ - Метал" ООД собственик на склада и изпълнител по Договор за съхранение на стоково-материални ценности от 1.01.2008 г. Предходен доставчик е СД "Ем Ви Ентърпрайз - И., К. и сие" по 10 бр. фактури от 20.12.2008 г. и 22.12.2008 г., които са отразени надлежно с ДПр и СД, превозът на стоката е извършен от "РТ - Метал" ООД, разплащанията са извършени в брой. Предходен доставчик е "МС" ЕООД, което от 1.12.2008 г. сключва договор с "РТ - Метал" ООД за съхранение на стоково-материални ценности, като съгласно Приемо- предавателен протокол от 1.12.2008 г. са предадени на тази дата 50 000 м2 GKB, 50 000м2 GKI и 500 кутии рапиди 25 Б. "Дейтрон" ООД е получател по издадена от "Керамика Плиска И. П." АД фактура за гипсокартон, при която са представени стокови разписки и пътни листи. От писмените обяснения дадени от представляващия на дружеството, съдът е установил, че закупеният гипсокартон е влаган в обекти на дружеството и е обект на последващи продажби. Органите по приходите са приели, че липсва реално прехвърляне на право на собственост върху стоките, документирано с процесната фактура, следователно липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за получаване на стоката от прекия доставчик и засклаждането и изписването на гипсокартона в склада на "РТ - Метал" ООД. В хода на ревизионното производство жалбоподателят е дал обяснения, че процесния гипсокартон е поръчан от строителя на фабриката на дружеството "Дейтрон" ООД, като фактурата е издадена погрешно на "Керамика Плиска И. П." АД. Поради късното получаване на фактурата и отказ на издателя й за анулиране на същата е взето решение за префактуриране на цялото количество гипсокартон на "Дейтрон" ООД. Жалбоподателят е поддържал, че покупко-продажбите на гипсокартон представляват транзитна доставка по смисъла на чл. 329 от ТЗ между "Стройинвест" ЕООД, "Дейтрон" ООД и "Керамика Плиска И. П." АД. Независимо от основателните доводи за липсата на законово изискване за писмена форма на договора за покупко-продажба и обективирането му в издадените фактури, съдът е приел, че не са представени доказателства за наличието на доставка, била тя и транзитна. От всички извършени проверки според съда не може да се установи произхода на стоката и действителното й складиране в с. Тополи. Посочено е, че в случая се твърди наличието на склад, стопанисван от "РТ Метал" ООД, за който същото дружество има поне два сключени договора за съхранение на стоково-материални ценности - с "МС" ООД и с "Стройинвест" ЕООД, следователно в този склад следва да има редовно водена стокова наличност и отчетност на собствени и чужди стоки, като дори чуждите стоки би трябвало да бъдат водени аналитично. Наличието на такава отчетност не е установено в съдебното производство, като липсват доказателства за засклаждане и отписване на гипсокартон. След като гипсокартона е на палети и се твърди натоварването в камиони на по 10 палета, то според съда е необходимо наличието на хора и/или специализирана техника за товарене/разтоварване на тежките и обемни палети с листове гипсокартон. Доказателства в тази насока не са представени. Единствено представените пътни листи не могат да обосноват извода за наличието на доставка, поради липсата на описаните по-горе доказателства. Пътните листи и стоковите разписки взаимно си противоречат, тъй като всички стокови разписки за "Дейтрон" ООД са подписани от Н. Колев, който обаче е вписан като шофьор само в няколко пътни листа. АС е обосновал извода, че в процесния случай не е доказано обстоятелството, че прекия доставчик на жалбоподателя - "Стройинвест" ЕООД към 22.12.2008 г. притежава гипсокартон - GKI 30 000 кв. м и GKB 24 000 кв. м. След като продавачът не притежава стока от фактурирания вид, то липсва облагаема доставка, дори и транзитна, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и посоченият във фактурата данък се явява начислен без основание, следователно е налице посоченото в РА основание за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е налице ли доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесната ф-ра № 0-0245/22.12.2008 г., издадена от "Стройинвест" ЕООД с предмет гипсокартон. Изводите на административния съд в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Обоснован е извода за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и за неправомерно начислен данък по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с оглед липсващи доказателства за получаване на стоката от прекия доставчик, както и за складирането и изписването на гипсокартона в склада на "РТ - Метал" ООД. От извършените проверки не се установява произхода на стоката и действителното й складиране. След като за склада на "РТ - Метал" ООД е налице сключен договор /л. 154/ с прекия доставчик "Стройинвест" ЕООД за съхранение на стоково-материални ценности, в същия склад следва да има редовно водена стокова наличност. Такава отчетност не е установена. Още повече, че в чл. 2 от същия договор е предвидено, че стоково-материалните ценности са предадени от възложителя на изпълнителя с приемо-предавателен протокол - опис подписан от двете страни. Такъв протокол - опис липсва по делото. Налага се изводът, че прекият доставчик на жалбоподателя - "Стройинвест" ЕООД не разполага с описаното количество гипсокартон, а след като не го притежава, липсва облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и посоченият данък е начислен без основание по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съобразно горното следва да бъде прието, че решението на АС - Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение,