Решение № 1335 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2009 г.

Решение № 1335 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 649 от 8.06.2009 г., постановено по адм. д. № 508/09 г. Бургаският административен съд, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на Халид Исмет Аптараман против решение РД-1100-0004/27.03.2009 г. на директора на РМД - гр. Бургас, с което е потвърден мълчалив отказ на Началника на Митница - Бургас да възстанови платени от жалбоподателя публични държавни вземания, определени по вид и размер в решение № 1000 - 0028/7.08.2006 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Халид Исмет Аптараман от гр. Бургас. В същата се правят оплаквания, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалваният мълчалив отказ началника на Митница - Бургас. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответният по касационната жалба началник на Митница - Бургас не е взел становище. Заинтересуваната страна директор на ТД на НАП - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Халид Исмет Аптараман против решение РД-1100-0004/27.03.2009 г. на директора на РМД - гр. Бургас, с което е потвърден мълчалив отказ на Началника на Митница - Бургас да възстанови платени от жалбоподателя публични държавни вземания, определени по вид и размер в решение № 1000-0028 от 7.08.2006 г. В мотивите на съдебния акт съдът е описал подробно фактическата обстановка по спора изразяваща се в това, че жалбоподателят е заплатил сумата 1079 лв. въз основа на решение № 1000-0028/7.08.2006 г. на началника на Митница - Бургас, с което са определени като дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания във връзка с извършен внос на лек автомобил от Исмет Акиф Алтараман, наследодател на жалбоподателя, починал на хх.хх.хххх г., за която сума в последствие е подадено искане за възстановяването й като недължимо платена. Митническият орган е мълчаливо е отказал възстановяване на същата, този отказ е потвърден с решение на директора на РМД при административното обжалване, в което е посочено, че плащането не е недължимо, тъй като лицето - инвалид е починало в рамките на тригодишния срок, след изтичане на който правото на митническо облекчение е погасено, а освен това внесената сума е за ДДС и възстановяването й следва да бъде искано по реда на чл. 129 от ДОПК от органа по приходите, а не от митницата. Административният съд е приел, че постановеният отказ за възстановяване на сумата е законосъобразен. Изложени са мотиви, че съдът споделя тезата на жалбоподателя относно това, че не са налице условия за определяне на митни сборове във връзка с извършен безмитен внос на лек автомобил от инвалид, който е починал в тригодишния срок, но е това е от значение за правилността на решение № 1000-0028/7.08.2006 г. на началника на Митница - Бургас, с което са определени задълженията, което решение е връчено на жалбоподателя на 11.08.2006 г. и като необжалвано е влязло в законна сила, поради което съставлява годно изпълнително основание за определените с него суми. Административният съд е посочил, че това решение не може да бъде отменено по реда на косвения съдебен контрол, що се касае до преценка за валидността му, тя е положителна, тъй като е издадено от компетентен орган, н рамките на правомощията му и предвидената от закона форма, поради което не е нищожно. Изграден е извод, че за да се установи недължимост на платени доброволно суми, от жалбоподателя е следвало да бъде оспорено решението в посочения в него ред, поради което към момента на искането за възстановяването им те вече са били дължимо платени на базата на влязъл в сила административен акт и жалбата се явява неоснователна. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, които се поддържа в касационната жалба, е за неправилно прилагане на материалния закон. Конкретно се излагат аргументи, че доброволното плащане на определеното митническо задължение не последното дължимо, тъй като митните задължения са определени с незаконосъобразен /нищожен/ акт на митническите органи. Твърди се още, че след като е налице недължимо платено ДДС за автомобила, то е налице основание за връщането му ведно със законната лихва. Излагат се и аргументи, че административният съд неправилно е приел, че за да се установи недължимост на сумите е следвало да бъде оспорено решение 1000-0028/7.08.2006 г. на Митница - Бургас, тъй като в последното решение няма посочени адресати и сумата е внесена поради незнание, че същата е недължима. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно също така е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли е недължимо плащане на митни задължения от жалбоподателя и следва ли същите да му бъдат възстановени. Изградените в тази насока изводи на административния съд са логически издържани и в съответствие с фактите по делото и закона. В тази насока съдът е споделил изцяло тезата на жалбоподателя, че смъртта на вносителя - инвалид на лек автомобил не е от типа на фактите, изброени в чл. 753 от ППЗМ и не може да служи като основание за отпадане на митническо облекчение, респективно за пораждане на задължение за наследниците му. Тези изводи са в съответствие и с установената съдебна практика, поради което наведените по отношение на тях аргументи в жалбата не следва да бъдат обсъждани. В същото време обаче е правилен и изводът на съда, че тези доводи са относими не спрямо обжалвания мълчалив отказ, а по отношение на правилността на решение № 1000-0028 от 7.08.2006 г. на зам.-началника на Митница - Бургас, с което са определени митните задължения. Това решение е съобщено на жалбоподателя /обстоятелство, което той не оспорва/ и то е мотивирало страната да внесе определената с него сума ведно с лихвата за забава. Обстоятелството, че във въпросния митнически акт няма изрично посочен адресат не означава, че то не поражда правни последици. Точно обратното - в решението изрично е посочено, че то следва да се счита за неразделна част от ЕАД на вносителя, а след смъртта на последния задълженията преминават към неговите наследници по закон, какъвто безспорно е жалбоподателят. Като необжалвано, решението поражда правни последици, поради което правилно е прието от административния съд, че плащането на сумите от жалбоподателя е станало въз основа на влязъл в сила митнически акт, поради което те не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени. Макар и да не е посочено изрично в първоинстанционното решение, в този смисъл е и налице и нарочна правна разпоредба - чл. 214, ал. 2 от ЗМ, според която възстановяването се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало. Доколкото възражението за нищожност на административните актове не е ограничено във времето, административният съд се е занимал с въпроса за нищожността на въпросното решение и правилно е приел, че то е правно валидно и не страда от порока нищожност. При това положение е направен логически издържан извод, че наличието на влязъл в сила митнически акт, с който са определени процесните митнически задължения, представлява основание за тяхното плащане към момента на извършването му, поради което не са налице законовите условия по чл. 214 и сл. от ЗМ за възстановяване на тези суми. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и а осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,