Решение № 2927 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2020 г.

Решение № 2927 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от М. Йорданов, чрез адв. М. Христов, искане за отмяна на влязло в сила Решение № 2476 от 17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6160 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., четвърто отделение, с което е отменено Решение № 1338 от 1.03.2019 г., постановено по адм. д. № 4719 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2018 г. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на М. Йорданов срещу Уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/1609 от 3.02.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в обжалваната му част и съдът се е произнесъл за разноските в производството.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК. Твърди, че между него и ДФЗ на същото основание има постановени две влезли в сила решения на Върховния административен съд, на които то противоречи – Решение № 41 от 25.01.2016 г. и Решение № 14402 от 28.10.2019 г., постановено по адм. д. № 15138 по описа за 2018 г. Поддържа становище, че е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като и трите касаят еднакви по своята същност, съдържание, основание и форма уведомителни писма за прихващане на оторизирани суми по директни плащания между едни и същи страни, на едно и също основание, както и прихващане на оторизираните суми по регистриран един и същ дълг в книгата на длъжниците на ДФЗ. Единствената разлика била, че първото прихващане на дълга било направено от оторизираните суми за кампания 2014 г., а второ прихващане по същия дълг – за кампания 2015 г. Излагат се подробни доводи, основани на приетото в трите посочени по – горе решения. По изложените в искането за отмяна съображения се иска уважаването му.

В съдебното заседание пред настоящия съд искането се поддържа от молителя М. Йорданов, който се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. По същество се иска уважаването му.

Ответникът по искането за отмяна – заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез упълномощен процесуален представител, го оспорва по подробни съображения в представен по делото в срока по чл. 242, ал. 3 АПК писмен отговор. Изразява становище за неговата недопустимост като предявено след срока. При условията на евентуалност го намира за неоснователно, доколкото не е налице соченото основание за отмяна. Обръща внимание, че решението, чиято отмяна се иска е единственото постановено по повод оспорването на административния акт, а останалите посочени от молителя съдебни решения касаят произнасянето по други приключили административни и съдебни производства в полза на Йорданов. Сочи, че е налице идентичност само по отношение на страните, но такава липсва по отношение на искането и на основанието. Моли отхвърляне на искането за отмяна и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт, който също оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, поради което и при съобразяване чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност.

За да се произнесе по искането, настоящият Пети петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното:

С Решение № 2476 от 17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6160 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. е отменено Решение № 1338 от 1.03.2019 г., постановено по адм. д. № 4719 по описа на АССГ за 2018 г. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на М. Йорданов срещу Уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/1609 от 3.02.2018 г., издадено от заместник -изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната му част и съдът се е произнесъл за разноските в производството. С Уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/1609 от 3.02.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната му част е било извършено прихващане по оторизирана сума по мярка 12/Натура 2000, СЕПП, СПП, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания по заявление за подпомагане на М. Йорданов с УИН12.30.0615/68791 за кампания 2015 г. в общ размер на 14780, 39 лв.

Според Йорданов така цитираното решение, чиято отмяна иска, противоречи на:

1. Решение № 41 от 25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 612 по описа на Административен съд – Монтана за 2015 г. (неправилно посочено в молбата за отмяна като постановено от Върховния административен съд). С него е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. № 02-120-6500/2508 от 26.09.2015 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е извършено прихващане на оторизираната сума по СЕПП и СПП по заявление за подпомагане на М. Йорданов с УИН 12.20.0514/63398 за кампания 2014 г. в общ размер на 8832, 90 лв., със сума в същия размер, определена като "санкция за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ", като преписката е върната на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ в тази част за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.

1. Решение № 14402 от 28.10.2019 г., постановено по адм. д. № 15138 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. С него е оставено в сила Решение № 493 от 27.09.2018 г., постановено по адм. д. № 250 по описа на Административен съд – Монтана за 2018 г., с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-120-6500/2508/23.01.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му относно удържаната сума по СЕПП и СПП.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове - съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (арг.: чл. 237, ал. 1 АПК), които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Искането за отмяна има извънреден характер и доколкото засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона - отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК.

В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната на това основание предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Тази предпоставка в случая не е налице, тъй като се касае за дела с различен предмет (административен акт – УП), а след като предмет на съдебните производства е била законосъобразността на различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Наред с това, по адм. д. № 15138 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., с което е оставено в сила Решение № 493 от 27.09.2018 г., постановено по адм. д. № 250 по описа на Административен съд – Монтана за 2018 г. уведомителното писмо е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, поради което с това дело не е налице и субективно тъждество.

Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. В случая не може да бъде направен такъв извод, тъй като не е било налице производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени - те са с различен спорен предмет, а това изключва твърдяното противоречие между тях. Не е налице основание за отмяна по реда на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Там изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Ето защо, искането на Йорданов е неоснователно и като такова то следва да бъде отхвърлено.

На последно място следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо са неотносими към настоящия спор. Те не съставляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по т. 1 - 6 на посочената разпоредба. Въпросът относно законосъобразността на акта е бил предмет на съдебна проверка и приетото от съда не подлежи на последващ редовен инстанционен контрол.

С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представения по делото писмен отговор от процесуалния представител на ответника – заместник - изпълнителен директор на ДФЗ и в представената преди съдебното заседание молба, се явява основателна. Йорданов следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия