Решение № 9871 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2017 г.

Решение № 9871 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен против решение № 198 от 19.01.2017 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 253/16 г., с което е отменена негова заповед № РД-15-1102/18.08.16 г., с която на ЕТ "Дим Рос - Руска Желева", представлявано от Юрка Димова и Димка Бъчварова, като наследници на Руска Койчева Желева е наредено изземване на общински нежилищен имот, находящ се в гр. Сливен, кв. "Република", представляващ павилион до Новоселски мост, гр. Сливен с полезна площ 9 кв. м., разположен в имот № 67338.516.330. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - Юрка Ангелова Димова оспорва жалбата по съображения в писмена молба. Претендира разноски за тази инстанция. Заинтересованата страна - Димка Бъчварова оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба. Претендира разноски за тази инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, жалбата на Юрка Димова срещу кметската заповед е била недопустима и административният съд е следвало да я остави без разглеждане. Съображенията, обосноваващи този извод са, че адресат на заповедта е едноличният търговец, чието предприятие след смъртта на собственика му няма данни да е поето от жалбоподателката и това обстоятелство да е вписано в търговския регистъра, съобразно правилата по чл. 60 ТЗ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Юрка Димова срещу заповед № РД 15-1102/18.08.2016 г. С оспорената заповед на осн. чл. 65, ал. 1, предложение второ от ЗОбС е наредено изземване от ЕТ "Дим Рос - Руска Желева", представляван от наследниците Юрка Ангелова Димова и Димка Ангелова Бъчварова на починалото физическо лице търговец Руска Койчева Желева, нежилищен общински имот, частна общинска собственост, находяща се в гр. Сливен, кв. "Република", представляващ павилион до Новоселски мост, гр. Сливен с полезна площ от 9 кв. м., разположен в поземлен имот № 67338.516.330, актуван с АОС № 15/20.06.1997 г. с предоставени права за управление на имота на кмета на община Сливен, поради това, че същият го държи, без правно основание. Фактическите основания, посочени в заповедта са, че имотът е бил отдаден под наем на ЕТ за срок до 17.07.2016 г., който е изтекъл, като наследниците на починалия собственик на ЕТ са предупредени за прекратяване на договора и им е даден срок за доброволното му предаване, което не се е случило, поради което се е наложило издаването на оспорената заповед. Заповедта е получена от Юрка Димова на 26.08.16 г. видно от обратната разписка с бар код № ИД PS 8800 00MNWQ S, а от Димка Бъчварова на 31.08.16 г. видно от обратната разписка с бар код № ИД PS 8800 00MNWR T Съдът е приел за установено, че на 17.07.2006 г. между Община Сливен като наемодател и ЕТ "Дим Рос Руска Желева" като наемател е бил сключен срочен договор за наем на имот частна общинска собственост, представляващ павилион до Новоселски мост, гр. Сливен с полезна площ от 9 кв. м. Срокът на този договор бил удължен с решение № 645/27.02.2013 г. на Общински съвет Сливен с още три години считано от 17.07.2013 г., като въз основа на така взетото решение е бил сключен анекс № 1 към договора, с който срокът на последния бил удължен до 17.07.2016 г. Съдът е установил че Юрка Димова и Димка Бъчварова в качеството им на наследниците на починалото лице Руска Желева, действала като ЕТ "Дим Рос-Руска Желева" са уведомени с писмо изх. № 9400-14690/27.07.2016 г. на кмета на община Сливен, че срокът на договора за наем на въпросния павилион е изтекъл на 17.07.16 г. и към момента на писмото, договорът е прекратен. Поканени са в 7-дневен срок да освободят имота. Установено е, че писмото е връчено на Юрка Димова и Димка Бъчварова на 03.08.2016 г. Установено е от съда, че на 12.08.2016 г. работна група от длъжностни лица при община Сливен, при извършена проверка е установила, че имотът не е освободен. Съдът е обсъдил в решението си акт за общинска собственост (АОС) № 15, съставен на 20.06.1997 г. за поземлен имот в кв. "Република", представляващ зелена площ за обществено обслужване с площ от 8000 кв. м. с начин на трайно ползване -за обществено обслужване. Съдът е посочил, че в този акт не са описани постройки. Съдът е приел за установено въз основа на извадка от кадастрално-информационната система на АГКК, че в поземлен имот № 67338.516.330 няма заснета и вписана сграда, собственост на община Сливен със застроена площ от 16 кв. м., а има заснета и вписана сграда 67338.516.330.3, собственост на община Сливен, предназначена за търговия със застроена площ от 8 кв. м. Съдът е установил, че на 26.09.2016 г. е извършено принудително изземване на имота, описан в заповедта, като за това обстоятелство съдът се е позовал на протокол, съставен от комисия от служители на общинска администрация Сливен. Съдът е кредитирал заключение по допусната от него съдебно-техническа експертиза въз основа на което е приел, че на място, обектът, предмет на заповедта не съществува, а на мястото има изграден друг обект, представляващ едноетажна сграда тип"павилион" със застроена площ от 16,56 кв. м., който към момента на огледа е характеризиран като "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен след 01.08.2006 г., тъй като не е отразен на кадастралната карта, одобрена със заповед № 15-499678/13.10.16 г. на АГКК. Констатирано е също така, че сградата с идентификатор № 67338.516.330.3 от 8 кв. м. не е идентична с обекта, ползван от ЕТ "Дим Рос-Руска Желева", който е иззет и обследван на терен, като двата обекта се различават по квадратура, а вероятно и по местонахождение. Въз основа на свидетелски показания, съдът е установил, че преди повече от 10 г. свидетелят Драгиев е дал на ЕТ "Дим Рос- Руска Желева" метален павилион от около 12 кв. м., който впоследствие функционира като павилион за закуски на Новоселски мост, гр. Сливен. Въз основан на установеното, съдът е формирал следните правни изводи: Жалбата с която е сезиран е допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес и в рамките на 14-дневния срок . Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентно лице, при спазване на административнопроцесуалните правила за това и в необходимата форма. Съдът е приел, че с издаването на заповедта е нарушен материалния закон. Съдът е приел за установено, че имотът, в който е разположен павилиона обект на изземване е общинска собственост, но не терена е обект на изземване. Въз основа на констатациите в техническата експертиза, съдът е приел, че в терена общинска собственост не съществува обекта, описан в заповедта, а друг обект, за който се претендират собственически права върху него от жалбоподателката. Съдът е заключил, че се касае за спор за собственост върху павилиона, чието разрешаване не е от компетентността му. Съдът е приел, че преди издаването на оспорената пред него заповед, кметът на община Сливен е следвало да изясни действителната фактическа обстановка. Приемайки, че за обекта, описан в заповедта за изземване съществува спор за собственост, съдът е посочил, че същият следва да бъде разрешен по исков ред. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно, но по съображения, които се различават до известна степен от тези изложени в обжалваното решение. Неоснователно е възражението на прокурора, участващ в касационното производство за недопустимост на обжалваното решение, поради липсата на правен интерес от оспорване на кметската заповед за жалбоподателката - Юрка Димова. Основателно е посочено от прокурора, че адресат на заповедта е ЕТ, но видно от същата е, че като представители на търговеца се сочат двете наследнички на починалия му собственик, едната от които е жалбоподателката. Именно това обуславя интереса на Юрка Димова от оспорването на процесния акт. Основателно е също така съображението на прокурора, че липсват доказателства по делото за това Юрка Димова да е поела предприятието на едноличния търговец, собственост на Руска Желева в качеството й на нейн наследник, но това е въпрос, който касае съществото на спора досежно обосноваността на констатациите в оспорената заповед. Имплицитно от съдържанието на оспорената заповед следва, че наследниците на Руска Желева са поели предприятието на ЕТ"Дим Рос-Руска Желева" и продължават дейността му в това число и във връзка с експлоатацията на процесния обект. Данни за това обаче по делото липсват, каквито би следвало да са извлечение от вписването в Търговския регистър по реда на чл. 60 от Търговския закон. Заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОбС следва да се издаде срещу действителния владелец или държател на имота. Като адресат на заповедта се сочи ЕТ"Дим Рос-Руска Желева", а е безспорно и се установява от удостоверението за наследници на Руска Койчева Желева, че собственикът - Руска Желева на предприятието на ЕТ е починал на 18.01.2013 г. т. е. повече от три години преди издаването на оспорената заповед. В оспорената заповед името на жалбоподателката и нейната сестра-Димка Ангелова фигурират като представители на посочения ЕТ, в качеството им на наследници на починалото лице Руска Желева. В това им качество обаче те не могат да представляват ЕТ" Дим Рос-Руска Желева", ако не са поели предприятието на ЕТ и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър, данни за което липсват по делото. В случай, че това не се е случило, но някой от или и двете физически лица са намерени в имота, за който се твърди, че е общинска собственост, именно те следва да са адресати на заповедта. Също така, имотът в оспорената заповед не е индивидуализиран до степен, че да може да бъде установен на място. Видно от скица на поземлен имот с № 15-499678-13.10.2016 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър- гр. Сливен, за имот с идентификатор 67338.516.330 ( в който се намира обекта по оспорената заповед) е, че в него са отразени постройки. На лист 54 от делото се намира извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, подписана от инж. Никола Терзиев и подпечатана с печата на АГКК, от която се установява, че в имот с идентификатор 67338.516.330 има три сгради с различна площ, като нито една от описаните не съответства на площта на павилиона, предмет на заповедта. Следва да се посочи, че и съобразно представения акт за общинска собственост ( лист 14 от делото) постройките в кварталната градинка зелена площ от 8000 кв. м са три, като те са описани като кафе-аперитив, помпена станция и трафопост. Индивидуализацията на обекта на изземване е следвало да стане чрез идентификатор, ако обекта има такъв или с подробното му описание чрез площ, предназначение според описаните в АОС, конструкция, съседи. Липсата на подобна индивидуализация на имота не позволява идентификацията му, в това число и от гледна точка на съдържанието на представения АОС. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд