Решение № 8425 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15329/2010 г.

Решение № 8425 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15329/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Аристотел Маринов Димитров от с. Неговановци, общ. Ново село срещу решение № 112 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 222/2010 г. на Административния съд - Видин. Върховният административен съд - трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД 09/233/3.08.2010 г. на областен управител на област с административен център гр. Видин. Приел заповедта за издадена от компетентен административен орган и в изискуемата се форма и правилно мотивирана. Прието е, че липсват доказателства досежно това, че бягството на наследодателя Аристотел Маринов Димитров през граница, за което е бил осъден с присъда, е било по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания причини, причини, упоменати в чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона. Освен това в писмо № 23076/21.04.1994 г. на МВР е описано, че наследодателят е убит при опит да бъде прехвърлен от бившата Югославия в България с шпионско диверсионна група, а не при бягство от страната. В чл. 1, ал. 5 от наредбата е разпоредено, че на братя и сестри на репресираното лице се изплаща обезщетение само при условие, че искане за такова не е било предявено или такова на е било изплатено на техните деца, съпруг или родители. В случая има данни, че бащата Марин Иванов е бил направил такова искане, въпреки че няма данни да му е било изплатено обезщетение. В настоящата касационна жалба, като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. По делото на стр. 11 има представени данни за репресираното лице Аристотел, че е починал на 11.06.1951 г. и писмо изх. № 23076/21.04.1994 г. на МВР, адресирано до бащата Марин Димитров Иванов с данни, че при опит да бъде прехвърлен от бившата Югославия в България с шпионско-диверсионна група, при престрелка с органите на МВР наследодателя е бил убит в района на с. Винарово, Видинско. Случаят с убийството не е обсъден от съда. Административният орган също не е постановявал мотиви за отказа си, позовавайки се на убийството на наследодателя на обществено място, подводимо на случаите описани в т. 10 на чл. 1 от закона, който гласи: "убити на обществени места, в жилища или при опит за бягство". От това следва, че съдът неправилно е приложил материалния закон, позовавайки се на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона, който урежда случаите " на убити на обществени места" по т. 10 на чл. 1 от закона. Само в тези случаи на братята и сестрите на репресираните лица се изплаща обезщетение, ако алтернативно не е било направено такова искане или не е било изплатено обезщетение на ... или родители. Обсъждането на обстоятелството, че бащата Марин Димитров Иванов е направил такова искане и дали е бил получил обезщетение за това е безпредметно, след като административният орган не е постановил отказа си на това основание. Основният мотив на административния орган за постановяване на отказа е, че "е недоказан политическия мотив за бягството през граница на наследодателя", за което е бил осъден с присъда. Съдът следвало да изиска препис с мотивите на присъдата от комисията по ЗДДБДС, от които е щял да установи причините, поради които е бил осъден наследодателят. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Водим от горното Върховният административен съд - трето отделение,